/Поглед.инфо/ Мнозина сънародници се възмутиха от думите на Корнелия Нинова, че „демокрацията ни отне много“. Добре, хайде тогава да тръгнем отзад напред. И да видим какво ни е дала демокрацията и барабар с нея преходът, пазарната икономика, свободата и всичко каквото се сетите в тази върволица от цивилизационни ценности. Нека видим какво се изсипа от рога на историческата промяна.

Реколтата е толкова обилна и толкова разнообразна, че направо с шепи да гребеш. И все пак демокрацията и пазарът комай ни дариха най-много с беднотия, примесена с широко култивираната по света оскъдица и все по-избуяващата глобална мизерия. От тях безрезервно получихме 41.3% население, изложено на „риск от бедност и социално изключване“ по официална статистика от миналата есен (присредно 23,7% за ЕС). Целокупният цивилизационен избор ни даде 2 460 000 българи, кретащи под прага на демократичната бедност – всеки трети нашенец либерално тегли в тежки материални лишения, щедро изсипани от свободния пазар. Пак според статистиката преходът ни е оял годишно с демократичните 20 литра мляко, пазарните 143 броя яйца, либералните 32 килограма месо и цивилизационни 50 килограма плодове. Като отчетем, че през мракобесната 1988 година сме консумирали годишно недемократичните 195 литра мляко, несвободните 236 броя яйца, тоталитарните 75 килограма месо и антилибералните 109 килограма плодове, не е ли видно какво обилие от нищета ни поднесе цивилизационният избор?

Изобилието обаче от немотия не свършва дотук. Преходът изсипа 36,7% българите, които не могат да си позволят месо, пиле или риба всеки втори ден. Други 39,2%, които се ограничават при отоплението на жилището си или мръзнат свободолюбиво с пълно спазване на пазарните права. Плюс още 53,3% от сънародниците, които са останали без собствени средства за неочаквани разходи като внезапно заболяване (или пък неотложен ремонт на жилище, че и смяна на пералня или хладилник). И накрая цели 60,3 процента българи, които не могат да си позволят почивка извън дома. По последните два показателя бенефициентите на капитала се оказа над половината от българите.

В края пък на миналата година прочетох в един седмичник изповедта на поп, изплакал, че хората нямат пари за погребение: „Клетниците взимат столове на аванта, за да сложат ковчега... Изпращат покойниците без гащи и с галоши за три лева... Възрастните едва събират средства за опело“. София е с най-висок стандарт на живот и е витрината на новото време, но дори и нейни жители погребват близките си по селата наоколо – от безпаричие. По данни на траурни агенции хората прибягват и до погребения на изплащане – пак по същата причина.

Може ли някой да оспори всичко това, получено в капиталистическа и свободна България!

Минаваме към здравеопазването. Този век пазарната демокрация ни донесе цели 138 нови болници, плюс търговия със здравето. И в резултат - второто място по смъртност в света. Според експертни оценки смъртността от 2000-та година насам е по-висока в сравнение с времето от 1934 до 1990 година. По този показател преходът ни донесе срив чак до към то 20-30-те години – горе-долу с един век назад. 27 години напред, век назад! Свободна България може гордо да носи флага на глобален вицешампион по смъртност.

Даровете на здравната демокрация са запълнили догоре склада на здравеубиването, както царистката депутатка Стела Банкова вече нарича тази социална сфера. От лекар знам, че в цели региони на страната има болни, които нямат пари дори да отидат в по-големия град за преглед, съответно без никакви скрупули се оставят на течението или пъксе отдават на знахарството. Отделно страната либерално губи по 500 лекари годишно заради ниско заплащане в общественото здраве, вече има райони и градове без цели категории доктори. По същата причина оставаме и без медицински сестри и санитарки. В „Пирогов“ поради недостиг на санитарки негласно се е гонила нормата три пикаенета за смяна на памперса при оперирани и обездвижени пациенти. Поради некадърност или за повече пари хирурзи касапят здрави пациентски тела. В свое изследване Световната банка засече висок дял на доплащане от гражданите за здравни услуги. 4% от българските домакинства, които са били над линията на бедността, са изпаднали под нея заради здравните доплащания. От 1998 година насам делът на гражданите, които доплащат на свободната здравната търговия, е скочил от нездравословните 30 на цивилизованите 47 на сто.

