/Поглед.инфо/ „Да си колумбиец значи да служиш на честта“, Хорхе Луис Борхес, писател.

В личен план: бях предложена за посланик на България в Колумбия, но обстоятелства и политики наложиха да замина по спешност вместо за Богота, за Каракас. И от Венецуела покривах с дейността си “трите сестри” – Венецуела, Колумбия, Еквадор …Нека през очите на колумбийци, погледнем Венецуела.

Велика Колумбия / 1819-1831/

В историята си Латинска Америка, не може без тройката южноамерикански държави - Колумбия, Венецуела и Еквадор с общи герои, мъченици и народи, изковали своята независимост с въжделения и законност и създали своя модерна за времето си федеративна република - Велика Колумбия, просъществувала 12 бурни години /1819 – 1831/.

Великият Симон Боливар/1783-1830/, „Освободителят“ на испанските колонии в Южна Америка, на Конгреса в Ангостура /1819г./ предлага своя план-структура за създаване на федеративна република, състояща се от три департамента с отделни столици: Богота на (департамент Кундинамарка, днешна Колумбия), Каракас на (департамент Венецуела) и Кито за (департамент Кито, днешен Еквадор). През 1819г. бившите вицекралства още не са напълно освободени от колониалната испанска зависимост, което им създава много пречки в узаконяването й, но с упорита дипломация успяват в изграждането на републиката.

Текстът на Конституцията на новата република е предложен на Конгреса в Кукута 1821г. /градът е на границата днес между Колумбия и Венецуела/ и по нея, столицата е пренесена в Богота. Велика Колумбия се утвърждава като република, независима и суверенна държава. Независимостта на южноамериканските държави се признава от Австрия, Франция и Русия, което е било от значение. Държавата е призната след преговори от САЩ и от съседни южноамерикански държави. Утвърдено е ново административно деление (Венецуела, Кундинамарка и Кито са разделени на по-малки административни единици). Боливар е избран за президент на страната, а вицепрезидент става Франциско де Паула Сантандер.

През първите години на съществуването си Велика Колумбия помага на други територии, все още намиращи се под контрола на Испания и борещи се за независимост – така Панама влиза в състава на федерацията през 1821г., както и редица провинции на Кито и Венецуела. Държавата Перу също придобива независимост през 1824г. с помощта на Велика Колумбия. През 1826г. Боливар и Сантадер са преизбрани за втори мандат. Но през 1830г. умира Боливар. След неговата смърт Велика Колумбия, която съществува 12 години, се разпада през 1831г. и минава в историята. Велика Колумбия престава да съществува и заради политически различия между привържениците на федерализма и другите на централизма, както и в резултат от регионални търкания между народите, които интегрират републиката. Днес това са суверенните държави Колумбия, Венецуела, Еквадор и Панама.

Колумбийският посланик Енрике Варгас във Венецуела на първата ми среща с него в Каракас говори най-напред за „освободителя“: „Освободителят Симон Боливар е човекът светило, прозрял своето време, прозрял обстоятелствата в Латинска Америка и схванал Европа до неузнаваемост. Боливар е единственият латиноамериканец по това време, който действа като европеец, просто той е един евроамериканец“.

С посланик Варгас говорихме дълго предвид предстоящата ми първа визита в Колумбия , октомври 2006г. “В столицата Богота е опасно дори да се наеме такси на улицата, често има риск от отвличания и нападения.” , ме предупреди той.

В последствие имах чести срещи и разговори в Каракас за „ общата Родина-Майка“.

80-годишният колумбийски посланик Енрике Варгас Рамирес /1926-2015/, политик и изтънчен дипломат, сенатор, дългогодишен министър на труда на Колумбия, бе известна личност в дипломатическия корпус в Каракас. Говореше се, че той познава в детайли историята на Велика Колумбия и на героите за Независимост, Боливар и Сантандер, „като петте си пръста“ и често като историк, на който се има доверие, разговаря на тази тема, както с колумбийския президент Урибе, така и с венецуелския президент Уго Чавес. И тук ще припомня мнението на президента Урибе за президента Чавес: “ Уго Чавес е смесица от имперски чувства с опиянение от социализъм...”

