- Не Илия купуваше политици - политиците се продаваха

- Имаше измамната представа, че той кара влака в държавата

- Луканов не му е давал пари, даде му бизнес

- Войната му с Костов беше унищожитена и за двамата

- Късно разбра, че и най-силната корпорация е 100 пъти по-слаба и от най-слабата държава

- Беше дълбоко нещастен човек

- Беше убеден, че поколението на прехода не може да построи нова България

- Очакваше смъртта си, беше осъзнал колко неправилен път е извървял

- Илия падна мъртъв в краката на едно дете и последното нещо, което видя, бяха неговите

очи

- 50% от сегашните български политици не биха искали да го видят жив

С него винаги е интересно да събеседваш. Учил в корабния техникум в Русе, плавал по корабите, после завършил литература и журналистика в Петербургския университет. Майстор в разказването на истории.

На 26 години като студент за първи път чува думата "масон" от свои "мъдри професори". И прегръща идеите на Свободното зидарство. Посвещава се на тайните на братството. "Когато започнах да се ровя в секретните архиви на свободните зидари, разбрах, че истинската история на масонството е истинската история на човечеството", казва с убеденост писателят Димитър Недков.

След 1989-а участва във възстановяването на масонските ложи в България. Заемал е длъжността Велик оратор на Великата ложа в братството. Съучредител е на Върховния съвет на 33-ата, последна степен на стария и приет у нас шотландски ритуал на масонството. Член е на Международната академия на илюминатите в Рим.

В първите години на прехода съдбата го среща с Илия Павлов. Посвещава го в тайните общества, изтъква му ролята на масонството за възхода на цивилизациите. Това заздравява връзката им. В най-силните години на "Мултигруп" до смъртта на нейния бос Димитър Недков е говорител на корпорацията и интелектуален душеприказчик на Павлов. Свидетел на убийството му, той организира погребението и го изпраща до последния му дом. Димитър Недков има няколко книги за масонството, но никога не е разказвал за контактите си с Илия Павлов, за общото им ежедневие, за политиците, които години наред обсаждат кабинета на най-богатия тогава българин. "Илия е помагал на всички политици и партии, той плати тока на "Позитано" 20 през зимата на 1997-а след падането на Виденов от власт, плащаше телефони, раздаваше пари", реди факти и събития Димитър Недков.

- На 6-и август Илия Павлов, ако беше жив, щеше да навърши 52 години. Как би изглеждал днес и с какво би се занимавал?

- Сигурно би изпълнил най-голямата си мечта, за която знаят много малко хора. Илия споделяше максимата: "Успешен е този, който следва правилото: "Ако го можеш тук, значи го можеш навсякъде". Той искаше да провери сам себе си. И казваше: "До 50 години трябва да се направи империята, тя да заработи. Но след 50 години искам да отида на единственото място, където не съм бил и за което нищо не знам - Австралия. И като отпразнувам 50-ия си рожден ден, ще си купя еднопосочен билет до Австралия, ще си сложа в джоба само толкова пари, колкото може да си позволи най-обикновеният човек, тръгнал нанякъде да осъществява мечтата си. Е, ще държа и една кредитна карта, с която да си купя обратен билет. Искам да сляза на едно летище в абсолютно непознато място, в абсолютно непозната среда, хубаво е, че знам език, и да видя дали мога да направя нещо. Първо сигурно ще се наложи да мия чинии някъде, но искам да проверя дали мога да създам нещо". Ей такава една мечта имаше Илия и я споделяше само с приятелите си от интелектуалния кръг. И съм сигурен, че щеше да го направи.

- Звучи ми странно. Мислех си, че ще иска да управлява държавата.

- Най-погрешното схващане, което има масовото съзнание за Илия Павлов, е, че той е искал да управлява държавата. Не! След като получи всички жестоки уроци в опита си да стане бизнесмен, той стигна до извода, че трябва да създаде една наистина модерна корпорация, работеща система, която да съществува и след като него го няма. В разгара на войната между "Мултигруп" и Иван Костов (1999 г.) Илия отиде при вилятелен световен бизнесмен, за да учи как се създава голяма корпорация. И като се върна, каза: "Аз много бъркам". Попитах го: "В какво бъркаш?". Той ми отговори: "Там ми казаха нещо, за което никога не съм разсъждавал - че и най-силната корпорация е 100 пъти по-слаба и от най-слабата държава".

- Тогава Костов си беше поставил за цел: да отвоюваме държавата от "Мултигруп", спомняш ли си? Войната беше жестока.

- Да. И двамата, водейки тази война, бяха на един и същи акъл. И двамата бяха на абсолютно погрешна позиция.

- А защо започнаха тази война?

- Войната я започна Костов, който искаше да вземе нещо наготово. Типичен балкански манталитет! Примери такива в българската история от Стамболов до наши дни, дал Господ! И няма значение дали Костов или който и да е било друг е започнал войната. Въпросът е защо Илия е водил тази война.

- Защо?

