/Поглед.инфо/ При представено в началото на юли изследване на агенция “Галъп” се оказа, че независимо от политическите пристрастия, 86 на сто от българите смятат, че на страната й е необходимо национално съгласие. Бойко Борисов, в присъщия му стил, реагира почти моментално на исканията на общественото мнение, излезе с интервю на покаяние по телевизия “Европа” и заяви, че ние сме длъжни като политици “да седнем на една маса и да се разберем”, да постигнем съгласие по основните национални приоритети. Съобразявайки се очевидно с това БСП също реагира и предложи основни пунктове за обединение на основните политически сили и на обществото около Декларация за национални приоритети. Сред тях на първо място са двата основни проблема, предизвикали съответно юнските и февруарските протести: прекъсване на порочната зависимост между бизнес и политика и отстояване на националните интереси; защита на българските производители от нелоялна конференция и на потребителите, като се предотвратяват злоупотребите с монополно положение и поддържането на картели. Бе изразена готовност за диалог и за включване като приоритети и на други проблеми, които останалите партии в Народното събрание смятат за важни.
Оказа се обаче, че и “разкаянието” и предложението преди това за “национално съгласие” са били само временно политическо превъплъщение на най-добрия актьор в българския политически театър. Готовността на БСП да поеме подадената ръка бе моментално отхвърлена от Борисов, а опозицията от ГЕРБ отговори с опит да замести в пленарната зала агитките по улиците с крясъците “Оставка”, “Оставка”. Предстои да видим дали няма да пренесат и други “добри практики” от улицата като вувузели, тъпани, тоалетни чинии и всякакви “интелигентни” “пърформънси”.
Абсурдът за националното съгласие придоби крайни размери:
Първо, всеки издига призиви за съгласие и диалог и обвинява другите в противопоставяне, разделение на българската нация, но на практика действа по начин, който засилва противопоставянето и разделението.
Протестиращите с техните лозунги “мразя ви безплатно” и “червени боклуци” се жалват, че правителството не искало диалог с тях и били оценявани негативно.
Борисов се тръшка, че управляващите не отчитали мнението на ГЕРБ, говори, че е готов да седне “на една маса” за национално съгласие и в същото време призовава привържениците си за сваляне на правителството.
В деня, в който е крещял в пленарната зала “Оставка, оставка!”, а Борисов е отказал да обсъжда дори общи национални приоритети Томислав Дончев излиза с интервю, в което се оплаква, че “големият грях на властта е, че разделя хората”..
Президентът като конституционен символ на “Съединението прави силата” непрекъснато говори за “диалог”, но с поведението си демонстрира точно обратното, заема страна, конфронтира се по важни проблеми – от геополитическите до вътрешнополитическата и дори направи опит да бъде говорител на протестиращите.
“Реформаторският блок” призовава българските граждани да не се подават на “упоритата последователност и с лъжи насаждано от БСП, ДПС и Атака противопоставяне на София и останалите в България”, но в същото време непрекъснато повтаря, че няма място за диалог с правителството, а привържениците му са сред най-организираните и активни протестъри, опитващи се да го свалят от власт. Правителството се опитва да помага на останалите, на по-бедните, а “реформаторския блок” и ГЕРБ се оказват единствените в Европа, които вдигат протести срещу отслабването на икономическите ограничения.
Тези, които нападат “Атака”, че е ксенофобска, антитурска и пр., в същото време я обвиняват, че е “протурска”, защото се била обединила с ДПС и БСП в “тройна коалиция”. Всеки опит за обединение на партии около общи идеи се обявява за “безпринципен” или гонещ лични интереси.
Борисов превърна през последните осем години “коалиция” в мръсна дума, а сега изведнъж протяга ръка към “Реформаторския блок за коалиция.
По Нова телевизия известната социоложка Мира Радева също настоя за „национално съгласие“. Но се е хванала гуша за гуша със своите колеги социолози.
Второ. Всеки претендира да говори от името на всички. Протестиращите вече два месеца представят себе си като за говорители на “народЪТ”, на “гражданиТе”, на “гражданскоТО общество”, “хораТА”. Всеки гледа на своето мнение като на истина от последна инстанция и разбира под национално съгласие не компромис, а капитулация на другата страна. Това, че чрез него говори само една част от народа прикрива с обвинения към политическите противници, че “разделят народа”.
А на входа на парламента стои надписът “Съединението прави силата”, заимстван от една от най-разединените нации в Европа. Тези дни чествахме деня на Съединението и изглеждаме все повече също една от най-разединените нации в Европа.
