Васил Проданов

От капитализма преди 9.IX.1944 г. през социализма до 10.Х.1989 г. до неолибералния капитализъм днес

/Поглед.инфо/ Родените преди 1944 г. у нас са живели в три епохи – на първия български капитализъм, на държавния социализъм и на втория български неолиберализиран и глобализиран капитализъм под американска хегемония. През всяка от тези епохи сме се сравнявали с развитите капиталистически страни и сме се опитвали да ги догоним. Още преди Освобождението българите иската да се освободят и да станат «като европейците». След 1944 г. идеята е за няколко десетилетия да се измине път, който развитите капиталистически страни са изминали за няколко столетия. След 1989 г. ни обясняваха как като станем «нормална държава» ще се превърнем в «Швейцария на Балканите». Кои от тях са били успешни и кои – не? Нека да направим съответните сравнения на всяка от епохите и на резлтатите от догонваща модернизация.

Васил Проданов 22883 прочитания
От капитализма преди 9.IX.1944 г. през социализма до 10.Х.1989 г. до неолибералния капитализъм днес

/Поглед.инфо/ Родените преди 1944 г. у нас са живели в три епохи – на първия български капитализъм, на държавния социализъм и на втория български неолиберализиран и глобализиран капитализъм под американска хегемония. През всяка от тези епохи сме се сравнявали с развитите капиталистически страни и сме се опитвали да ги догоним. Още преди Освобождението българите иската да се освободят и да станат «като европейците». След 1944 г. идеята е за няколко десетилетия да се измине път, който развитите капиталистически страни са изминали за няколко столетия. След 1989 г. ни обясняваха как като станем «нормална държава» ще се превърнем в «Швейцария на Балканите». Кои от тях са били успешни и кои – не? Нека да направим съответните сравнения на всяка от епохите и на резлтатите от догонваща модернизация.

Първата епоха. Времето на първия български капитализъм

По времето на първия български капитализъм България е изостанала аграрна страна в периферията на Европа, а буржоазията не притежава инвестиционни възможности за ускорено развитие, с което България да излезе от своята изостаналост. България е вкарана в няколко национални катастрофи, които допълнително водят до унищожение на национално богатство. След 76 години първи български капитализъм, около 80 % от населението живее все още селата, земята е разпарчетосана на над 10 милиона парчета и трудно може да бъде обработвана с модерни методи и техника. По данни на МНП, до 9 септември 1944 г. 31.6 % от населението е неграмотно, а през учебната 1943/1944 г. 105 906 деца не ходят на училище.i По показателите на вноса и износа България остава типична страна от периферията на световната система. От целия й износ през 1939 г. само 4.3 % представлява обработена в някаква степен продукция, другото са необработени селскостопански стоки и суровини. В същото време от страните от капиталистическия център в Западна Европа 72 % от това, което се внася, са някакви индустриални стоки – инструменти, машини, апарати, транспортна техника и пр.ii

Ако вземем сравнителните данни на България и другите балкански държави през първата половина на ХХ век, ще открием, че тя е сред най-бедните страни в Европа през целия този период, като изостава в сравнение с Гърция, но има малки предимства пред Югославия, Румъния и Турция. Според изследванията на промените в БВП по паритет на покупателната способност на човек от населението в света през периода 1913 г. - 1950 г. в долари по международни цени от 1990 г. съотношението между нас, Гърция и Югославия е следното: iii

Страна

1913 г.

1929 г.

1939 г.

1950 г.