Общата преплетена история на Венецуела, Колумбия и Еквадор се олицетворява с героите на Велика Колумбия. Разприте и конфликтите между освободителите са отражение днес в латино конфликтите върху трите държави. Или казано по друг начин, най-отявленият защитник на генерал Симон Боливар е Боливарска Венецуела, на генерал Сантандер - Колумбия, а на красивата и смела Мануела Саенц и на генерал Сукре – Кито/Еквадор, всички в общ съюз, обща конституция, под общо знаме. Знамето на Велика Колумбия е създадено от безсмъртния освободителен герой и дипломат Франсиско Миранда /обиколил Европа и САЩ, за да получи признаването на Велика Колумбия като суверенна и независима федеративна република в Южна Америка/.

От посланик Енрике Варгас узнах, че генерал Сантандер е бил голям приятел на Шопенхауер и на Гьоте по време на изгнанието си в Европа. Симон Боливар става президент, а Сантандер - вицепрезидент на Велика Колумбия. Последният поема поста си с думите: “Колумбийци, оръжията ви донесоха независимостта, законите ще ви дадат свободата!“ За президента генерал Боливар „Сантандер е необходимият човек на Колумбия!“

Посланик Варгас, с когото разговарях няколко пъти в дните, в които приключваше мандата си във Венецуела, ме смая със задълбочените си анализи като историк-познавач на героите за Независимост. Посланик Варгас бе събрал много материали от библиотеките в Каракас и пътуваше с огромен багаж в контейнери само книги. Знаех, че ще пише книга, но бях наистина сюрпризирана с публикацията му през 2007г. на пиесата в три действия „Мемоари за Великата Конвенция“ /Memoria de la Gran Convención/.

В това произведение Енрике Варгас обяснява как замира и какви са причините за разпадането на Велика Колумбия. Голямата идея на великите мислители Боливар, Сантандер, Миранда, Сукре и т.н. не издържа във времето тежестта от исторически последици и противоречия, предизвикали съдбата да се напишат финалните страници за този провален политически съюз. С маниакално придържане към достоверност и епоха авторът описва ситуациите, в които са поставени героите Боливар, Сантандер, Паец и Мануелита Саенц и разкрива всяка една от тези индивидуални истории, които в края имат еднаква трагична развръзка. Всеки един от персонажите в това произведение дава представа за героите законодатели или за селяните, които са се отличили като личности в борбата за независимост.

Роден в град Кукута, архитект и историк, кмет на Кукута, градът на Конгреса приел Конституцията на Велика Колумбия, министър на труда и благоустройството, посланик Енрике Варгас разказва за сложните отношения между двамата свои любими герои-генерали, Симон Боливар и Франсиско де Паула Сантандер през тежката 1828г., когато се създава Конвенцията на Оканя и разногласията им по нея избухват неудържимо.

Книгата е пътуване в мислите и идеалите на Симон Боливар. Варгас го определя за „човек светило, прозрял своето време, прозрял обстоятелствата и схванал Европа до неузнаваемост. Навярно той е единственият латиноамериканец по това време, който действа като европеец, просто той е един евроамериканец“...

„Конвенцията Оканя и различията между Боливар и Сантандер, ги водят до лични наранявания. Това са двама емблематични мислители с групи от привърженици, чиято разделителна философия и мислене в последствие води до начало на партии, като либерална и консервативна пария...“,смята пророчески Варгас. Но за гибелта на Великата Колумбия, посланик Варгас припомня думите на Симон Боливар през 1830г.“El no habernos compuesto con Santander, nos ha perdido a todos", а именно „ След като не се обединихме със Сантандер, ние всички загубихме!“

Според Варгас „тази битка между двамата е едно от най-тежките последици, които са се отразили на нашата велика родина и са причина за нейното разпадане. В книгата ми искам да изтъкна венецуелския генерал Хосе Антонио Паец, воин, достоен, дискретен и любезен, когото ценя изключително в това тежко за страните ни време...“

Пред журналисти, на въпрос какво той смята, когато „днес по тези земи интелигенцията се заменя с терор, познанието с импровизация, а опитът е оставен на забравата“, Енрике Варгас отговаря: “Разбира се, трябва да предупредя, че това се отнася за всяка епоха, т.е. за последицата от събития до наши дни. Аз считам, че Латинска Америка върви напред и мисля, че например, ако Колумбия би успяла да приключи с вътрешния военен конфликт, който доминира от толкова дълго време, би била една сияйна страна. Същото смятам и за Венецуела, която има огромно бъдеще с нейната интелигенция и нейния народ.“

