Разшета се рано и двора измете
от есенна шума и стари кахъри.
Косите си тежки в две плитки заплете,
шамията черна в огъня хвърли.
Замеси погача, приготви меда
и виното старо наточи от бъчвата.
Застана на прага с горяща снага.
Мъж ли очаква или среща с отвъдното?
До нея, отворена, зее вратата
на къщата, дето се схлупи от чакане,
а старото куче – другар в самотата,
плахо пристъпя и близва ръката й.
Очите, измити с вдовишки сълзи,
напразно се взират нагоре по пътя.
Заличени отдавна са всички следи
и никой през стария праг не пристъпя.
