/Поглед.инфо/ Две партии - една лява и една дясна - АБВ и Реформаторкият блок, гледат в програмите си не само към бъдещия парламент, но и отвъд неговия хоризонт, искайки промени в конституцията.
АБВ предлага засилване на пряката демокрация, задължително гласуване, повече мажоритарен вот, президентска република, в която президентът да може да разпуска парламента, има законодателна инициатива, право да свиква референдуми.
Реформаторският блок е за кратък живот на следващия парламент и свикване на Велико народно събрание след обществен дебат за промени в конституцията, като набляга на реформи в съдебната система, особено в прокуратурата, разглеждани от него за основни виновници за ставащото в България.
И едните, и другите откриват централния проблем на сегашната ни конституционна система в това, че в нея не се носи реална отговорност. Затова АБВ предлага персонализация на тази отговорност чрез мажоритарно начало и повишаване ролята на президента, докато реформаторите търсят възможности за това чрез повече контрол върху съдебната система и особено на прокуратурата.
Трудно е да се прецени дали това ще им донесе дивиденти за изборите, но е факт, че с него те се различават от другите, а всяко различие дава възможност да бъдеш забелязан.
Доколко техните предложения отразяват реална потребност от промяна и дали е възможно да се осъществи тази промяна?
Факт е, че конституционният модел на либерална демокрация, създаден през 1991 г., доведе до срив на управляемостта на държавата, до постоянна смяна на клиентелистки групички, до рязко падане на експертността, до една безпомощна, много по-неефективна, разпадаща се държава. Според него ние сме парламентарна република, в която доверието към парламента като основна институция е под 10% и българите са шампион по политическо недоверие в Европа. Либералната демокрация е довела до разпад на доверието, което е ключов фактор за функциониране не само на политиката, но и на обществото като цяло.
Масите искат мъст, искат нов Народен съд за виновните политици, но се оказва, че по тази конституция каквото и да направят политиците, законът не ги хваща, защото не носят индивидуална отговорност. Можеш да ликвидираш селското стопанство и да се измъкнеш ни лук ял, ни лук мирисал. Да ликвидираш четирите блока на АЕЦ „Козлодуй” и да се окаже, че няма отговорен. Да сключиш заробващи за българите договори с двата американски ТЕЦ-а и да няма виновен. Либералната държава така се оказва много по-неефективна от социалистическата. Онази за няколко години изгради ядрените централи, сегашната вече повече от десетилетие не може да вземе дори ефективно решение дали да строи такива. Разпадът на институции е такъв, че всеки дъждец се превръща в страховито природно бедствие. Нужна е система, в която наистина се носи отговорност. Това очевидно са разбрали и двете партии.
Има потребност от промени в системата, иначе сривът ще продължи. Потребност има, но възможност има ли? От самото приемане на конституцията се говори за такива промени, но тя е направена така, че това изглежда като че ли „мисия невъзможна”. Решението трябва да се вземе от тези, които са лишени от доверие - депутатите, които засега не са готови да го направят.
