/Поглед.инфо/ Вчера (4-ти август) около 22:30 ч. поради някаква причина, неизвестна и на мен самия, все още преглеждах обяви за работа в Интернет, съобщения от познати и приятели и някоя и друга песничка за слушане онлайн. Стана ми любопитно да посетя и страницата на Народното събрание – нещо, което не бях правил от месеци. Без конкретен повод, просто така. И какво да видя още на началната страница?! Препратка, озаглавена „Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс”. За тези, които ме познават, не буди учудване защо именно тази препратка привлече вниманието ми. За онези, които все още не знаят, аз определено имам афинитет към Наказателното право. Та, разбира се, реших да хвърля един поглед на този Законопроект. Предварителната информация, с която ме посрещна новоотворената страница, гласеше следното:
„Сигнатура 554-01-149; Дата на постъпване 31/07/2015; Сесия Трета сесия; Вносители: Найден Маринов Зеленогорски; Димитър Григоров Шишков; Димитър Андреев Делчев; Димитър Танев Танев”.
И четиримата гореизброени господа са членове на Реформаторския блок. Не ми е работа да обсъждам господата, техните знания, образование и умения. В тази статия ще се занимая само с предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК) и защо според мен той е неадекватен и популистки.
Ще започна с няколко бележки, които да въведат читателя в някои аспекти на Наказателното право, които са релевантни за разглеждания Законопроект.
На първо място, всяко престъпление се състои от пет елемента, които трябва да са налице кумулативно: деяние (изразяващо се в действие или бездействие), обществена опасност, противоправност, наказуемост и вина (умисъл или непредпазливост). С други думи, престъпление е само онова общественоопасно деяние, което е противоправно (т.е. забранено е от закона), наказуемо е (т.е. законът казва, че който го извърши, ще бъде наказан с определено по вид и определено или определяемо по размер наказание), стига извършителят да е действал виновно (като формата на вината – умисъл или непредпазливост – също е предвидена или следва от закона). Ключовият елемент тук, който разграничава престъплението от административното нарушение, е обществената опасност на деянието. Законът въздига в престъпления само деяния, които счита за представляващи голяма обществена опасност, а останалите противоправни деяния третира по друг начин – примерно като административни нарушения. Но обществената опасност не е единствено критерий за това дали едно деяние е престъпление или не. Тя е и критерий за наказуемостта на това деяние, но не в смисъла дали да се наказва или не (щом е престъпление, очевидно ще се наказва), а за това с какъв вид наказание и в какъв размер да бъде санкционирано. На законодателя, а и на обществото, не му е безразлично дали някой е извършил убийство, дали е осъществил състава на кражба или на грабеж, а може би е извършил измама, защо не и противозаконно лишаване от свобода... За всяко от тези престъпления е предвидено наказание, което съответства на степента на обществената опасност според общоприетите представи за справедливост. Изхождайки от горния пример, за кражбата (когато някой вземе нещо чуждо, за да си го присвои) законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода” до осем години (чл. 194, ал. 1 НК); ако обаче този някой използва сила или заплашване, вече сме в хипотезата на „грабеж”, законодателят приема, че обществената опасност е по-висока, тъй като вече не само имуществените права на гражданите, но и тяхното здраве биват застрашени, а следователно и наказанието е по-голямо – „лишаване от свобода” от три до десет години (чл. 198, ал. 1 НК); ако пък същият този някой се увлече в борбата с жертвата, защото е решил на всяка цена да отнеме чуждата вещ и да я присвои, и умъртви жертвата си, то обществената опасност вече е станала извънредно голяма, защото е накърнена основна човешка ценност, каквото е правото на живот, поради което законодателят е предвидил и наказание „лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна (чл. 199, ал. 2, т. 2 НК). Разбира се, това е един извънредно опростен пример, който само цели да подчертае, че наказанията се определят според степента на обществената опасност, която пък зависи от накърнените обществени отношения. Едно е, когато накърнени или застрашени са само имуществени обществени отношения, но когато се касае и за здравето или живота на човека, то обществената опасност расте. Все пак имуществото може да се възстанови, но човешкият живот – не. Размерът на наказанието за престъпления, които увреждат определени обществени отношения, е отражение на значимостта на тези обществени отношения във всяко едно общество.
