/Поглед.инфо/ От 26.03.2003 година е Протоколът към Договора на Северноатлантическата организация за приемането на Република България, където се казва: „страните по Договора, подписан във Вашингтон на 04.04,1949 година, изразявайки задоволство, че сигурността на Северноатлантическия район ще бъде засилена от присъединяването на РБ към този Договор, приемат да се отправи към правителството на РБ покана за присъединяване към НАТО.“ Според чл. 10 на Договора, РБ ще стане страна по него на датата, на която представи пред правителството на САЩ свои присъединителни документи.

На 10.02.2004 година Министерски съвет на РБ внася Законопроект No. 402-02-8 за ратифициране на Северноатлантическия договор. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема Доклад по Законопроекта, където се излагат мотивите на вносителя, с 23 гласа „за“, без “против“ и „въздържали се“. Това се случва на 12.02.2004 година.

На 18.03.2004 година на 340 - то заседание на 39 - то Народно събрание Огнян Герджиков, тогавашен председател, представя за разглеждане законопроекта за ратифициране на Северноатлантическия договор от 1949 година. Депутат от тогавашната партия НДСВ веднага прави предложение „този исторически за страната ни момент да бъде предаван пряко по БНТ и БНР“. От предварително регистрираните в заседанието 216 народни представители, 205 – ма гласуват „за“. Присъстват президентът, министър председателят, министри, посланици…

Ето част от изказвания на някои известни и вече не толкова известни български политици или следва мантрата, вид заклинание, монотонното повтаряне на едно и също твърдение:

Ог. Герджиков

Това заседание на 39 НС има „отговорната задача да приеме най-значимия акт в своя мандат“ до момента. Ратифицирането на Договора ще бъде решаващата крачка към осъществяване на едни от основните външнополитически приоритети на България.“ Северноатлантическият алианс е „най-могъщият и успешен отбранителен съюз в съвременния свят“; здрава гаранция за сигурността, стабилността и благополучието на страната, за успешното отстояване на нашите национални интереси; нов подтик по пътя към ЕС“; паметен акт на НС; изключителен принос за по-доброто бъдеще на България; избор на роля в живота на съвременната цивилизация; избор на място върху политическата карта на планетата; откъсване от натрапената роля на сателит на съветската следвоенна империя и присъединяване към западната цивилизация. В тази международна организация страните запазват пълен суверенитет и независимост и всички решения се взимат с общо съгласие.“

С. Паси

България да стане член на най-големия и най-силния в историята на човечеството военнополитически съюз и да получи „сертификат“ за качество и необратимост на постигнатите демократични промени, като изпълнява добросъвестно всички задължения и отговорности.

С. Сакскобурготски

Успешно провеждане на реформа във въоръжените сили, поддържане на модерна и високопрофесионална, надежна армия, с достъп до авангардни технологии във военната сфера, високи стандарти в противодействието на организираната престъпност, инфраструктурни проекти и привличане на чуждестранни инвестиции; мисиите на НАТО ще бъдат сериозно аргументирани пред българското общество, като ще имат предварително договорена финансова рамка; България да остане основен фактор на стабилността в Югоизточна Европа, европейски модел на отношение на Балканите; Днес е ден, с който всеки българин следва да се гордее … реализиран е стратегически национален приоритет.

С. Станишев

Членството в НАТО е много голяма отговорност за нашата страна, за българските държавни институции…. След влизането в НАТО има да се свърши много сериозна работа… България трябва да продължи своята последователна политика за сериозен, надежден партньор на нашите съюзници от НАТО. България не може да стои настрани от мисиите на НАТО по света, но тези мисии трябва да бъдат сериозно аргументирани пред българското общество и да бъдат включени в една предварително договорена финансова рамка. … влизането в най-успешния военнополитически съюз е влизане в клуба на демократичните държави с развито гражданско общество… членството в НАТО е и важен тест за българските политици като цяло, членството в НАТО и това в ЕС са инструменти за постигане на главната цел – българските граждани да се чувстват сигурни, спокойни, да нараства тяхното благосъстояние в тяхната собствена държава; да водим диалог, да формулираме българските национални интереси и да ги отстояваме в името на общото благоденствие на страните-членки в НАТО.

