От капитализма преди 9.IX.1944 г. през социализма до 10.Х.1989 г. до неолибералния капитализъм днес

/Поглед.инфо/ Родените преди 1944 г. у нас са живели в три епохи – на първия български капитализъм, на държавния социализъм и на втория български неолиберализиран и глобализиран капитализъм под американска хегемония. През всяка от тези епохи сме се сравнявали с развитите капиталистически страни и сме се опитвали да ги догоним. Още преди Освобождението българите иската да се освободят и да станат «като европейците». След 1944 г. идеята е за няколко десетилетия да се измине път, който развитите капиталистически страни са изминали за няколко столетия. След 1989 г. ни обясняваха как като станем «нормална държава» ще се превърнем в «Швейцария на Балканите». Кои от тях са били успешни и кои – не? Нека да направим съответните сравнения на всяка от епохите и на резлтатите от догонваща модернизация.

Първата епоха. Времето на първия български капитализъм

По времето на първия български капитализъм България е изостанала аграрна страна в периферията на Европа, а буржоазията не притежава инвестиционни възможности за ускорено развитие, с което България да излезе от своята изостаналост. България е вкарана в няколко национални катастрофи, които допълнително водят до унищожение на национално богатство. След 76 години първи български капитализъм, около 80 % от населението живее все още селата, земята е разпарчетосана на над 10 милиона парчета и трудно може да бъде обработвана с модерни методи и техника. По данни на МНП, до 9 септември 1944 г. 31.6 % от населението е неграмотно, а през учебната 1943/1944 г. 105 906 деца не ходят на училище.i По показателите на вноса и износа България остава типична страна от периферията на световната система. От целия й износ през 1939 г. само 4.3 % представлява обработена в някаква степен продукция, другото са необработени селскостопански стоки и суровини. В същото време от страните от капиталистическия център в Западна Европа 72 % от това, което се внася, са някакви индустриални стоки – инструменти, машини, апарати, транспортна техника и пр.ii

Ако вземем сравнителните данни на България и другите балкански държави през първата половина на ХХ век, ще открием, че тя е сред най-бедните страни в Европа през целия този период, като изостава в сравнение с Гърция, но има малки предимства пред Югославия, Румъния и Турция. Според изследванията на промените в БВП по паритет на покупателната способност на човек от населението в света през периода 1913 г. - 1950 г. в долари по международни цени от 1990 г. съотношението между нас, Гърция и Югославия е следното: iii

Вижда се, че през този период най-неуспешно е българското развитие и за 43 години БВП на човек от населението в страната е нарастнал едва с 10.2 %. България е изоставала в класацията на развитие на страните в света по БВП на човек от населението. Нейното развитие не е било догонващо, а нарастващо изоставащо. Това се вижда и чрез изработения от Ангус Медисън индекс на степента, в която отиват напред или изостават държавите в световната класация на икономиките според БВП на човек от населението, съотнесено с икономиката на САЩ. За периода 1913-1950 г. индексът на България е минус 1.32, т.е. България е изоставала в своето развитие.iv

В своята студия, посветена на индустриализацията на България между 1878 и 1939 г., харвардският професор Александър Гершенкрон прави следното заключение: „основната ценност на българския опит се намира във факта, че той в най-висока степен предполага понятието за пропусната възможност”.v Първият български капитализъм се оказва неспособен да реализира модернизационните задачи. Той възниква в резултат на геополитическите размествания и интереси на великите сили през 70-те години на ХIХ век и остава зависима икономическа и политическа периферия на европейския капитализъм.

Втората епоха. Времето на държавния социализъм

Промените, началото на които е 9 септември 1944 г. са свързани с опита за догонваща модернизация на страната, която се опитва да преодолее историческата изостаналост през предходния период с помощта на нов модел на развитие при силен държавен контрол, колективизаци на собствеността и планово развитие, характерни за съветския държавен социализъм. Какви са резултатите от тази стратегия, възприета чрез петгодишните планове на установилия се държавен социализъм в страната?