Дойде редът и на образованието. В класа на 14-годишния ми син има ученици, които отказват да излязат на дъската, примерно по география, за да разкажат урока - примерно за Австралия. Казват, че не са учили, защото за какво им е тая Австралия на майната си, поради което без никакъв страх теглят една майна и на учителя. Ех, как и на мен на времето ми се е искало да не уча по физика или химия и да тегля една майна на правилника, ама нали живеехме в мрак, та трябваше да залягаме над учебниците и да си пълним главите с какви ли не знания.

Пак пред училището на сина ми, което е и гимназия, едва ли не всеки втори от по-горните класове пали свободолюбиво цигара пред или край сградата, преди или след занятия, по светло или по тъмно – включително и момичетата. И се тровят на воля без никакви спирачки и притеснения от държава и общество, от закон и правила, от училище и родители. И от разума също – ученичките утре цигари ли ще раждат?! А ние навремето, нали бяхме задръстени от задължения и правила, изобщо нямахме възможността да се тровим на свободия, защото трябваше да го правим крадешком в някоя закътана градинка, във вход на кооперация или в тъмната част на деня. А ако пък ни правеха забележки, виновато хвърляхме цигарата или фаса, че и ги стъпквахме с крак – като безправни рожби на системата не можехме да цапаме екологията, която тогава беше непозната дума.

Сега вече на всички е ясно, че смяната на епохите и реформите на килограм ни донесоха масово невежество. Това е установено не от комунистически сили или от симпатизанти на БСП, а от авторитетни международни изследвания. Данните на PISA показват, че българските ученици са най-неграмотните в ЕС, често те не разбират текстовете, които четат, или пък не могат сносно да ги възпроизведат. Всъщност ето го и консолидираният продукт на иновативното образование, подреден в доклади и отчети:

-децата поголовно не се справят с изпитите, ако не взимат частни уроци,

-ръст на корупцията под формата на платени шестици и дори дипломи,

-отчайващо обедняване на учителите и прогресивно обезценяване на тяхната професия,

-образованието не подготвя квалифицирани кадри за бизнеса,

-произвежда опасно много хора, неспособни да поемат отговорност за живота си.

При това положение химнът „Върви народе, възродени, към светли бъднини върви“ просто вече не е актуален. Звучи толкова архаично, out of date, както е глобално сега да се казва.

А през 90-те западни специалисти са ни съветвали да не пипаме нито образованието, нито здравеопазването. Да не ги разкостяваме, а само профилактика - да ги подобряваме и актуализираме сиреч. Но когато дойдоха на власт, десните не ги чуха. Затова им лепвам етикета „бесните“. Заради погрома в тези сфери, пък и не само там, Съюзът на дебилните сили (СДС) неслучайно бе от изсран от историята. Въпреки че бе пълен с умници и разбирачи от всички сфери на живота.

И тук ли приносът на новото време подлежи на отричане?

Един от съдбоносните резултати, които ни донесе преходът, е демографското изкормване на нацията. За 27 години се стопихме с два милиона, при това без война – поради висока смъртност, ниска раждаемост и миграция, както твърдят светнати умове. На година страната ни се топи средно с по 50 000 души, на ден – със 136, а на час – с по 6 души. За хронометъра на историята това не е ли спринт на етническо самоубийство! Една от причините е пазарното разкостяване на държавата, малоумната приватизация и също толкова безмозъчното отваряне на икономиката ни – все ръждиви петна на цивилизационния ни избор. Така нареченото свободното предприемачество ни доведе до свободно обезлюдяване на цели региони. До обезбългаряването на България. Другата причина е именно демокрацията - буламачът на ценности в главите ни, отварянето на границите, правото на свободно движение, дрогирането ни с либерализъм и космополитизъм.

Даровете обаче на прехода не се изчерпват дотук. Пак според родни просветени умове, но и според чужди прогнози, към средата на века ще се паднем до към то 5 милиона, от които пенсионерите ще бъдат повече от работещите, а това означава разпад на всички социални системи. Ако все пак оцелеем при тази ситуация, то в края или началото на следващия ще паднем до около 3 милиона. И ще узреем до малцинство в собствената си държава. България бере душа в интензивното на историята, без ясна перспектива дали оттам ще излезе на крака.

Още ли има съмняващи какво ни донесе цивилизационният избор?

------

P.S. Някой ще попита щеше ли тоя наглец да плюе по демокрацията, ако я нямаше у нас. Много уместна забележка. В случая наглецът е упълномощен да уточни, че се гневи не въобще и изобщо, а конкретно на нашенската (анти)демокрация.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели