/Поглед.инфо/ Денят, в който се отвориха портите адови. Бесове
(продължение от миналия брой)
6. Освен хрониката на убийствата, има и друга. На унищожението, маскирано като закон.
На 4 януари 1924 г. е приет Законът за защита на държавата (ЗЗД).
На 23 януари ЗЗД влиза в сила с указ №2 на цар Борис ІІІ.
На 2 април 1924 г. са разтурени и обявени извън закона БКП, Партията на труда, Комунистическият младежки съюз, Общият работнически синдикален съюз и кооперация "Освобождение", а имотите им са конфискувани.
На 16 март 1925 г. НС приема допълнение към ЗЗД, който предвижда една присъда - смърт.
На 18 март 1925 г. НС отнема мандатите на вече избитите по софийските улици депутати-комунисти.
През януари 1925 г. по заповед и под диктовката на Цанков ген. Вълков вече е приготвил черния списък на левите интелектуалци. Списъкът е снабден с надлежна инструкция:
"Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи - интелигенцията... за да може в даден момент да се унищожат всички - виновни или невиновни... да се екзекутират в срок от 24 часа."
Генералът завършва патетично: "Вместо мен и други водачи ще дойдат втори, трети водачи и т.н., готови със същата енергия да се борят в името на горния идеал."
Постигането на "горния идеал" е възложено на Трета секция и на Обществената безопасност. "Пред себе си имахме една революционна тълпа, а не отделни личности", ще напише в своята книга "В надвечерието на атентата" (изд. 1931 г.) зловещият Пане Бичев, шеф на Обществената безопасност. Не личности. Не поети, писатели, журналисти, композитори, художници, учители, юристи. Не. Тълпа, "ръководена от безсъзнателен хипноз". Това е философията на масовите убийци, на държавните убийци, облечени в държавна власт.
А на 15 април 1925 г., ден преди атентата в "Св. Неделя", заповедта за въвеждане на военно положение вече е написана. След малко ще разберете защо точно на 15 април.
Глутницата жадува провокация. Нещо повече: "Ако комунистите не извършат някаква провокация, ще я извършим ние", казва Цанков. Провокацията е подготвена, адската машина е задвижена, мерзкият политически спектакъл може да започне.
7. На 4 април 1925 г. в. "Зора" публикува един "документ", който трябва да изобличи "дългата ръка на Москва". Това е "инструкция" на Коминтерна (адски "секретна") от 12 март 1925 г., №2960. Според "инструкцията" на 15 април 1925 г. в България трябва да започне въоръжено въстание. И нищо по-малко. Според списувателите на "Зора" този "документ" бил "иззет" на 26 март 1925 г. от полицията, разбила конспиративна квартира на ВО на БКП на ул. "Русалка" 3.
"Документът" взривява българските и световните медии и предизвиква потрес и възмут в Европа и САЩ, каквато е и целта. И никой не се интересува, че "инструкцията" противоречи изцяло на решенията на Коминтерна от 28 януари 1925 г. да прекрати своята безумна и безотговорна стратегия за т.нар. "перманентна революция" и "масова въоръжена борба" - стратегия, която струва живота на хиляди българи през Септември`23.
(Една скоба - мнозина цитират, ама наполовина, апела на Антон Страшимиров след Септемврийското въстание, публикуван във в. "Лъч", ноември 1923 г. Десните цитират първата половина, левите - втората. Оригиналът гласи: "Не бива да останем безучастни пред страшното бедствие от току-що потушената гражданска война в страната. Стоят безпомощни - хулени и гонени често, от най-близките си - хиляди семейства на избити и арестувани. Нито тези, които подгавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както турчин не го е клал - нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, останали на произвола през зимата." Тези, "които подгавриха надеждите на народните маси и забегнаха", са Димитров и Коларов. Тези, "които клаха народа си, както турчин не го е клал", са черните ескадрони на Цанков. Под апела стоят две от имената, определени за заличаване - Йосиф Хербст и Христо Ясенов. Затварям скобата.)
"Инструкцията" в "Зора" е абсолютен фалшификат - един от многото фалшификати, излюпени в едно гнездо на белогвардейци, които с това се препитават - произвеждат фалшивки, продават ги на "заинтересовани" лица и правителства - за да дискредитират Коминтерна като световна заплаха и да обвинят Кремъл като първи подстрекател и подбудител на серия терористични действия във всяка точка на земното кълбо.
Белогвардейското фалшификаторско гнездо е базирано в Берлин, има филиали в Лондон, Париж, Рига и Виена. Мозъкът на този коварен тръст е Владимир Григориевич Орлов - действителен статски съветник, следовател по особено важни дела, бивш шеф на военното разузнаване в армията на ген. Врангел, делото на неговия живот е една библиотека с досиета на дейци на Коминтерна и леви лидери в Европа и САЩ, на съветски дипломати и разузнавачи; след 22 юни 1941 г. като мнозина белоемигранти застава срещу хитлеристка Германия, предполага се, че е убит от Гестапо скоро след нападението срещу СССР.