Колумбия е страна на контрасти: на бурен икономически просперитет, на талантливи писатели и художници, екзотична природа, великолепно строителство и инфраструктура и модерни технологии, но и на брутална престъпност, несигурност, тежки политически проблеми, мрачни хора с автомати, наркобарони, убийства и отвличания. Колумбия е трудно обяснима, заради нейната духовност и морална преплетеност. Огромната държава, чиято тропическа джунгла скрива и закриля всеки, който се осмели да влезе в нея, е страна с несметни природни богатства, от където златото, диамантите и смарагдите, брилянтите и кокаина пътуват винаги в една посока към Европа и към САЩ. И един колоритен, колкото благ, толкова и жесток народ с вкус към ритми, танци, екзотика, музика, но и към жестоки убийства, коварство, отвличания и садизъм...

“Латиноамерикански войни”

За разлика от европейските, латиноамериканските войни избухват внезапно, често комично и отшумяват бързо. Но има и такива като войната между Салвадор и Хондурас по повод квалификация за Световна купа по футбол през 1969 г., продължила 6 дни без победител, но мирният договор се сключва след 10 години...

В Латинска Америка днешните държави-съюзници, могат да станат утрешни воюващи страни. Държавниците им днес са братя, а утре - смъртни врагове и обратно.

Латинска Америка е сред най-динамично развиващите се региони в света. С движението си “наляво” през ХХ в. и високите темпове на икономически растеж тя буди твърде жив интерес сред световната общност. Останали дълго време в “периферията” на голямата световна политика, страните от Латинска Америка не бяха засегнати от последиците на мащабните междудържавни конфликти в същата степен като тези от Европа или Азия. Световните геополитически тенденции, обаче, имат активно влияние върху отношенията между латиноамериканските страни.

През 19-и век процесът на развитие протича успоредно с формирането на независими държави и граници между тях в Западното полукълбо. През 20-то столетие геополитически съображения съдействаха за появата на многобройни териториални спорове, конфликти и войни между страните от Латинска Америка. В региона пулсира процесът “обединяване - разединяване” на държавите от континента пред лицето на могъщия им съсед, САЩ.

В контекста на глобализацията класическите геополитически “пасианси” в латиноамериканските страни започнаха да се променят под въздействието на фактори от геоикономиката, геополитиката и геокултурата.

В началото на 21-и век държавите от континента започват да разработват редица политически и социално-икономически проекти (Бразилия, Венецуела, Боливия, Еквадор). Очертава се модификация на комплекса от междудържавни връзки в региона. Не е изключена и възможността да се активизират стари, “замразени” спорове, движения и да се появят нови политически играчи, подклаждани от противоречивите влияния на глобализацията.

Териториален конфликт има между Венецуела и Колумбия - от 1941 година. Двете страни не могат да си поделят водите на Венецуелския залив, на чието дъно са открити големи петролни залежи. След 1980 година напрежението между тях достигна опасно високо равнище и страните “замразиха” спора за неопределено време.

Независимо че в края на миналия век солидарността между страните от региона започна да укрепва, териториалните спорове и конфликтните ситуации все още са факт. Днес обаче, те са прехвърлени от сферата на пряко въоръжено противопоставяне в по-широкия контекст на териториални и други претенции.

Редица страни от региона преразгледаха своите доктрини за национална сигурност, открити бяха и нови заплахи. В тази връзка стана твърде актуален въпросът за интензивна диверсификация на връзките и търсене на нови партньори в рамките на военно-техническото сътрудничество. Особено големи успехи тук отбеляза Венецуела. Сред основните национални проекти на боливийското правителство е превъоръжаването на венецуелската армия и снабдяването й с нови модели въоръжение, военна и специална техника предимно от Русия, тъй като САЩ се отказаха от доставките на оръжия за Венецуела и се концентрира в Колумбия.

Духът на темпераментните латиноамериканци разбуни акцията на колумбийската армия срещу лагер на бунтовническата групировка ФАРК, разположен няколко километра навътре на еквадорска територия. Операцията, при която през март 2008г. бе убит един от лидерите на бунтовниците, Раул Рейес, доведе до драматични последствия и дори до заплаха след пауза от 12 години отново да бъдем свидетели на война в Южна Америка.

Възмутени от нарушаването на суверенитета на съседна държава, Еквадор и Венецуела първо скъсаха дипломатически отношения с Колумбия, а впоследствие започнаха да дислоцират и войски по границите. "Това може да бъде началото на война в Южна Америка", заяви Чавес, който открито се застъпи за ФАРК, заклеймена като терористична групировка, настоявайки, че става дума за бунтовници, а не за терористи.