Според сравнителните изследвания на приноса на отделните страни в световната икономика от 1820 г. до наши дни, направени от Ангус Медисон от Центъра за растеж и развитие към Университета в Грьонинген, изчислено чрез брутния вътрешен продукт (по стойност на долара от 1990 г.) във върховата предвоенна 1939 г. България е имала БВП на човек от населението 1 603 долара, Германия - 5 403 долара, Великобритания – 6 266, САЩ - 6 561, т.е. към края на първата буржоазна епоха в нашата страна дистанцията между България и Германия е около 3.4 пъти, между България и Великобритания - 3.7 пъти, България и САЩ – близо 4.1 пъти и тази дистанция е по-голяма отколкото в началото на века. В същата тази година БВП на Гърция е бил 2 638 долара, т.е. дистанцията между Гърция е била около 1.58 към 1 в полза на Гърция.

През Втората световна война - между 1939 и 1945 г., националният доход на България по паритет на покупателна способност (ППС) пада с около 30 на сто. Още през 1950 г. страната успява да надмине равнището на национален доход на човек от населението от 1939 г., т.е. на комунистите са нужни само 6 години, за да възстановят икономиката и да тръгнат нагоре. А 18 години, след като вземат властта през 1944 г. този доход е вече около 4 пъти повече.vi

Едно общество, в което около 80 % от населението е селско се урбанизира и индустриализира в стремежа за няколко десетилетия да постигне това, което развитите западни страни са постигнали за столетия, но без да има експлоатираните от тях през тези столетия милиони роби и гигантски колониални владения. Милиони хора се преместват от селата към градовете и претърпяват вертикален растеж в образование, в материално отношение, в социален статус. Във върховата за държавния социализъм 1987 г. България е имала БВП на човек от населението 6382 долара, Германия - 15 701, Великобритания - 15 393, САЩ - 21 788, Гърция – 9 375 т.е. дистанцията между България и Германия е намаляла в сравнение с 1939 г. от 3.4 пъти на около 2.3 пъти, между България и Великобритания - от 3.7 на по-малко от 2.3 пъти, между България и САЩ от 4.1 на около 3.2 пъти, между Гърция и България – от 1.58 на около 1.37 т.е. "държавният социализъм" наистина се е оказал фактор за скъсяване на историческата дистанция.vii Индексът на догонване на Медисън, който включва периода между 1950 и 1992 г., когато вече българската икономика е тръгнала назад, въпреки това е положителен и се равнява на 0.21.viii Може да се предположи, че ако данните бяха до 1989 г. щяха да бъдат и по-високи.

Трета епоха. 30 годишният преход към втория български капитализъм

в екстремна версия на американизиран неолиберален капитализъм.

През 1989 г. геополитическият разпад, до който доведе СССР горбачовската перестройка помете и България, вкарвайки я в системата на глобализиран неолиберален капитализъм. Какви са резултатите от тази промяна? Ето какво ни казват данните на Световната банка за това какво е нашето съотношение с три водещи държави и една наша съседка в БВП след близо 30 годишен преход към неолиберален, периферен (ресурси от него вървят към капиталистическия център и дистанцията между център и периферия нараства), клептократски (изграден с помощта на гигантско разграбване, наречено „приватизация“) и компрадорски (управляващите политически елити служат на чужди интереси, а не на интересите на страната си) капитализъм.