На второ място, както научих от един лекционен курс на американски университет, ако предвидим най-тежките наказания за всички видове престъпления, то това няма да изкорени престъпността. Престъпници ще има дори за всички престъпления да бъде предвидено смъртно наказание и то да бъде изпълнявано ефективно. Дали защото извършват престъпления поради немотия, дали защото ги извършват заради тръпката, дали защото имат психически отклонения, но престъпления ще има. Уеднаквяването на санкциите означава, че се премахва бариерата пред извършването на тежките престъпления. Ако наказанието за кражба и за грабеж, съпътстван с убийство, са еднакви, то ако някой наистина много иска или се нуждае от една вещ, няма какво да го спре да стигне до убийство, за да я има. Изключително опасно е завишаването на санкциите за престъпления, които не представляват голяма обществена опасност, защото престъпниците ще се пренасочат към задоволяване на своите престъпни потребности, извършвайки по-тежки престъпления, само защото наказанията за тях стават относително по-леки. По този начин, чрез необмислено увеличаване на тежестта на наказанията за по-леки престъпления реално престъпниците биват стимулирани да извършват по-тежки такива, с по-висока степен на обществена опасност. Тази забележка е изключително актуална с оглед на разглеждания по-долу Законопроект.
На трето място, Наказателното право преследва две основни задачи – индивидуална и генерална превенция. Неадекватното наказание опорочава и двете. Да, вероятно престъпникът няма отново да извърши същото престъпление, но ще се пренасочи към друго, което се наказва по-леко, а на всички, които не са извършили това престъпление, сякаш им се казва не, че извършването на престъпления е лошо, а че е неизгодно да се извършва точно това конкретно престъпление, а вместо него - по-леко наказуемите, от които биха имали и по-голяма полза, си струва да бъдат извършвани. Престъпленията стават не неприемливи, а изгодни. Ще си послужа с пример. Иванчо е престъпник. Има си богат престъпен опит и уважението на всички крадци, измамници и купувачи на гласове в своя квартал. Наближават избори. Парите от последните такива са на привършване – къде пропити, къде отишли за подаръци на Марийка (а тя, проклетницата, само злато и диаманти носи). Той започва да се чуди дали да купи малко гласове (стотина, за което на него пък ще му дадат общо 500 лв. чисто) или да открадне от съседката във вход „В” нефритена кутийка с орнаменти от слонова кост на стойност 2000 лв. Междувременно Парламентът е приел Закон, с който се предвижда по-голямо наказание за купуването на гласове, отколкото за кражбата (и то в пъти по-голямо). В деня на изборите купените гласове са със сто по-малко (изборната активност в квартала на Иванчо е 0%), но за сметка на това кражбите са скочили главоломно, тъй като не само нашият герой, но и всички в гилдията на купувачите на гласове много бързо са се ориентирали накъде духа вятърът и са станали крадци. Непропорционалността на наказанието е сработила по следния начин: никой не иска да купува гласове, но за всяко друго престъпление, което е и по-изгодно (защото се предвижда по-малко по размер наказание), желаещите да го извършат и ефективните извършители са станали повече. Ако пропорционалността се беше запазила, то нещата щяха да изглеждат иначе, тъй като разсъжденията биха били следните: ако купя десет гласа, мога да полежа до пет години, но пък и изгодата ще е прилична; ако открадна това и ме хванат (второто е много важно, защото ако някой смята, че няма да го хванат, изобщо няма бариера, която да го възпре) мога да си полежа до осем години, но пък изгодата ще е повече от прилична, макар и евентуалните неблагоприятни последици да са по-големи. Тези разсъждения препятстват ефективното извършване на престъпления или поне това на по-тежки престъпления. Така имаме генерална превенция – извършителите биват наказвани различно според обществената опасност на деянието, което действа възпиращо и на някои потенциални извършители, защото не са склонни да поемат риска от наказанието за определени престъпления (отново обикновено за тежките). Излязат ли от местата за лишаване от свобода, вече са наясно за кое престъпление какво ги чака и не биха се ориентирали (в идеалния случай) към същото или по-тежко престъпление. Разместването на ценностите, предвиждането на непропорционални наказания, несъобразени с обществената опасност на деянието, отваря вратите към извършването на тежки престъпления и премахва психологическите бариери пред извършителите, унищожавайки и индивидуална, и генерална превенция.
А сега (след тези предварителни бележки) – конкретно към Законопроекта!
