/Поглед.инфо/ Може и да изглежда странно на пръв поглед, но редица наблюдатели в Турция вече поставят въпроса „натиска ли се копчето за предсрочни избори в страната”. Търсят доказателства във факта, че политическият език се бил втвърдил, че ситуацията прилича на дни преди избори и най-вече защото сред политическия елит са започнали спорове относно възможнастта за такива избори. Както се казва, нито битката с Covid-19, нито свещеният Байрам не са повлияли на дискусиите дали е дошъл моментът за предсрочни избори.

Факт е, че сред управляващата Партия на справедливостта и развитието, ПСР, има раздвижване. Но, казват редица анализатори при съседите, на този етап депутатите от тази партия остават „студени”, но отгоре „вее за предсрочни избори”. Нормално е управляващите да остават безмълвни пред обществото, в частни разговори да казват, че са против такава идея, но принципът на „затишие пред буря” е добре познат и в Турция. И там е популярна фразата, че борбата с коронавируса е успешна. Но последствията никак не са ясни. Очакванията за други бедствия шестват сред населението. Повечето прогнози сочат стремително нарастваща икономическа криза, а фактите са за бърз растеж и на безработицата. Предвижда се тя да е по-голяма през 2021г, отколкото през 2020 г. А е известно, че икономическите кризи не прощават, не само в Турция, а по цял свят. В исторически аспект това е било особено характерно за Турция в периода през 2002г, когато начело на държавата е бил Еджевит. Първите признаци за процес на извънредни избори ще се регистрират, ако депутати започнат да напускат своите партии, което обикновено трудно се спира. Не остават скрити дебати сред управляващите в посока „ако отново спечелим сега, ще управляваме още 5 години”. Това няма как да не им дава кураж да твърдят, че нови 5 години ще им дадат възможност за мерки срещу икономическата криза, за поемане на нови рискове и справяне с недоволството сред обществото заради намаляващите покупателни възможности. В такава ситуация опозицията в Турция няма как да остане в сянка. Лидерът на кемалистката НРП, народнорепубликанска партия, Калъчдароолу припомня как е имал практиката да предоставя свои депутати на друга опозиционна партия, в случая „Добрата пертия” с лидер Мерал Акшенер, които после се връщат при „партията-майка” Но така е постигната целта да се премине изискването за постигане на прага от 10%, за да се влезе в Меджлиса /парламента/.Днес той обещава това на новите партии на приф.Давутоолу и Али Бабаджан /партия „Дева”/, които напуснаха ПСР и формираха свои партии. Калъчдароолу настоява и за премахване в конституцията на прага от 10% за влизане в Меджлиса. Въпросът е дали са точни сметките. Казва се, че има сериозни раздвижвания и действия сред ПСР. Видно е, че на думи се отрича, но на практика не остават скрити подготовките за активиране с нови сили на съюза с крайно дясната ПНД, партия на националистическото действие с лидер Бахчели. Нормално е да се предположи, че ако изборите са през 2023г, както е по конституция, тогава защо има нужда две/три години по-рано от такава дейност? Би трябвало да се счита, че ако парламентарните избори се проведат през 2023г, тогава и проф.Давутоолу, и Али Бабаджан биха могли още по-добре да подготвят своето участие в тях и да спечелят самостоятелно повече привърженици. В същото време обаче се наблюдава особена активност от страна и на президента Ердоган. Той неуморно обикаля ТВ-студия, страната и открива нови и нови обекти. Наблюдателите в Анкара не пропуснаха една негова реплика „отиваме на терен, започваме нова мобилизация”, което отприщи слуховете за предсрочни избори. Още повече, че той обеща и отваряне на Ясъада. Това е остров в състава на Принцовите острови край Истанбул, който има историческа стойност. Сега се нарича „Остров на демокрацията и свободата”, но всички употребяват старото му име. Отварянето му на 27 май всъщност е сигнал към определени кръгове в турското общесто и опит за „стопляне на стари сурови отношения”, казват редица журналисти. Въпросът е дали такива действия ще донесат дивиденти? Защото е изцвестно, че не само ПСР има планове за извънредиа ситуация като избори преди срока, но и онези, които искат да свалят Ердоган. Не са малко гласовете в Анкара, които са убедени, че зад такава идея стоят САЩ, а опозицията се подкрепя отвън именно от тази посока. Но знае ли човек в тези хибридни времена откъде духат ветровете! Споменаването на някакви доклади във Вашингтон, които сочат за подходяща такава идея, както и активирането на опозицията в Турция не е солидно доказателство за промяна в политическия живот на Турция. Просто порции за подгряване на напрежение с други цели. Защото няма съмнение, че избори ще има, ако Ердоган реши. Може и да не дочака м.ноември, както имаше предположения. Колкото и да се твърди, че „духът е изпуснат от бутилката”. Но има и друга версия. А тя е, че „времето работи против управляващите”. Горещи месеци за Турция, много работа за наблюдатели по цял свят.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели