/Поглед.инфо/ На 22 май 1949 г. министърът на отбраната на САЩ Джеймс Форестал изпада в параноя от началната вълна на тогавашната студена война и започва да крещи „Руснаците идват! Те са навсякъде!”, след което се хвърля от прозореца и самоубива. През последните месеци наши министри и политици обясняват в стила на Форестал, че „Руснаците идват! Те са навсякъде!”.  Даже Джон Кери дойде да им каже, че ще ги пази, а в специална статия във Файнаншъл таймс ни обясниха как да чакаме страшни неща от руснаците у нас. Слава богу, министри не са тръгнали да се хвърлят от прозорците, но в общественото пространство се появи предвоенна психоза. Очакванията за създаване на щаб на НАТО в черноморския ни регион, повиквателните на запасняци, слуховете за сваляне на по-русофилски фигури от управленски позиции на всички нива, за рязко увеличени средства за чуждите НПО-та в България, за повишена активност по вербовка на български граждани от чужди централи, вече създават атмосфера от рода на онази, която тласка Форестал към самоубийство.

На 28 януари 2015 г. перестроечният съветски лидер Горбачов, който дълги години се тупаше по гърдите, че сложил край на студената война между САЩ и СССР, заяви: „Ако назоваваме нещата с истинските им имена, трябва да кажем, че САЩ вече са ни въвлекли в нова Студена война, опитват се открито да реализирал основната си идея за триумфализма. Къде ще ни отведе всичко това? Студената война вече е обявена. Какво следва? За съжаление не мога да кажа, че Студената война няма да се превърне в „гореща“. Боя се, че може да рискуват“. Ако перестройката, перестроечното мислене и перестроечните илюзии са умрели дори в главата на Горбачов нещо много важно става.

Справка в Гугъл показва, че терминът „нова студена война” присъства вече в 592 000 сайта в англоезичното, в 220 000 – във френското, в 190 000 - в руското, в 45 900 – в немското и в 110 000 сайта в българското виртуално пространство и е вече в главите и страховете на стотици милиони хора.

Вече живяхме в студена война над четири десетилетия от едната страна на барикадата. Сега искаме увеличен бюджет за отбрана с войнствени пози, от другата страна.

Всяка от съставките на старата студена война вече ги има като се почне от икономическите санкции, ограничаване на внос на високи технологии и в на оръжие, надпревара във въоръжаването, информационна, психологическа, хибридна война, и се стигне до горещите локални сблъсъци в междинни райони като Украйна.

Има и множество различия.

  • Ако при старата студена война светът бе биполярен, сега имаме засилваща се мултиполярност и нова геополитическа ситуация. Китай, който през 80-те години на ХХ в. по-скоро взаимодействаше със САЩ в стратегически съюз, отворил американския пазар за китайски стоки, сега лавира и се превърна в най-големия търговски партньор на Русия, компенсиращ отслабващите й икономически връзки с ЕС и САЩ.

  • Ако старата студена война бе на две алтернативни социалноикономически системи, предлагащи различни визии за бъдещето на света, сега тя има по-скоро цивилизационен характер. Битката е между глобализаторите, които искат да разбият окончателно националните граници и регулация в полза на глобалния пазар срещу етатисти и националисти, които искат връщане към ролята на националната държава. От тук странната симбиоза между леви и десни политически сили, различни във всяко друго отношение, но разчитащи на националната държава за решаването на своите проблеми. Така Мари Льо Пен и Волен Сидеров поздравяват искрено Сириза с победата й в Гърция. Левите етатистки настроени избиратели на БСП, отчуждени от прегърналите универсалистките евроатлантически ценности свои лидери, гледат със симпатия на това, което прави десния етатист Орбан в Унгария.

  • Ако след старата студена война сравнително лесно дойде перестройката, която успя да наложи представата, че навлизаме в нов свят без войни и без противопоставяния, то сега тази илюзия в Русия е изчезнала. Те се чувстват като при Сталинград и сталинградската битка.

  • Русия днес е икономически по-слаба от СССР и по-уязвима от икономическите санкции на Запада, който иска чрез цената на нефта и срива на рублата да я постави на колене. Но и САЩ са задлъжнели до гуша, не искат повече сами да водят горещи войни, а се водят от стратегията на Англия от ХІХ „разделяй и владей” и са готови да стимулират „прокси войни, в които други се бият вместо тях.

  • Ако при старата студена война съюзници на СССР бяха комунистическите партии на Запад, сега съюзници са европейските националистически и консервативни партии, привлекли голяма част от работническата класа, разочарована от либерализиралата се социалдемократическа левица. Американски консервативни политици от Републиканската партия като Робърт Пол Крейгс и Рон Пол говорят като русофили, докато политици от БСП са обвинявани в русофобство.

България бе включена активно в новата студена война при първия мандат на ГЕРБ, когато бяха предприети мерки да се спрат новите енергийни проекти с Русия и Борисов се люшкаше от краен поддръжник до заклет противник на АЕЦ „Белене”. Служебното правителство и министър Шаламанов направиха следната крачка с „Визия 2020”, а сега се върви и по-нататък. България става част от новия санитарен кордон, създаван около Русия. Чехия и Унгария се дърпат от него. Гърция при Сириза обяви, че не е съгласна със санкциите срещу Русия. Така България придобива важност, още повече че е разглеждана като слабо звено, заради силните русофилски нагласи сред населението и поради това, че е единствената православна славянска страна в НАТО.

При старата студена война България беше от другия фронт. Днес е с важна роля в черноморския регион. Нарастват усилията да бъде включена в новата студена война. Сравнено с Украйна, която е много по-голяма от България, дадените през последните 25 години отвън средства на човек от населението за НПО-та и медии са около два пъти повече, което говори за особената й значимост. Вече от ухо на ухо се говори за сценарии за предизвикване на провокационен терористичен акт, организиран така, че да промени нагласите към съответни външни сили и рязко да увеличи вътрешните противоречия. Статията във Файнаншъл таймс с предупрежденията по този въпрос е като пушката на Чехов, която предвещава гръм в някое от следващите действия

През последните дни разтревожени хора питат: „Война ли идва?”. Психозата расте. Някой май ще скача или ще бъде хвърлен от 16-тия етаж като Форестал. Някой министър? Българската политическа класа? Или българският народ?

в-к Труд