В чл. 167 НК се предвиждат следните изменения:
В ал. 2 думите до пет години” се заменят с „от десет до петнадесет години“, а думите „от десет хиляди до двадесет хиляди лева“ се заменят с „от двадесет до петдесет хиляди лева“.
В ал. 3 думите „от една до шест години“ се заменят с „от десет до двадесет години“, а думите „от пет хиляди до двадесет хиляди лева“ се заменят с „от петдесет до сто хиляди лева“.
В ал. 5 думите „от една до шест години“ се заменят с „от десет до двадесет години“.
Ал. 7 се изменя така: „Деецът по ал. 2 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 3, 4 и 5 и по този начин се стигне до разкриването и доказването на извършено престъпление по ал. 3, 4 и 5.“
Но да видим кой е този прословут член 167 НК, в който са предвидени такива сериозни завишавания на размерите на наказанията. Според сега действащия НК предложените за изменения разпоредби са следните:
Чл. 167.
(2) Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
(3) Който организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
...
(5) Когато деянието по ал. 1 – 4 е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.
...
(7) Деецът по ал. 2 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 3 и 4.
Да, това са разпоредби, които третират купуването на гласове.
И така за купувачите на гласове – директните купувачи, които още могат да бъдат разглеждани като „дребни риби“, тъй като обикновено са накрая на веригата, непосредствено до гласоподавателя, а над тях има много други лица, от които зависи печалбата им – се предвижда увеличаване на наказанието от „до пет години“ на „от десет до петнадесет години“ лишаване от свобода. Следва да си зададем въпроса дали това наказание отговоря на обществената опасност на деянието. Като оставим настрана политическите приказки за това колко ужасно нещо е купуването на гласове и как трябва да бъде преследвано и наказвано с цялата строгост на закона, то да видим кои обществени отношения биват засегнати. По упражняването на правото на избор независимо и по своя свободна воля – политическите обществени отношения. Със сигурност това е важно право, от значение за конституирането на държавната власт. И все пак по-значими ли са тези обществени отношения от тези по запазването на живота, здравето и имуществото на гражданите от престъпно посегателство. Съдейки по предвидените в Законопроекта наказания, то отговорът на вносителите би следвало да бъде положителен. За кражба наказанието е до осем години лишаване от свобода, за трафик на хора – от две до осем години, за тежка телесна повреда – от три до десет години, за грабеж – от три до десет години и т.н. Следователно, ако Иванчо реши да купи десет гласа по 20 лв., то той ще даде около 200 лв., но може да са му обещани 1000 лв. възнаграждение за тази негова дейност. От друга страна, ако Иванчо, който е проучил богатия си съсед (управител на мол), и е разбрал, че всеки петък се връща у дома с 2000 лв., които да проиграе на покер, сложи една маска за ски, насочи газов пистолет в полумрака на уличната лампа и ошушка съседа с тези 2000 лв., то Иванчо ще е придобил два пъти по-голяма облага като междувременно ще е застрашил живота и здравето на съседа си (а той, човекът, може като нищо да получи сърдечен удар при вида на оръжието и да се спомине). За първото деяние Иванчо ще си престои в затвора поне десет години и ще бъде глобен с поне двадесет хиляди лева, макар че би изкарал едва 1000 лв. без да застрашава ничие здраве и ничий живот, а за второто деяние Иванчо ще изтърпи наказание „лишаване от свобода” за не повече от десет години, няма да плаща нищо, а евентуалната облага е 2000 лв. при положение, че е застрашил и здравето, и живота на съседа си. При това стигаме до следното положение: престъпление, което носи по-малка облага, се наказва с несъразмерно тежко наказание, а престъпление, което е насилствено, с много висока степен на обществена опасност, се наказва много по-леко от първото, поради което става „изгодно“ за потенциалните извършители. Така тежките престъпления се стимулират, критерият „обществена опасност“ на деянието става ирелевантен, а престъпниците не само че не биват възпирани да извършват престъпления, а биват окуражавани да извършват само такива, които са с по-висока степен на обществена опасност.