- Защото тогава все още е бил в калъфката си на едноличен търговец. На човек, който си мисли, че кара влака. Абсолютно измамно! Тогава той не е бил на нивото, което отговаря на стратег в правенето на бизнес, или както се казва, в реагирането на междуличностен конфликт.

- Прочетох наскоро в тефтерчето на Николай Добрев, в което той си е набелязвал имената на бъдещите министри от втория кабинет на левицата (1997 г.), следното изречение: "Илия Павлов иска среща с Костов за 8 депутатски места". Купуваше ли си Илия политици?

- Илия не купуваше политици. Политиците се продаваха. Има една знаменита фраза на Буров, който, когато създава вестниците си и го питат журналисти: "Г-н Буров, последното нещо, което вие вече можете да си купите, сигурно е Отечеството". Тогава той отговаря: "Отечеството никога не може да се купи, то може само да се продаде". Съвсем отговорно мога да заявя, че голямата трагедия е не че бизнесът купува политици - това се прави по целия свят. Голямата трагедия е, че политиците се продават не само на бизнеса, а изобщо, че се продават. Ако има световна класация за най-нисък морал на политическата класа, това ще е може би единствената класация, която България би оглавила.

- Добре, за Костов е ясно какъв е предметът на конфликта му с Илия. А с Жан Виденов защо се скараха?

- Не е тайна, че Илия симпатизираше на лявото политическо пространство и не го е криел. Конфликтът му с Виденов е в резултат на интриги, създадени от хора около тях двамата. Защото Виденов, за разлика от Костов, не е искал да унищожава "Мултигруп", не е искал да взима нищо от "Мултигруп". Виденов е човек, на когото му липсва най-важното качество за политик - умението да преценява обективно обстановката. При Виденов не става дума за пари, той беше маша в ръцете на една навреме "правилно" осъзнала се червена аристокрация. Виденов е емблематичен пример за това, какъв човек не може да бъде ефективен политик.

- А за пари ли ставаше дума, когато Илия Павлов се появи на балкона на парламента при клетвата на Симеон Сакскобургготски като премиер на България?

- Бях до него, когато вечерта той каза: "Ще отидем утре на клетвата на царя". Попитах го: "Защо? Знаеш колко проблеми ще ти създаде това от PR гледна точка". И той ми отговори: "Искам да направя един експеримент. Първо да видя как това ще бъде преценено от медиите, как ще бъде разтълкувано от обществото. Второ, смятам, че всеки човек би трябвало да има право да отиде и да гледа най-важното нещо, от което зависи съдбата на държавата в определен мандат, да погледне лицата на тези, които казват, че ще направят нещо в името на народа". И Илия много внимателно гледаше всичко от балкона. В един момент ме попита: "Колко от тези 240 депутати, които са долу, искат да видят друга България?" Това бе точната му фраза. А към Симеон той изпитваше симпатия. Смяташе, че Симеон притежава едно предимство пред всички нас - че не е живял тук, че не се е овъртял в тукашния манталитет. Грешката му бе, че надценяваше Симеон. Илия си мислеше, че царят има мисия, че иска да направи нещо за Отечеството, че наистина в него има нещо царско. Малко преди да си тръгне от този свят, вече беше започнал да се разочарова от царя.

- Е, на втората година стана ясно защо царят си е дошъл.

- Да. Чувал съм от много български бизнесмени, че това е било единственото време в българския преход, когато бизнесът не е бил мачкан и рекетиран от държавата, даже и от политиците. Може би защото царят искаше да има спокойствие, за да може да си изиграе неговата лична игра.

- С имотите ли?

- С имотите. Много съм разсъждавал като пишещ, който наблюдава живота отстрани, върху това, какво иска този човек - върнал се тук, заявил, че е предствител на божествен промисъл, който гледа на нас не като на простосмъртни, а като на поданици? И съм питал Илия - защо се съгласи да му помогне за знаменитата царска сватба.

- По-точно - защо плати царската сватба?

- Предпочитам да не отговарям на този въпрос, не обичам да говоря за сметки. Попитах го: "Добре, защо "Мултигруп" трябваше да се заеме с цялата организация?" Аз не вярвах, че една монархическа сватба изисква толкова усилия и напрежение. А той ми отговори: "Правя го с една-единствена цел: да могат да дойдат тук малко по-друг тип хора, чужденци, които да видят нещо друго от България и да говорят добро за нея. Интересно ми е как тези хора от сой, от синята кръв ще коментират България след това". Това му беше любопитно. Илия смяташе, че трябва да се използват всякакви възможности България да бъде показвана. Това беше и основната му мотивация да влезе в бизнеса, чрез Дарина Павлова, в конкурсите за красота "Мис България".

- Илия ли предложи, или царят поиска "Мултигруп" да направи сватбата на дъщеря му Калина в Боровец?

- Царят никога не предлага директно, не иска директно, има си хора за това. По това време Илия беше основен инвеститор в Боровец и сватбата беше в царския дворец в Боровец. Царят знае как да си извлича подобни дивиденти.

ОЧАКВАЙТЕ ВТОРАТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО НА ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА С ДИМИТЪР НЕДКОВ!

списание BIOGRAPH