Освен демонстрация на военна сила, Чавес спря и търговията между двете страни, която годишно възлиза на около 6 млрд. долара, и се закани да национализира колумбийските фирми, които имат бизнес във Венецуела. Блокирането на колумбийските стоки, обаче, може да доведе до липси на пазара и покачване на цените на хранителните стоки, предупредиха икономистите в страната.

Въпреки че колумбийците се извиниха на Еквадор с обяснението, че акцията е била наложителна, президентът на Венецуела Уго Чавес обяви на 22 юли 2010г. в 12.38ч., че Венецуела скъсва дипломатическите отношения с Колумбия и постави армията си в най-висока степен на бойна готовност, след като Богота повторно обвини Каракас, че във Венецуела пребивават безнаказано лидери на колумбийски бунтовнически групировки. "Нямаме друг избор освен, заради нашето достойнство, да прекъснем отношенията с нашата братска страна Колумбия." Уго Чавес съобщи официално това тежко решение пред медиите от двореца Мирафлорес.

Старият конфликт между Венецуела и Колумбия ескалира и двете държави бяха на прага на нова война."Президентът на Колумбия е обезумял", такава беше първата реакция на венецуелския държавен глава Чавес. Правителството на САЩ счете, че представеното обвинение от правителството на Колумбия на специалната сесия на Постоянния съвет на Организацията на американските държави за съществуване на предполагаеми бунтовнически лагери във Венецуела “е важна информация, която заслужава допълнително разследване”. САЩ бе за изпращане на място на международна комисия за проверка, която да посети идентифицираните лагери през следващите 30 дни. Венецуела не отговори.

Но когато има обща граница от 2219 километра и 5 милиона колумбийци, които живеят във Венецуела, когато тази границата е гъсто населена и от колумбийска и от венецуелска страна, това което държавниците трябва да постигнат е да има доверие и нормални дипломатически отношения. Понякога се налага да се вземат и тежки решения, но в интерес на народа. Подновяване на дипломатическия диалог, търсене на реални решения на конфликта бяха част от предизвикателствата към новото колумбийско правителство. Казусът Венецуела, заплетен и многопластов, бе първото кръщение по дипломация за новия колумбийски президент Сантос и довчерашен министър на отбраната в правителството на Урилбе.

Фидел Кастро, Хавана, 23 юли 2010г.: „Няма ни най-малко вероятна възможност Колумбия да атакува Венецуела. Първо, защото не е заинтересована, второ защото не може, трето защото не иска и четвърто защото знае, че последиците биха били катастрофални”.

20 дни по-късно, 10 август 2010г.

Президентите Хуан Мануел Сантос на Колумбия и Уго Чавес на Венецуела се срещнаха на четири очи в знаковото имение Сан Педро Алехандрино в гр. Санта Марта на карибския бряг, на 913км. от столицата Богота за нормализиране на дипломатическите отношения между двете страни. Срещата се окачествява от политическите наблюдатели за региона като историческа по своята важност и значение.

Предвид важността на тази среща, мястото е подбрано особено внимателно. Новият колумбийски президент Х.М.Сантос определя за място на първата си среща след встъпването си в длъжност като президент, на рождения си ден, когато навършва 59 години, да разговаря насаме с президента на Венецуела, Уго Чавес Фриас именно в имението-светилище за двамата държавни мъже.

Имението Сан Педро Алехандрино, построено през 1608г. от Франсиско де Годой и Кортесия, е мястото, където Симон Боливар прекарва последните дни от своя живот и където умира на 17 декември 1830г. Освободителят смятал от там да замине за Ямайка и от Ямайка за Европа, но силите не му позволили. Днес имението се счита за светилище на Великото Отечество.

Символиката е изключително важен акцент за латиноамериканците. Значението или важността на Санта Марта като място за среща между президентите на Колумбия и Венецуела се корени в историческия и културен капитал, който градът споделя за двете страни, специално заради това, че тук се намира тази историческа хасиенда.

В този замък са се провеждали много двустранни срещи на високо равнище между двете държави. Само президентът Чавес е участвал на 4 май 2000г. с тогавашния президент Андрес Пастрана, с когото са разговаряли по граничната сигурност и търговията. По-късно е имало други две президентски срещи между Уго Чавес и Алваро Урибе, съответно на 14 ноември 2002г. за насърчаване на двустранната търговия, и последната на 17 ноември 2005г. за отбелязване на 175 години от смъртта на Освободителя.

