/Поглед.инфо/ Интервю на Поглед.инфо с номинирания кандидат за президент от БСП професор Румен Гечев
Господин Гечев, какво се случва в БСП? Отстрани партията изглежда раздирана от конфликти по повод на номинациите за предстоящите президентски избори, така ли е наистина?
Причината за създалото се напрежение е неадекватната организация на цялостния процес по номинациите и избора на кандидат-президент. Днес десетки хиляди социалисти си задават въпроса защо беше необходим този шум за демократичен механизъм на номинации, след като се налага кандидатура, лансирана от или чрез председателя на партията. Най-големият парадокс е, че членовете на изпълнителното бюро са обсъждали номинация на човек, който никога не са виждали, чували или срещали някъде. Гледам, че в медиите дават интервюта по този поводключови фигури на партията, които без стеснение възхаляват предимствата на кандидат, с когото даже не са се ръкували. В тази връзка, възникват редица остри въпроси.
Например, защо се изтъкват пред медиите лични предпочитания на партийното ръководство, без те да са обсъдени първо в изпълнителното бюро, а защо не и с ръководството на парламентарната ни група?
Защо се стартира кампания по номинации, след като очевидно те са били безсмислени при такава вече оформена „свише“ кандидатура?
Защо тази кандидатура не е оповестена навреме така, че да се гарантират достатъчен брой номинации?
Ако са познавали кандидата отдавна, както е редно да се очаква, с какво да си обясним закъснението или просто името му е „подадено“ със закъснение?
Въобще не коментирам личните качества на г-н Радев, който очевидно има доказани професионални качества във ВВС. Но той е на 12-то място по номинации сред всички кандидати и на 5-то място сред непартийните номинации. Така че напълно естествена е острата реакцията на много хора от БСП срещу налагането на лични или групови решения в мъглата на псевдо-демократичен избор.
Корнелия Нинова още няма сто дни като лидер, а изпълнителното бюро, което тя избра, като че ли се е разпаднало на съставни части. Заместник-председателят на партията обвини четирима членове на ИБ, че работят срещу лидера. На какво се дължи тази атмосфера, може ли да бъде преодоляна?
Не съм член на Изпълнителното бюро и няма как да коментирам конкретната ситуация. Освен това, съгласен съм с г-жа Нинова, че такъв род проблеми трябва да се решават в органите на партията. Но няма как да подмина изумителното интервю в медиите на иначе уважаван зам.- председател на партията, че видите ли никой от БСП не ставал за президент. И че той сега като чул името на генерала, паметта му се активирала с година назад, когато в „шоуто на Слави“ блеснали неговите качества. Ами тогава да разпускаме партията и да започваме да гледаме шоута. Такива непремерени и определено обидни квалификации няма как да подобряват „атмосферата“.
Вие сте едно от имената, които останаха в номинациите за президент на БСП - какво Ви накара да останете, нямате ли усещането, че битката там е предрешена?
Оставам поради две основни причини: Първо, поел съм ангажимент пред над 70 номинирали ме общински партийни конференции от цялата страна. И изпълнявам ангажиментите си. Второ, имам качества и опит, които могат да бъдат полезни на държавата в тези сложни за страната ни вътрешни и международни условия. Професор съм по политическа икономия и съм изнасял лекции в десетки университети в Европа, Америка и Азия. Мои книги, статии и научни изследвания са публикувани в САЩ, Русия, Великобритания, Индия, Украйна и др. страни. От три години съм избран за рецензент на научни проекти към Дирекцията по наука към ЕС. Освен опита ми на парламентарист, вицепремиер и министър, бях един мандат Председател на Комисията на ООН по устойчиво развитие в Ню Йорк. След това, по покана на Зам.-генералния секретар на ООН г-н Н. Десаи, бях член на екипа по подготовка на срещата на високо равнище в Йоханесбург през 2002г. В тези ми качества съм провеждал срещи с Президентите на МВФ и Световната банка, с ръководството на ООН, в Белия дом с президента на САЩ Бил Клинтън, с премиери и министри от цял свят. При това разговорите ми са били преки, поради това че свободно владея английски и руски езици. Към това мога да прибавя и военен опит. Завършил съм с отличие Школата за запасни офицери в гр. Плевен, а втората година на военната служба отбивах като командир на подразделение във ВВС. От 1980 до 1984 г. бях преподавател по военна икономика във ВА „Г.С. Раковски“, т.е. обучавал съм няколкостотин висши офицери. Първата от двете ми научни дисертации е на тема „Военно производство и икономически растеж в НАТО“.
Не бих определил предстоящият пленум на НС в сряда като битка или по-скоро не ми се иска да изглежда така. Нека да бъде съревнование за най-удачна кандидатура. За разлика от някои представители на ръководството, определено считам, че БСП има няколко достойни кандидати за този пост. Ако наистина се окаже, че изборът е предрешен, то предстои да берем горчиви плодове на предстоящите избори. Защото, ако само част от верните ни гласоподаватели се оттеглят, никакви хипотетични аритметики за привличане на „външни“ симпатизанти няма да помогнат.