Индекс 1913-1950

България

1498

1180

1603

1651

110.2

Гърция

1621

2386

2638

1951

120.4

Югославия

1029

1054

1412

1546

150.2

Вижда се, че през този период най-неуспешно е българското развитие и за 43 години БВП на човек от населението в страната е нарастнал едва с 10.2 %. България е изоставала в класацията на развитие на страните в света по БВП на човек от населението. Нейното развитие не е било догонващо, а нарастващо изоставащо. Това се вижда и чрез изработения от Ангус Медисън индекс на степента, в която отиват напред или изостават държавите в световната класация на икономиките според БВП на човек от населението, съотнесено с икономиката на САЩ. За периода 1913-1950 г. индексът на България е минус 1.32, т.е. България е изоставала в своето развитие.iv

В своята студия, посветена на индустриализацията на България между 1878 и 1939 г., харвардският професор Александър Гершенкрон прави следното заключение: „основната ценност на българския опит се намира във факта, че той в най-висока степен предполага понятието за пропусната възможност”.v Първият български капитализъм се оказва неспособен да реализира модернизационните задачи. Той възниква в резултат на геополитическите размествания и интереси на великите сили през 70-те години на ХIХ век и остава зависима икономическа и политическа периферия на европейския капитализъм.

Втората епоха. Времето на държавния социализъм

Промените, началото на които е 9 септември 1944 г. са свързани с опита за догонваща модернизация на страната, която се опитва да преодолее историческата изостаналост през предходния период с помощта на нов модел на развитие при силен държавен контрол, колективизаци на собствеността и планово развитие, характерни за съветския държавен социализъм. Какви са резултатите от тази стратегия, възприета чрез петгодишните планове на установилия се държавен социализъм в страната?

Според сравнителните изследвания на приноса на отделните страни в световната икономика от 1820 г. до наши дни, направени от Ангус Медисон от Центъра за растеж и развитие към Университета в Грьонинген, изчислено чрез брутния вътрешен продукт (по стойност на долара от 1990 г.) във върховата предвоенна 1939 г. България е имала БВП на човек от населението 1 603 долара, Германия - 5 403 долара, Великобритания – 6 266, САЩ - 6 561, т.е. към края на първата буржоазна епоха в нашата страна дистанцията между България и Германия е около 3.4 пъти, между България и Великобритания - 3.7 пъти, България и САЩ – близо 4.1 пъти и тази дистанция е по-голяма отколкото в началото на века. В същата тази година БВП на Гърция е бил 2 638 долара, т.е. дистанцията между Гърция е била около 1.58 към 1 в полза на Гърция.

През Втората световна война - между 1939 и 1945 г., националният доход на България по паритет на покупателна способност (ППС) пада с около 30 на сто. Още през 1950 г. страната успява да надмине равнището на национален доход на човек от населението от 1939 г., т.е. на комунистите са нужни само 6 години, за да възстановят икономиката и да тръгнат нагоре. А 18 години, след като вземат властта през 1944 г. този доход е вече около 4 пъти повече.vi

Едно общество, в което около 80 % от населението е селско се урбанизира и индустриализира в стремежа за няколко десетилетия да постигне това, което развитите западни страни са постигнали за столетия, но без да има експлоатираните от тях през тези столетия милиони роби и гигантски колониални владения. Милиони хора се преместват от селата към градовете и претърпяват вертикален растеж в образование, в материално отношение, в социален статус. Във върховата за държавния социализъм 1987 г. България е имала БВП на човек от населението 6382 долара, Германия - 15 701, Великобритания - 15 393, САЩ - 21 788, Гърция – 9 375 т.е. дистанцията между България и Германия е намаляла в сравнение с 1939 г. от 3.4 пъти на около 2.3 пъти, между България и Великобритания - от 3.7 на по-малко от 2.3 пъти, между България и САЩ от 4.1 на около 3.2 пъти, между Гърция и България – от 1.58 на около 1.37 т.е. "държавният социализъм" наистина се е оказал фактор за скъсяване на историческата дистанция.vii Индексът на догонване на Медисън, който включва периода между 1950 и 1992 г., когато вече българската икономика е тръгнала назад, въпреки това е положителен и се равнява на 0.21.viii Може да се предположи, че ако данните бяха до 1989 г. щяха да бъдат и по-високи.

Трета епоха. 30 годишният преход към втория български капитализъм

в екстремна версия на американизиран неолиберален капитализъм.

