Може ли елиминирането на двама генерали, ключови фигури в системата на разузнаването и сигурността, да бъде свързано с предстоящите избори, с отказа на България да строи АЕЦ „Белене", с откритата лидерска битка в БСП и със скритата битка за надмощие в ГЕРБ и правителството? Казва ли ти някой? Въпросът е какво от всичко това се крие зад изненадващото разместване на пластовете в тайните служби, което предизвика първо тих смут, после тревожно недоумение, а от вчера и нервно очакване.
Решението на премиера Борисов да се раздели с двамата свои съветници - двумандатния шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров и преминалия през всички висши началнически постове в МВР ген. Румен Миланов - изглежда логично и обосновано. Вътрешна проверка в НРС е уличила ген. Киров в злоупотреби и той е даден на прокуратурата, а пък ефективността на ръководеното от ген. Миланов звено за превенция на корупцията (БОРКОР) клони към нула, въпреки щедро раздаваните милиони за заплати и бонуси. Така погледната решителността на Борисов да се раздели с хора, на които е делегирал доверие, с които е работил дълги години, които знаят много от тайните на властта и към които е питаел дори приятелски чувства, събира адмирации.
„Уморих се да уволнявами, сподели той пред „Преса" човешката страна на тежките държавнически ходове, които е длъжен да направи.
В политиката обаче не емоцията, а интересите, очакванията и резултатите са водещи и по правило те определят ходовете на лидерите. Борисов е в епицентъра на изключително тежка битка за втори управленски мандат, която изключва компромиси и сантименти. Успехът й зависи не само от степента на овладяване на икономическата криза и социалното положение в страната, но и от скрити фактори, които той се опитва да овладее. И засега успява.
Първо - елиминирането на Георги Първанов като негов политически противник и претендент за изпълнителната власт е част от сценария за липсващата на ГЕРБ и персонално на Борисов алтернатива. Публичното „шамаросване" на ген. Киров (той можеше да бъде „посечен", след като завърши проверката и на прокуратурата) минава през обвинения, които рикошират пряко в Първанов заради общоизвестния факт за тяхната близост. Експрезидентът засега губи състезанието в партията, което се превръща в спирачка за връщането му в политиката.
Второ - и ген. Киров, и ген. Миланов имат червена окраска (макар Миланов да е служил на всички управници от Живков насам), което не кореспондира с натиска върху България да се отскубне от руското влияние и енергийна зависимост от Москва. Отпадането на АЕЦ „Белене" е сигнал за разчистването на службите от кадри, свързани с ДС и стария режим. За такова „почистване на къщичката" ген. Борисов намекваше още докато бе главен секретар на МВР, но тогава нито имаше механизмите да го направи, нито времето беше дошло. Днес военният министър Аню Ангелов категорично заявява, че е „необходимо проветряване на службите" заради пропуските в „дейността на ръководството" им - достатъчно основание за наказателен картон срещу „уморените коне". А показното наказание е сигнал за новите външни партньори и за останалите вътре в службите.
Трето - битката за власт минава през битката за монопол над информацията. Ген. Миланов се опълчи на министър Цветанов по две линии - разкритикува публично полицейщината на МВР и съчини проект за ново министерство на спецслужбите, оглавявано от трети вицепремиер. Дали се е виждал на този пост, е въпрос на гадания, но че идеята му беше да издърпа изпод нозете на МВР шефа ГДБОП, да вземе ДАНС, НРС и Военното разузнаване личи от текстовете на документи. Разбираемо Цветанов скочи - Миланов влизаше директно в територията му. Борисов си замълча, но няма начин да не е порязал още тогава съветника си. Премиерът никога не би допуснал Цветанов, който му държи и партията, и службите, да бъде засенчен от друг, още по-малко двувластие в този ключов сектор. И странно как Миланов не е отчел това. Даже и Аню Ангелов заяви: „От гледна точка на ефективността на работата на службите те не би трябвало да имат шапка." Оказа се обаче, че по проекта е работил и Цветлин Йовчев - бившият шеф на ДАНС и настоящ началник на кабинета на президента Плевнелиев, а вижданията на Миланов се споделяли и от ген. Киров, когато влязъл в съветническия екип на Борисов. Макар че за двата месеца топразузнавачът не е получавал от премиера никакви конкретни задачи, достатъчен е фактът за създаването на вътрешен фронт срещу силовия вицепремиер. Естествено е, че в такава среда не могат да бъдат изготвени смислени закони нито за НРС, нито за НСО, камо ли общ закон за националната сигурност. А пък стремежът за реформи да се изроди в канадска борба между МВР и ДАНС, МВР и НРС, МВР и НСО.
Четвърто - отговорът на Цветанов не закъсня. От гледна точка на запазване на властовия периметър МВР шефът направи няколко логични хода - на освободеното от ген. Миланов съветническо място в екипа на Борисов той сложи свой човек -д-р Георги Кръстев. Щом Борисов приема това, няма лошо. То обаче се оказа недостатъчно. Цветанов бързо скрои нова шапка на службите, естествено по свой тертип - не министерство, както искаше ген. Миланов, а мегасъвет по сигурността при премиера, в който да влизат всичките им шефове. И отиде още по-надалеч - Цветанов предлага министър-председателят да може да възлага на вицепремиер, който наблюдава дейността на службите (демек на него), ръководството на съвета, организацията на неговата работа, както и контрола върху секретариата на съвета. За шеф на секретариата Цветанов предлага довереника си д-р Кръстев. Казано на обикновен език след отстраняването на двамата генерали Киров и Миланов, след напускането на Цветлин Йовчев и на Иван Драшков от ДАНС Цветанов прави опит да сложи ръка върху всички спецслужби в държавата година и два-три месеца преди парламентарните избори. Едновременно той е шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, заместник-председател на партия ГЕРБ, вътрешен министър. Никой досега, дори Борисов (и Костов даже) не е концентрирал такава огромна власт в ръцете си.
Какъв ще е отговорът на премиера? Ще разреши ли на един човек такъв тотален монопол върху информацията? Това ли е „проветряването" в сигурността? Ще осигури ли то подстъпите на Борисов към втория мандат? Или и друг в ГЕРБ има премиерски амбиции, за които Борисов даже не иска и да мисли? А почнем ли да разсъждаваме в тази посока, ще забравим за „уморените коне", заменени с млади послушници - такива, каквито и те са били. Защото службата на службите винаги е била служба към властта.
П.П. И отговорът на Борисов не закъсня. На вчерашното заседание на КСНС при президента Цветанов е оттеглил предложението си да оглавява Съвета по сигурността, за да не остане някой с впечатление, че изземва правомощия на премиера. Дали пък не е имало здравословно дърпане на уши?
в. Преса