През 2018 г. БВП на човек от населениетов САЩ е 62 241 долара, във Великобритания е 42 491.4 долара, в Германия – 48 195.6, в Гърция – 20 324.3, в България – 9 272.6.ix

Обърнете внимание: през 1939 г. разликата между най-развитата държава САЩ и България е близо 4.1 пъти, след това намалява до 1987 г. е намаляла на 3.2 пъти и през 2018 г. е нарастнала на около 6.6 пъти. Реставрацията на капитализма, гигантският грабеж на вътрешни и външни сили на национално богатство са увеличили дистанцията ни от САЩ повече от два пъти в сравнение с времето на социализма. Не само, че намалената дистанция по времето на социализма е изчезна, а имаме рязкото й увеличаване. Социализмът е намалил дистанцията помежду ни, реставрираният капитализъм е довел до нейния огромен скок, т.е. отпратил ни е много по-дален от САЩ отколкото сме били 1939 г.

Дистанцията в БВП на човек от населението между Великобритания и България е била в 1939 г. 3.7 пъти, намаляла е по време на социализма до 1987 г. на 2.3 пъти и е нараснала три десетилетия по-късно наближава 4.6 пъти, т.е. громителите на социализма и строителите на капитализма са я увеличили 2 пъти и днес сме много по далеч от британците отколкото дори във върховата за първия български капитализъм 1939 г.

Разликата между Германия и България е била в 1939 г. е била 3.4 пъти в полза на Германия, след това разликата в БВП на човек от населението помежду им е намалял до 1987 г. на 2.3 пъти и с прехода към втория български капитализъм следващите 30 е скочила на близо 5 пъти. По времето на социализма сме намалили дистанцията, след това с с байганьвско тупане по гърдите «Аз съм демократ» сме я увеличили повече от 2 пъти отколкото е била в последните години на лошия социализъм, и за да се скрие това се пренаписва и фалшифицира написаното в учебниците по история за този период.

Дистанцията с нашата съседка Гърция през 1939 г. е била 1.58 към в нейна полза, след това тази разлика между БВП на човек от населението в двете старни е паднала на 1.37 и близо две десетилетия по-късно с прехода към капитализъм след ужасяващата дълго криза и фалит на Гърция очевидно при нас нещата са били много по-страшни с башибозушкото разрушаване и разграбване на създаденото от социализма, че по време на неолибералния български капитализъм дистанцията се е увеличала и сега е повече от 2 пъти в полза на гърците.

В резултат на на един по същество катастрофален преход към периферен, клептократски, компрадорски капитализъм страната е върната насилствено назад от гледна точка на дистанцията си не само със страните от капиталистическия център, но и със съседна Гърция. Така по същество около половин век от нашето развитие е бил унищожен, а България се е превърнала в периферия на капитализма от развитите западни страни, към които са изтекли десетки милиарди във формата на човешки, финансов и всякакъв друг капитал.

i Маринова-Христиди, Р. Образован ли е социалистическия човек? (Развитие на образованието и науката в България в периода на държавния социализъм. 1944-1989 г.). – В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, т. 2. С.: Фондация „Фридрих Еберт”-ЦИПИ, 2010, с. 438–439

ii Вж. България и Европа през 1939 и 1989 г., погледнати от статистическите годишници на Царство България и Република България. Съставител Иван Цветков. С.: ИК „Христо Ботев”, 1994, с. 19

iii Вж. Рангелова, Росица. България в Европа. Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. издат. „Проф. Марин Дринов”, 2006, с. 61.

iv Вж. Monitoring the World Economy, Paris: OECD Development Centre, 1995, Tables Chapter 1.

v Gerschenkron, A. Economic Backwardness in Historical Perspective. Cambridge, Massacusetts, The Belknap Press of Harvard University Press, 1962, p. 362.

vi Вж. Рангелова, Росица. България в Европа: Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. изд. „Марин Дринов”, 2006, с. 60, 61, 109.

vii Вж. Maddison, Angus. Historical Statistics of the World Economy: 1-2006 AD, In: http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_03-2009.xls, 30 April 2012

viii Вж. Monitoring the World Economy, Paris: OECD Development Centre, 1995, Tables Chapter 1.

ix GDP per capita (current US$), The World Bank, https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.CD?locations=US, September 8, 2019

Клуб 24 май