Сан Педро Алехандрино посреща двамата президенти украсено празнично. Военен оркестър свири военни маршове за поздрав на двамата президенти. Друг камерен оркестър специално свири вътре с поздрав “Честит рожден ден!”. 50 кадети, строени като струни на улицата за почетна гвардия, обграждат президентите от всякъде. Над 300 репортери национални и чуждестранни са дошли специално за отразяване на това историческо събитие.

В 1.30ч. пристига Чавес, облечен в яке в разцветка на знамето на Венецуела. Той носи 3 червени рози подарък за колумбийската министър на външните работи, Мария Анхела Холгин, която е бивш посланик във Венецуела. И това не е случайно. Венецуелският президент знае какво символизират розите от древността, когато са поднесени при напрегнати разговори – запазване на тайните и на мира...

Двамата президенти по отделно пристигат на колумбийския карибски бряг и се срещат за първи път при Симон Боливар. Среща сърдечна между двамата, въпреки скъсаните дипломатически отношения между двете страни.

След военни почести, двамата президенти влизат в „олтара на Отечеството“, сграда с бяла фасада, изградена в почит на Симон Боливар. Пред мраморния паметник двамата държавници отдават почит на освободителя Симон Боливар и се отправят към залата Енрике Грау за начало на срещата. В тази зала има само две кресла, една маса и портрет на Боливар. Такъв бил сценарият, за да могат двамата президенти да разговарят на четири очи и да дадат успешно начало на двустранните отношения. По-късно двамата се присъединили към външните министри, Мария Анхела Холгин и Николас Мадуро и обядвали заедно с 14 души от двете работни групи в големия салон Армандо Вильегас. Менюто е договорено предварително : севиче/вид салата от рибни деликатеси/, филе с чушка, скариди с фини хранителни треви, ориз с кокосов сос, салата от маруля и десерт,специалитет на имението, от плод гуаяба.

Чавес останал „поласкан от поканата на Сантос именно на рождения му ден, два дни след встъпването му в длъжност като президент на братска Колумбия, точно в Санта Марта да се проведе тази историческа среща. “Това място Светиня за нашите два народа, е идеално място за решаване на различия, ако има такива между Венецуела и Колумбия. Няма да спра да съжалявам как завършиха отношенията с правителството Урибе, което си отиде. Но станалото станало и аз дойдох тук, за да обърна страницата, както и Вие казахте“, заявил Чавес, обръщайки се към Сантос. „Ние установихме нови принципи, поставихме градивния камък на нашите нови отношения. Сега трябва да ги пазим.”, добавил той.

“Трябва да се научим да живеем съвместно. Нашата революция във Венецуела е мирна и не представлява никаква заплаха за Колумбия. Точно обратно, на Колумбия, на нейното правителство, на нейните институции й подхожда една стабилна Венецуела... В Колумбия се чувствам така, както и в мое Отечество. И двата народи в двете страни трябва да имат това чувство и нека не позволяваме повече сплетни, клюки, доноси, които да развалят това, което градим.” В заключение президентът Чавес казал, че “Венецуелското правителство нито подкрепя, нито позволява, нито ще позволи присъствие на бунтовници или терористи във Венецуела” и въпреки че има някои, които претендират, че двете нации се отдалечат, двамата президенти са разположени “да победят тези демони”.
„Двамата президенти решихме да обърнем страницата и да мислим за бъдещето на нашите народи, за което трябва да празнуваме. Аз празнувам срещата си с президента Уго Чавес. Направихме един искрен разговор, директен и откровен, говорихме как трябва да бъдат нашите добри отношения и смятам, че направихме голяма крачка към възстановяването на доверието, което е също така едно от основните условия във всяко едно отношение”, увери журналистите президентът Сантос.

Държавниците дали инструкции на своите екипи, откровено се радват, че са затворили „страшната страница и за двата народа“, стиснали си ръцете, признавайки някои от своите различия, но преди всичко, поемайки задължението в търсене на бъдеще на мир за своите народи...