АБВ и БСП постигнаха съгласие върху една-единствена кандидатура - тази на ген. Румен Радев. В хората обаче остава усещането, че всъщност Първанов наложи на БСП кандидат и нещо повече - опитва се да оказва натиск върху партията. Така ли е?
Дойдохме си на думата. Това май е ключовият въпрос. Досега не съм чул убедителни аргументи, че г-н Радев не е номинация на АБВ. Факт е, че г-н Първанов го е издигнал за генерал, а депутатът от АБВ ген. Михов му е бил командващ. Факт е също, че в скорошно интервю др. Ст. Данаилов споделя, че бил приятно изненадан от положителното мнение на ген. Михов. И тук не е ясно по каква причина положителните мнения за кандидатите от БСП са по-лоши от мненията за непартийния кандидат?
Всъщност, за мен ключов политически въпрос в тази сага е защо БСП трябва да спасява АБВ. Защото АБВ е за никъде в момента. Те влязоха в сегашния парламент с минималните 4%. След участието им в правителството на ГЕРБ буквално стопиха тези проценти до 1.5-2%. Няма как да гласуваш заробващ 16-милиарден дълг, да подкрепяш анти-социални закони и фактическо сриване на армията, и да запазиш подкрепата на избирателите си. Направиха неуспешен опит да се коалират с „центъра“ за предстоящите избори. От политическия трап може да ги извади само БСП. А трябва ли? Ето това е въпросът. Споделям мнението, че не трябва. Като откъснаха и излъгаха наши избиратели, сега нека си плащат политическата цена. Откъде накъде ще ги прибираме за реанимация в нашата партия. Какво ни носят те- някакви си 1-2%, а ще загубим много повече от отдръпване на наши избиратели. Така че, нека си отидат на избори, да видим какви са реалните им гласове, пък после ще преговаряме за коалиции. За мен това е очевадно, че сега репетираме бъдещи коалиции за парламентарни избори, въпреки заклинанията на този и онзи. Реална е опасността да бъде превзета отвътре БСП. Аз не подкрепям този риск.
В редиците на АБВ имаме много приятели и съмишленици. Много от тях са стойностни хора. Но, поради горните причини, някои започнаха да се връщат в БСП- даже цели организации. И защо да спираме този процес?
Събирането с АБВ се оправдава с резултатите от проведеното допитване в партията. Смятате ли обаче, че то дава основания за подобен съюз? Все пак, около 48 на сто от социалистите отказаха да припознаят АБВ като потенциален партньор.
Споделям мнението, че проведеното допитване беше полезно. То активира партията и предизвика дискусии по важни за левицата въпроси. Повече от очакван е отговорът на партийните ни членове, че коалиция трябва да се търси вляво, в т.ч. с АБВ. Да, статистиката, поднесена по този начин, показва, че партията ни е разделена по въпроса. На мен телефонът ми не спира да звъни от няколко седмици и основната тревога, която споделят с мен е, че обслужваме интересите на ръководството на АБВ. На всичкото отгоре вече се лансира и идеята на г-н Първанов, че бъдещият общ кандидат-президент трябвало да има собствен изборен щаб. Браво, значи ние от БСП само ще попълваме бюлетините ли? И още, че щом сме съгласни на „равно отдалечен“ кандидат-президент(понятие,което още няма смислено обяснение), АБВ нямали претенции към фигурата на вицепрезидента. Тук отново бият камбаните на съмнението. Значи АБВ приемат номинацията на ръководството на БСП, отказват се и от вицепрезидента. Такова странно великодушие ми изглежда подозрително. А на вас?
В състояние ли е БСП да спечели президентските избори? Какво трябва да направи, за да се случи това?
Разбира се, че е възможно. Още повече, че сме печелили такива избори в не по-благоприятна обстановка от сегашната. При това досега само и единствено с председателя на партията, а не с „равно отдалечени“ бойци. Ще бъде трудно, защото ГЕРБ държат общините, държавните институции и особено МВР.
Основателни са оценките, че на втория тур гласуването ще бъде: всички срещу ГЕРБ. Сегашното управление е изчерпано. Икономиката виси на колосални външни заеми и дъждец от трохи от Брюксел. Няма нито един голям инвестиционен проект, чуждите инвестиции са десет пъти по-малко от предкризисната 2008г. Държавните ни граници са разграден двор и цели тумби мигранти си минават през всякакви мрежи и клюнове. Армията е в нокдаун. Външната ни политика е откровен слугинаж, нанасящ ни икономически загуби за стотици милиони. Такъв вид управление подкопава националната сигурност на държавата ни. Затова мисля, че по-голямата част от избирателите ще потърсят алтернатива. А единствената реална алтернатива е коалиция с водеща роля на БСП. Затова в предстоящите президентски избори въпросът е не толкова как се казва кандидата на БСП, а по-скоро дали с тези избори българският кораб ще бъде изведен в по-безопасни води. С други думи „Когато държавата е на колене, народът трябва да се изправи“!