Кой е суверенът в тази държава?
1. Народът (който протестира, който не протестира, който гласува и който не гласува)
2. Управляващите
3. Опозицията
4. Чужбинските посланици
Така къде иронично, къде почти насериозно реагираха някои във форумите по повод съвместната позиция на френския и германския посланици за събитията в страната. Всеизвестно е, че ако някой у нас иска да уязви най-силно своя опонент, то нечия чужда оценка или препоръка идва като удар в десетката. Стига казаното да обслужва политическия му интерес. Така външният "авторитет", пък бил той посланик, дребен брюкселски чиновник и дори обикновен лобист, се въздига до небесата като мантра и последна инстанция на истината.
Декларацията на двамата амбасадори, разбира се, е доста витиевата и дипломатично изпипана. Заетата позиция и внушенията обаче показват недвусмислено пряка намеса в работата на българската държава. Интересно как биха реагирали в Париж и Берлин, ако подобно поведение биха си позволили българските посланици там? А нека си признаем - за да сме на този хал сега, немалка вина носят всички, които безропотно следваха и следват всяка препоръка, спусната ни отвън. Защото клишето, че "каквото Европа казва, винаги е правилно", продължава да зомбира политиците, а и немалка част от обществото ни. Същото това общество, което е твърде нехомогенно в исканията си, за сведение на господа посланиците. Защото улицата може да преследва своите си цели, но има такива, които не ги споделят. Да не говорим, че според някои проучвания мнозинството българи не искат нови избори веднага.
Впрочем трябва ли да припомняме с примери как често пъти двойният аршин в подобни оценки, идващи отвън, е доказвал своята безпринципност. И как захаросаните думи за демокрация са само камуфлаж. При суверен "на конци" обаче всичко изглежда е позволено.
Дума