През 1989 г. геополитическият разпад, до който доведе СССР горбачовската перестройка помете и България, вкарвайки я в системата на глобализиран неолиберален капитализъм. Какви са резултатите от тази промяна? Ето какво ни казват данните на Световната банка за това какво е нашето съотношение с три водещи държави и една наша съседка в БВП след близо 30 годишен преход към неолиберален, периферен (ресурси от него вървят към капиталистическия център и дистанцията между център и периферия нараства), клептократски (изграден с помощта на гигантско разграбване, наречено „приватизация“) и компрадорски (управляващите политически елити служат на чужди интереси, а не на интересите на страната си) капитализъм.

През 2018 г. БВП на човек от населениетов САЩ е 62 241 долара, във Великобритания е 42 491.4 долара, в Германия – 48 195.6, в Гърция – 20 324.3, в България – 9 272.6.ix

Обърнете внимание: през 1939 г. разликата между най-развитата държава САЩ и България е близо 4.1 пъти, след това намалява до 1987 г. е намаляла на 3.2 пъти и през 2018 г. е нарастнала на около 6.6 пъти. Реставрацията на капитализма, гигантският грабеж на вътрешни и външни сили на национално богатство са увеличили дистанцията ни от САЩ повече от два пъти в сравнение с времето на социализма. Не само, че намалената дистанция по времето на социализма е изчезна, а имаме рязкото й увеличаване. Социализмът е намалил дистанцията помежду ни, реставрираният капитализъм е довел до нейния огромен скок, т.е. отпратил ни е много по-дален от САЩ отколкото сме били 1939 г.

Дистанцията в БВП на човек от населението между Великобритания и България е била в 1939 г. 3.7 пъти, намаляла е по време на социализма до 1987 г. на 2.3 пъти и е нараснала три десетилетия по-късно наближава 4.6 пъти, т.е. громителите на социализма и строителите на капитализма са я увеличили 2 пъти и днес сме много по далеч от британците отколкото дори във върховата за първия български капитализъм 1939 г.

Разликата между Германия и България е била в 1939 г. е била 3.4 пъти в полза на Германия, след това разликата в БВП на човек от населението помежду им е намалял до 1987 г. на 2.3 пъти и с прехода към втория български капитализъм следващите 30 е скочила на близо 5 пъти. По времето на социализма сме намалили дистанцията, след това с с байганьвско тупане по гърдите «Аз съм демократ» сме я увеличили повече от 2 пъти отколкото е била в последните години на лошия социализъм, и за да се скрие това се пренаписва и фалшифицира написаното в учебниците по история за този период.

Дистанцията с нашата съседка Гърция през 1939 г. е била 1.58 към в нейна полза, след това тази разлика между БВП на човек от населението в двете старни е паднала на 1.37 и близо две десетилетия по-късно с прехода към капитализъм след ужасяващата дълго криза и фалит на Гърция очевидно при нас нещата са били много по-страшни с башибозушкото разрушаване и разграбване на създаденото от социализма, че по време на неолибералния български капитализъм дистанцията се е увеличала и сега е повече от 2 пъти в полза на гърците.

В резултат на на един по същество катастрофален преход към периферен, клептократски, компрадорски капитализъм страната е върната насилствено назад от гледна точка на дистанцията си не само със страните от капиталистическия център, но и със съседна Гърция. Така по същество около половин век от нашето развитие е бил унищожен, а България се е превърнала в периферия на капитализма от развитите западни страни, към които са изтекли десетки милиарди във формата на човешки, финансов и всякакъв друг капитал.

i Маринова-Христиди, Р. Образован ли е социалистическия човек? (Развитие на образованието и науката в България в периода на държавния социализъм. 1944-1989 г.). – В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, т. 2. С.: Фондация „Фридрих Еберт”-ЦИПИ, 2010, с. 438–439

ii Вж. България и Европа през 1939 и 1989 г., погледнати от статистическите годишници на Царство България и Република България. Съставител Иван Цветков. С.: ИК „Христо Ботев”, 1994, с. 19

iii Вж. Рангелова, Росица. България в Европа. Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. издат. „Проф. Марин Дринов”, 2006, с. 61.