***

Днес Колумбия и Венецуела 9 години по-късно са с обтегнати отношения и прекъснати дипломатически отношения, превърнали се във врагове на двете страни на общата граница. Разпалената война срещу Венецуела от правителството на консерватора Хуан Дуке, предложил услугите си на САЩ да предостави “мнимата” хуманитарна помощ на САЩ през колумбийско-венецуелската граница, въпреки отказа на правителството на президента Николас Мадуро. Президентът консерватор Иван Дуке от самото му избиране на този пост е критичен и към мирния процес на предишното правителство на президента Хуан Мануел Сантос, който той през двата си президентски мандата започна и доведе до мирен край с герилята ФАРК. Сантос подписа през 2016г. Договор за мир с ФАРК, най-старата “гериля” от бунтовници в Латинска Америка, съществувала над 60 години. Преговорите се водиха цели четири години в Хавана, Куба. Президентът Сантос започна също така диалог и с ELN - Армията за национално освобождение със седалище в Кито, преговори, които бяха белязани с трудности и прояви на враждебност, което доведе до прехвърлянето им отново през 2018г. в Хавана, Куба. Но преговорите са спрени след избирането на президента Иван Дуке, който за сега отказва да преговаря с ELN.

Мадрид, 3 април 2019г. Х.М.Сантос: Венецуела :"Повече диалог и по-малко туитъри".

Бившият колумбийски президент и Нобелов лауреат за мир 2016г. Хуан Мануел Сантос представи в Мадрид новата си книга посветена на мирния преговорен период между колумбийското правителство и "Герилята" ФАРК. В интервю пред испанския ежедневник "Вангуардия" Сантос се спира подробно на кризата в отношенията Колумбия-Венецуела, настоявайки за "Повече диалог и по-малко туитъри". Сантос отхвърля този стил на някои политици в САЩ, Испания и Колумбия, които използваха и използват, включвайки венецуелската криза за спечелване на гласове на избори. "Използването на венецуелската криза за изборни цели в САЩ, Колумбия и Испания донесе много вреда в търсене на решението на кризата чрез преговори в страната." Сантос споделя в интервюто, че благодарение на старата и добре позната в историята дипломация за изграждане на мостове, загърбвайки оръжието, се заздравиха отношенията между двете страни и в региона с големите политици - Уго Чавес, Мадуро и братята Кастро. Ние постигнахме общо сътрудничество. "Обратно е моето мнение към приложената от Вашингтон операция да бъде свален законно избран президент, Николас Мадуро, един план повече от ясен на президента Тръмп. Прозвуча ми като във филм "Димна завеса". Тръмп се опита да приложи обходна военна намеса, за да повиши своя електорален рейтинг за сметка на Венецуела. През септември 2017г. ДоналдТръмп ме попита в Ню Йорк какво мисля за военна интервенция във Венецуела. И аз му отговорих недвусмислено - "по никакъв начин". Опасността от този тип “дипломация” е най-опасна, означава, че не се знае дали се говори сериозно или е само блъф, но винаги трябва да се мисли за най-лошото...". За сега Тръмп се въздържа от ясна позиция, може би защото и Путин мълчи, но Русия и Китай са зад Венецуела. Американската операция, целяща да свали режима Мадуро във Венецуела, извърши серия от фатални и груби грешки, които накърняват имиджа на САЩ. Първа груба грешка беше политизирането на хуманитарната помощ и използването на границата между Колумбия и Венецуела, довела до скъсване на дипломатическите отношения между двете държави-сестри; втора грешка: САЩ няма план Б; трета грешка – САЩ подцени президента Мадуро като опитен и организиран политик; четвърта грешка – САЩ създадоха лъжливо чувство, че са носители на свобода, пагубно за САЩ..." Сантос смята, че трябва да има единствено преговори с президента Мадуро. "Дипломацията се базира на диалог, а не на диалог чрез “туитър”. И добавя: "Мостовете, които изграждах за мира в региона с Чавес, Мадуро и Кастро, загърбвайки оръжията, доведоха до историческия договор за мир през 2016г. С “бунтовниците” ФАРК, който бе жадуван повече от 40 години... Въпреки че отношенията ми с Мадуро се обтегнаха през 2017г., заявявам, че "Чавес и Мадуро бяха лоялните участници за мира в Колумбия, за което съм много благодарен". И припомни: "Политиците на САЩ, Испания и Колумбия да престанат да “рентабилизират” венецуелската криза за свои политически цели, вместо да търсят решението й. В преговорите с президента Мадуро трябва да участват Русия, Китай, Куба... освен САЩ и Латинска Америка, за да има честен общ диалог и решение.”, заключи президентът-нобелист за мир Хуан Мануел Сантос.