Помощниците на Орлов, майсторите в работилницата за измами, са двама международни фалшификатори:
Сергей Михайлович Дружиловски - от армията на Врангел, син на полицейски чиновник, учил в авиационна школа, след Гражданската война живее в Прибалтика, установява връзка с полското разузнаване, прехвърлен е във Варшава, после в Германия; при операция на ОГПУ е изведен в СССР, арестуван, съден и разстрелян през 1926 г.
Александър Теофилович Гумански - агент, доносник, вербуван от царската охранка през 1914 г., завършва юридическия факултет на Петербургския университет, донася за дейността на левите студенти, изпратен е на курс за разузнавачи в Париж, постъпва в армията на Юденич, през 1919 г. емигрира в Германия, умира при неизяснени обстоятелства през 1939 г.
"Документите", които произвеждат тези политически мошеници, са съобразени с получателите - левите партии в САЩ и Европа, вкл. - в България. Например: на 15 септември 1924 г. британските комунисти получават мистериозна "инструкция" от Зиновиев (шеф на Коминтерна!) да се втурнат в подривна дейност! Английската преса публикува това "червено писмо", скандалът е чутовен, британската левица е дискредитирана, осъдена като "маша на Москва", губи съкрушително парламентарните избори, поръчката е изпълнена брилянтно. Както има изпълнители, така има и поръчители.
Тази схема важи с пълна сила и за българската "инструкция". Според изследователите (повечето няма как да бъдат заподозрени в симпатии и към най-лекия ляв повей) Александър Цанков си е поръчал "документа" директно от фабриката за фалшификати. Срещу съответното заплащане.
По трагическа ирония на същия 15 април 1925 г., един ден преди атентата в "Св. Неделя", Коминтернът отменя окончателно "курса на въоръжена борба в България" и взима решение за незабавно преминаване към легални политически действия. В заседанието участват Димитров, Коларов и Станке Димитров.
Но вече е фатално късно.
Още малко и ще се отворят портите на Ада.
А на тавана на храма от 1885 г. се съхраняват костите на Георги Раковски. Те няма да пострадат. По чудо. Но това е друга история.
В България никой не знае, че "инструкцията" в "Зора" е фалшива. Освен поръчителите. Цанков или някой друг, който има интерес.
Решението на Коминтерна от 15 април стига до Виена, но не и до София. Пак на 15 април вечерта ръководството на БКП отхвърля плана за атентат като "безцелен и недостоен". Включително - Коста Янков.
"Така е настъпило едно облекчение в душите. Но никой не е допущал, не е и даже подозирал, че тези, от които е зависело прилагането на плана и които също били гласували против него, че те ще продължат на своя глава замисленото и ще го доизкарат въпреки всичко", пише Антон Страшимиров.
"Въпреки всичко" - това е другото име Коста Янков, син на войводата Анастас Янков и на сестрата на Райна Княгиня, съпруг на Стела Благоева, дъщеря на Дядото, ръководител на ВО на БКП, човек фанатичен и отчаян шовинист от групата на офицерите-македонисти. Чак в края на март той благоволява да информира БКП, че под купола на катедралата неговите хора са струпали 25 кг тротил. Неговите хора са клисарят Задгорски, Асен Агов, Петър Абаджиев, Димитър Златарев, Никола Петров, Живко Динев. Те се подчиняват само на Коста Янков. Той - на никого.
8. Цанков е заложил своята адска машина още на 9 юни 1923 г. и тя не спира да храчи кръв, смърт и гибел.
И Коста Янков е заложил своята адска машина.
Официалният, овластеният, легитимираният чрез инферналния ЗЗД държавен тероризъм на демокретените, дивашките репресии, демонстративните разстрели по улиците на леви политици - това са тонове страховит политически експлозив, зареден от Цанков и неговата глутница безнаказани и недосегаеми държавно овластени убийци.
Атентаторите само ще подпалят фитила. Думичката "само" не е оправдание. А опит да разберем, да проумеем едно всеобщо безумие в едно зловещо време.
9. Велики четвъртък
16 април 1925 г.
Най-сетне след дългата зима за първи път е изгряло сияйно слънце, небето е шеметно синьо, ведро и необятно.
Службата е дълга - св. Василиева литургия, после Велик маслосвет, четат се 7 апостолски и 7 евангелски четива, после - многобройни причастници, и така - докъм 12 по обед. Тези, които са били на литургията, ще се приберат, да отдъхнат, да се подготвят за вечернята и 12-те евангелия. Пък и да искат, не могат да останат на генералското опело, нямат работа посред министри и депутати, пък и царят се чака... Тези богомолци не знаят, че са най-големите щастливци на света...