iv Вж. Monitoring the World Economy, Paris: OECD Development Centre, 1995, Tables Chapter 1.

v Gerschenkron, A. Economic Backwardness in Historical Perspective. Cambridge, Massacusetts, The Belknap Press of Harvard University Press, 1962, p. 362.

vi Вж. Рангелова, Росица. България в Европа: Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. изд. „Марин Дринов”, 2006, с. 60, 61, 109.

vii Вж. Maddison, Angus. Historical Statistics of the World Economy: 1-2006 AD, In: http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_03-2009.xls, 30 April 2012

viii Вж. Monitoring the World Economy, Paris: OECD Development Centre, 1995, Tables Chapter 1.

ix GDP per capita (current US$), The World Bank, https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.CD?locations=US, September 8, 2019

Клуб 24 май

Още от Васил Проданов

Какви са тенденциите в развитието на кооперативите днес
Васил Проданов

Какви са тенденциите в развитието на кооперативите днес

/Поглед.инфо/ Докладът е представен по време на кръглата маса: „Ролята на колективното начало и на кооперативното движение за култивирането на солидарно общество“, организирана от Фондация „Солидарно общество“, Националния кооперативен всекидневник „Земя“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“, проведена по повод Международния ден на кооперациите, който тази година е на 5 юли

06.07.2025 12:37
Разпад на Запада и на евроатлантическия свят
Васил Проданов

Разпад на Запада и на евроатлантическия свят

/Поглед.инфо/ В продължение на много десетилетия геополитиката се оформяше от разделението между хегемонния Запад и останалия свят. Идването на Доналд Тръмп на власт в САЩ води до радикални промени на досегашния неолиберален капитализъм, на геополитиката, геоикономиката, противопоставято на съюзници и врагове, разделя досегашния „Запад“ на враждебни парчета.

07.04.2025 04:07
Сравнение между Горбачов и Тръмп - историята като трагедия и като фарс
Васил Проданов

Сравнение между Горбачов и Тръмп - историята като трагедия и като фарс

/Поглед.инфо/ В началото на своето съчинение „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ Карл Маркс пише, че историята се повтаря първо като трагедия, после като фарс. Там той има предвид революцията от 1848 г., когато народното недоволство срещу френската монархия се изражда в бонапартистка диктатура, точно както се случва с Великата френска революция половин век преди това. Може би подобно сравнение можем да направим и сравнявайки това което направи Горбачов в периода 1985-1991 г. и днес прави Тръмп – радикални промени на геополитическата архитектура, на международните отношения и на икономическата политика.

23.03.2025 18:07

Още от други автори

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!
Владимир Шейтанов

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

/Поглед.инфо/ В свой задълбочен геополитически и правен анализ адв. Владимир Шейтанов разглежда историческата тристранна среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. между лидерите на САЩ, Китай и Русия като повратна точка към нов триполярен световен ред по формулата „един свят – три системи“. Авторът проследява изместването на икономическия и силовия център на тежестта към Изток, институционалното изоставане на Европейския съюз, кризата в ООН и необходимостта от формиране на ново международно право. В анализа се поставят и ключовите изводи за България – как страната да преодолее едностранната си икономическа и политическа зависимост, да защити енергийния и демографския си потенциал и да изгради зряла многовекторна външна политика, подчинена на националния интерес.

19.11.2026 16:08
Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори
Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори

/Поглед.инфо/ Три десетилетия след началото на прехода обещанието, че чуждите инвестиции автоматично ще донесат модерни технологии, висок стандарт и европейско благосъстояние, се сблъсква с остра преоценка. В свой коментар публицистът Панко Анчев поставя под въпрос целия икономически модел на страната, като твърди, че големите чуждестранни корпорации — особено в търговията — са наложили тиха хегемония над производителите, пазара и самите държавни институции.

19.11.2026 16:00
В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07