/Поглед.инфо/ Вчера (8-ми юли 2014 г.) между правителството на Никарагуа, оглавявано от президента Даниел Ортега, и компанията, която осъществява проекта (основният ѝ капитал принадлежи на хонконгски бизнесмени), беше договорено трасето, по което ще минава Никарагуанският канал. Това начинание е меко казано „грандиозно”, особено в сравнение с единствения съществуващ в момента „пряк” път между Атлантическия океан и Тихия океан, а именно Панамския канал.
Никарагуанският канал ще бъде с обща дължина 278 километра от Пунта Горда (на Карибско море) през езерото Никарагуа до устието на реката Брито (на Тихия океан). Широчината му ще бъде между 230 и 520 метра, а средната дълбочина – 27,6 метра. Предвижда се мащабният строеж да започне през декември тази година и да приключи в рамките на пет години като цялата стойност на проекта е 40 млрд. долара. За разлика от Никарагуанския, Панамският канал е построен за 10 години, завършен е през 1914 г., и е с обща дължина под една трета от планираната на новия проект.
Според правителството на Никарагуа новият канал няма да се изгражда с цел да конкурира, а да допълва Панамския канал. По-големият канал е от съществено значение за засилената търговия, защото поради размерите си някои танкери не могат да преминат през съществуващия канал дори и след неговото разширение. Според Световната търговска организация (СТО) през 2012 г. на търговията по море се падат 90% от общия дял на стокооборота или около девет милиарда тона. Освен явните ползи за световния стокообмен, Никарагуанският канал преследва и вътрешноикономически и социални цели в самата Никарагуа. Предвижда се създаването на две зони за свободна търговия, две пристанища, свързани с железопътна линия, както и международно летище. Тези инфраструктурни обекти, както и обслужването на канала ще изискват работна ръка. Строежът му също. Правителството изчислява, че всичко това ще даде възможност на над 400 000 души да се справят с бедността и да заживеят по-добър живот. За това ще помогнат и събираните от канала такси.
Даниел Ортега се опитва да проведе редица социални програми още в периода на първото си управление като президент на Никарагуа още през 1985-1990 г., но след 1987 г. икономическите трудности го заставят да се откаже от част от начинанията си. Още повече че след март 1989 г. са спрени и помощите от СССР, така че за Ортега остава единствено възможността да демократизира политическия живот на страната след прекратяването на гражданската война, но не и да направи каквито и да било стъпки към подобряването на икономическото ѝ положение и на благосъстоянието на населението ѝ. Сега, с реализирането на проекта за Никарагуанския канал и предвижданите нови работни места, както и приходите от експлоатацията на съоръжението, изглежда, че на президента на Никарагуа му се дава втори шанс да постигне това, което в края на осемдесетте години не успява.
Природозащитниците изказват подозрения, че каналът може да създаде опасност за съществуването на биоразнообразието по неговото трасе, както и че застрашава езерото Никарагуа, което е най-голямото езеро в Централна Америка и важен източник на питейна вода. Никарагуанското правителство и компанията, отговаряща за реализацията на проекта, са съгласни да бъдат проведени по-нататъшни изследвания върху въздействието, което каналът може да окаже на околната среда, и да променят трасето, ако се потвърдят опасенията на природозащитниците.
Никарагуанският канал е чудесен пример как една малка страна може да намери решение на проблема с бедността и безработицата в собствените си граници, обвързвайки го с интересите на великите сили – най-вече търговските. Мащабните проекти, които биха облагодетелствали тези сили, намират финансиране и възможност за реализация. Едно правителство, което ясно осъзнава националните интереси, винаги може да намери начин да ги защити. Може би съвсем логично стигаме до въпроса: „Как така Никарагуа може, а ние не можем?” Кога и ние ще се сдобием с държавници, които да поставят собствения си народ на първо място и ще бъдат достатъчно далновидни, за да използват благоприятното географско положение на България (геостратегическо и геоикономическо), за да подобрят живота на същия този народ? Кога...