Измененията в ал. 3 постигат същия резултат. Само за сравнение, предвиденото ново наказание за организирането на купуването на гласове (т.е. тук вече се визират „едрите риби”) е по-тежко по отношение на минимален и максимален размери от предвиденото за грабеж на вещи: в големи размери; извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи; придружен с тежка или със средна телесна повреда; представляващ опасен рецидив. А знаете ли на кое наказание съответства точно предвиденото за организаторите на купуването на гласове като изключим глобата. Точно така – на убийството по чл. 115 НК, за което също е предвидено наказание „лишаване от свобода” от десет до двадесет години. Т.е. ако убиете някого (умишлено умъртвите другиго), ще бъдете наказани евентуално със същото по вид и размер наказание, както ако организирате купуването на гласове, но с тази разлика, че нищо няма да плащате (е, роднините сигурно ще ви осъдят да платите за болките и страданията им, както и за пропуснатите ползи и претърпените вреди поради смъртта на убития от вас), поне не като наказание за извършеното, докато при организирането на купуването на гласове ще ви бъде наложена и солидна глоба в размер на петдесет до сто хиляди лева. Ами че то насилствените престъпления стават направо привлекателни в сравнение с купуването и организирането на купуването на гласове. И не само те. Ако човек попрочете НК, ще се убеди, че много категории престъпления, всички те засягащи по-значими обществени отношения, стават по-привлекателни за престъпниците, тъй като са по-леко наказуеми. Някои от тях в сравнение с изборните престъпления, за които става дума, направо са си леко наказуеми (кражбата примерно).
Ал. 5 се изменя като предвиденото наказание „лишаване от свобода“ се вдига от „от една до шест години“ на „от десет до двадесет години” (отново, колкото за убийство). Изобщо Законопроектът е неадекватен в тази си част, защото дава някаква изключително изкривена оценка на значимостта на обществените отношения, които визираните престъпления увреждат или застрашават, като предвижда безумно тежки наказания. С това стимулира извършването на по-тежки престъпления, пренебрегва критерия „обществена опасност” на деянието и изпраща по дяволите индивидуалната и генералната превенция. Според мен е очевиден популизмът на този Законопроект. Един вид: „Ние ще спрем купуването на гласове на всяка цена!” Да, но цената е от значение! Ако с това ще повишиш нивата на други видове престъпност, ако ще ползваш Наказателното право само като инструмент за политическа пропаганда, то ти можеш да увредиш ключови обществени отношения по такъв начин, че да обезсмислиш положителния замисъл зад изменението на НК (а не съм сигурен, че такъв замисъл извън чисто пропагандната политическа цел изобщо е имало).
Ако някой си мисли, че Законопроектът съдържа само една недомислица, то това въобще не е така!
Продължаваме с продаването на гласове! Там наказанията също се увеличават драстично, така че да излязат от всякакви пропорции и към тази част на Законопроекта да бъдат напълно приложими всички досега изложени разсъждения. За продажбата на глас деецът се наказва с до три години лишаване от свобода и с глоба от хиляда до пет хиляди лева (чл. 167а, ал. 1 НК), а вносителите на Законопроекта смятат, че лишаването от свобода трябва да достигне до пет години, а глобата не да има таван от пет хиляди лева, а долен праг от толкова, като горният ще достигне десет хиляди лева. Та горкият Иванчо решава да си продаде гласа за 50 лв. (в неговия квартал за тази работа плащат добре), намира си купувач, взима парите, гласува по „съвест” и... хоп, пред избирателната секция двама униформени го залавят, после арест, съд и, докато Иванчо се усети, пет години в затвора и трябва да плати десет хиляди лева (за Иванчо би било наивно да смятаме, че това е първото му прегрешение пред закона), а облагата му би била едва петдесет лева... Излизайки на свобода Иванчо вече знае – ще се занимава с кражби или с измами, защото рискът е по-малък, а очакваната облага – по-голяма.
И още един куриоз!!! Да преминем към следващата част на Законопроекта – така наречената част с „непубличните разговори”. Ако на уважаемия читател не му се четат цитираните текстове, нека ги пропусне и да премине направо на коментара под тях.
Създава се нов чл. 282б. със следното съдържание:
„Чл. 282б. (1) За провеждане на непубличен разговор или непублична пряка или опосредена комуникация, между длъжностно лице от състава на централните или териториалните органи на изпълнителната власт от една страна и от друга страна съдия, прокурор или следовател, когато това нарушение не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.
(2) За провеждане на непубличен разговор или непублична пряка или опосредена комуникация, между длъжностно лице от състава на централните или териториалните органи на изпълнителната власт от една страна и от друга страна ръководител или член на независим регулаторен орган, когато това нарушение не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.