Йосиф Хербст е в редакцията на в. "Днес", на ул. "Бачо Киро" 2. Гео Милев е вкъщи, със съпругата си и двете им невръстни момиченца.
А какво правят атентаторите?
Марко Фридман е в квартирата на Адела Николова, заедно с левите земеделци Петрини и Косовски. Четат "Ад" на Данте. Фридман е ранен на 26 март в двата крака и е напълно безпомощен.
Коста Янков и Иван Минков са в квартирата на Евгени Леже, френски гражданин, банков чиновник. Квартирата е собственост на полк. Георги Янков, който след малко ще загине в "Св. Неделя". Димитър Златарев с часовник в ръка отброява времето до взрива. Никола Петров (Васко) поглежда към "Мария Луиза", където уж трябва да го чака един форд на британската легация. Петър Абаджиев, мозъкът на атентата, е на безопасно разстояние. Клисарят Задгорски към 14 ч. се е върнал в катедралата, за да бие камбаната за упокой и да се разнесе печалният тризвон...
Какво прави полицията?
Полицията е някак лежерна. Агентът Богданов наредил на агента Попов да провери сигурността на храма, Попов наредил на полицая Ангелов да свърши тая работа, той пък срещнал Задгорски на камбанарията, оня му казал, че лично е направил оглед и всичко е наред.
Какво прави цар Борис ІІІ?
Може би се е запътил към "Св. Неделя"? Може би е закъснял? Не, просто не е тръгнал. И ген. Жеков не е тръгнал, а той е длъжен да бъде на опелото на ген. Георгиев. Според едни комични обяснения ген. Жеков тъкмо щял да тръгне на опелото, обаче дошла фамозната Султана Рачо Петрова, която неочаквано задържала г-н генерала, пък г-жа генералшата трябвало да ходи при някаква врачка (навръх Велики четвъртък!), обаче г-жата, дето щяла да я води при врачката, трябвало да прави козунаци, и освен това г-жа генералшата заръчала на г-н генерала да не отива в "Св. Неделя", пък Султанка отишла на чай в сръбското посолство, обаче тръгнала да предупреди царя по заръка на г-н генерала, и дрън-дрън-дрън.
Ген. Жеков е предупреден не от г-жа генералшата, нито от г-жа Султанка, а от левите земеделци Николай Петрини и Димитър Грънчаров (те държат "топлата връзка" между БКП и Двореца), после ген. Жеков е предупредил царя, който не закъснява за опелото, защото не тръгва. И никой няма намерение да убива царя (въпреки несмислената мраморна плоча, монтирана на катедралата през 2005-а) - напротив, пазят го и си въобразяват, че са се договорили с него и са наредили пъзъла.
Царят и генералът играят в друг пъзъл, а някъде в Лондон редят друг пасианс, а Интелиджънс сървис реди трети, и кашата е пълна. Лондон настоява Борис ІІІ да махне Цанков, а полковник Холст, шеф на английското разузнаване в България, твърди: "Ние бяхме във връзка с атентаторите", и уж един форд трябва да забере Васко, и уж в британската легация щели да крият Задгорски седмица-две, пък после да го изведат зад граница, и разбира се, нищо такова не се случва. "Без да подозират, атентаторите станаха жертва не само на своите неправилни разбирания, но и на Интелиджънс сървис", ще каже по-късно журналистът Асен Бояджиев. Накрая младият цар ще надхитри всички.
Опелото започва.
10. В един миг под руините на храма ще загинат 134 души, от раните си ще починат още 79. Без никаква вина.
На 27 май ще бъдат обесени публично клисарят Задгорски, Георги Коев и Марко Фридман. От тях само Задгорски е пряк участник в атентата.
После, без никакво участие в никакъв атентат, без никаква вина, без да са посегнали на ничий живот, без съд и присъда, в разстояние на няколко месеца ще "изчезнат безследно" над 30 хиляди комунисти, земеделци, работници, селяни, интелектуалци, офицери. Така свидетелства през 1932 г. бащата на Гео Милев - Мильо Касабов, в своя разтърсващ разказ "Неотговорни фактори". За броени дни (по официални данни на тогавашното Военно министерство) само в София, Пловдив и Варна са арестувани над 27 хиляди. А в другите градове? И колко оцеляват? Никой не знае...
Колко загиват в черните нощи на белия терор? Цар Борис признава публично за "хиляди жертви", външният министър съобщава за 5 хиляди убити само през Септември`23, главният секретар на МвНР казва, че жертвите са "само" 3 хиляди и 500 "плюс-минус хиляда" (така де, какво са някакви хиляда човеци!), министър-председателят Цанков говори за "стотина убити учители", ген. Вълков - за "25 убити комунисти"... Скромно.
(следва)
Александър Цанков, Борис III, Константин Панов, Коста Скутунов, Никола Куртоклиев, Павел Груев
Дума