(3) За провеждане на непубличен разговор или непублична пряка или опосредена комуникация, между длъжностно лице от състава на политическия кабинет на централните или на териториалните органи на изпълнителната власт от една страна и от друга страна съдия, прокурор или следовател, когато това нарушение не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.
(4) За провеждане на непубличен разговор или непублична пряка или опосредена комуникация между длъжностно лице от състава на политическия кабинет на централните или на териториалните органи на изпълнителната власт от една страна и от друга страна ръководител или член на независим регулаторен орган, когато това нарушение не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.
(5) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване
от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Следва този текст да се разглежда заедно с началото на самия Законопроект:
В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се т. 30, т.31 и т.32:
„т. 30. Публичен разговор е всяка устна комуникация между двама души, осъществена между тях в присъствието на още трима души. Публичен разговор е и всяка устна комуникация между двама души, осъществена между тях чрез електронна съобщителна услуга или чрез услуги на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи, в присъствието на поне още трима души при един от двамата души, осъществяващи комуникацията.
т. 31. Непубличен разговор е всеки разговор, който не е публичен.
т. 32. Непублична пряка или опосредена комуникация е всяка писмена комуникация, която не е деловодно изведена служебна комуникация, както и всяко електронно изявление, електронен документ или електронно съобщение, включително чрез услуги на информационното общество, които не са извършени чрез усъвършенстван или квалифициран електронен подпис или електронна препоръчана поща по реда на Регламент (ЕС) No 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО“
Тъй като съм сигурен, че уважаемият читател вече се е уморил от дългата ми статия, нека обобщя: в тази си част Законопроектът предвижда наказуемост за това, че орган на съдебната власт е осъществил контакт с орган на изпълнителната власт без по време на контакта да присъстват други лица или да може да се установи съдържанието на разговора. Същото се отнася за контактите между регулаторни органи и органи на изпълнителната власт, както и между органи на съдебната власт и членове на политически кабинети.
Това е меко казано абсурдно! Разговорите между хората, чието съдържание не може да бъде установено, да бъдат инкриминирани! Този текст отявлено противоречи на няколко конституционни разпоредби: чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени (да, но ако се осъществяват с определени лица и никой не ви слуша, отивате в затвора); чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин (това е целта на разговорите, но можеш да бъдеш лишен от свобода, ако го упражниш); чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Със Законопроекта се препятства упражняването на конституционни права под заплахата от наказателна репресия! И то не заради съдържанието на кореспонденцията, а заради качеството на лицата, които я осъществяват. Безумие! Иванчо (старият мошеник, който тук няма това качество) станал кмет на село К., а Марийка станала съдийка. Срещнали се в апартамента на Иванчо. Цяла нощ си „говорили” за любов и за други весели неща, а на сутринта на прага бодър полицай ги чака. И после лишаване от свобода от две до пет години и глоба в размер от десет до петдесет хиляди лева. Реално нито Иванчо, нито Марийка са накърнили каквито и да било обществени отношения. Инкриминира се едно поведение, което е обществено приемливо и нормално! В този си вариант текстът на новосъздадения чл. 282б НК със сигурност ще бъде обявен за противоконституционен от Конституционния съд (КС), но буди недоумение кому изобщо би хрумнало да напише нещо подобно. Буквалното тълкувание на този член е следното – ние искаме да осъществяваме пълен контрол над вашата комуникация, да знаем всичко за вас, по всяко време, защото иначе ще ви изпратим в затвора. Е, това, ако не е духът на тоталитарната система!
Съзнавайки, че злоупотребих с търпението на читателя си, ще представя съвсем кратко заключение. Разгледаните дотук изменения и допълнения са популистки и неадекватни. Нещо повече – тяхното приемане би имало тежки последици, тъй като ще размият тежестта на престъпленията и наказанията вече няма да отговарят на обществената опасност на деянията. Това ще стимулира извършването на тежки престъпления, когато целта е имотна облага, а дори купуването и продаването на гласове да намалеят, то цената е неоправдана и твърде висока, а потъпкването на основни принципи на Наказателното право е крайно обезпокоително. По отношение на „непубличните разговори”, за една тоталитарна държава подобен текст би бил в кръга на нещата, но за претендираща поне за някакви заченки на демокрация държава като нашата, потъпкването на основните конституционни права на гражданите, за които стана дума, е недопустимо.
Този Законопроект не бива да бъде приеман. Той е юридически неиздържан и, което е по-лошото, отявлено опасен...