Ив. Костов

На 11.09.2001 година България показа на САЩ, че имат полза от приемането й в НАТО и че България е неразделна част от обща цивилизация, ценим едни и същи неща и сме готови да ги защитаваме с оръжие в ръка; като член на НАТО укрепваме националната сигурност срещу заплахата от тероризъм и охрана в случай на разполагане на военни бази у нас; ако се допусне деградация на правовата държава, страните-членки на НАТО ще упражнят вътрешен коалиционен натиск за стабилизиране на България; включването на България в мисиите на НАТО в Афганистан и Ирак, означава че участваме в решаването на световни конфликти и доказваме дипломатическа зрялост; членството в НАТО означава лична сигурност на всички българи навсякъде; увеличаване богатството на всеки българин;

А. Доган

Отношението към НАТО беше въпрос на избор на политическа карма, както за политиците, така и за обществото и държавата. НАТО е най - мощният военнополитически инструмент на новия политически ред. Тя ограничава опцията на самоцелната първосигнална политика, основана на примитивното разбиране на властта като близост до хазната и софрата. Исторически ден за България! Господ да ни е на помощ!

Н. Михайлова

НАТО е възмездие за всяка историческа несправедливост … Това, което чакаха нашите родители, се случи! Благодари поименно на С. Паси, Ф. Димитров, Ст. Софиянски, Ив. Костов, П. Стоянов, Г. Първанов, С. Сакскобурготски – Доживяхме го!

Ал. Праматарски

Знаменателен ден за България.

Е. Атанасова

НАТО е преграда срещу евентуална опасност от възможна трета световна война; НАТО е цел, мечта, амбиция, нека са благословени делата ни!

Гласували на първо четене 229; за – 225; против – 4; въздържали се няма!

На това заседание се гледа и второто четене на законопроекта.

ЗАКОНЪТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕТО НА СЕВЕРОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР, ПОДПИСАН НА 04.04.1949 ГОДИНА ВЪВ ВАШИНГТОН Е С ЕДИНСТВЕН ЧЛЕН. ЗА РАТИФИЦИРАНЕТО СА ГЛАСУВАЛИ - 230 ДЕПУТАТИ; 226 – ЗА; 4 – ПРОТИВ; ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ НЯМА!

Законът е приет с бурни и продължителни ръкопляскания.

Никой от гласувалите „против“ не взима думата!

Няма и намек за задължителна обвързаност на членството ни в НАТО с това в ЕС! Само общи приказки по въпроса.

Никой не споменава привлекателната идея за развитието на България като Швейцария на Балканите.

Никой не отронва дума за финансовата рамка за страната, произтичаща от членството ни в НАТО. Има ли изобщо такава или тя е скрита за електората? Остава всеки в държавата сам да се образова по въпроса.

Г. Първанов се изказва последен.

Финализира се реализацията на една от стратегическите цели на външната ни политика – Република България да бъде равноправен член на НАТО; повратна точка в историята на държавата, защото нашата страна ще постигне геостратегическа тежест, към която се стреми в продължение на години… над нас ще бъде разпънат чадърът на съюзническата солидарност… страната ще получи възможност да участва равноправно и активно в определянето на европейския и световния ред в областта на сигурността!

Благодари на Ж. Желев и П. Стоянов. Историческо решение на българския парламент запостигане на по-висок икономически растеж, подобряване качеството на живот и ограничаване на бедността и безработицата… България може и трябва да допринесе за постигане на основните цели и задачи на НАТО… да постигне и другата своя стратегическа цел – членство в ЕС. Европа затваря една от последните исторически страници, белязани с несправедливост и недостиг на стратегическа визия.

Подписва указ за обнародването на закона. ВНАСЯ СЕ ИЗВЪНРЕДЕН БРОЙ НА Д.В. Nо. 22, в който е Законът за ратификация на Северноатлантическия договор – НАТО.

С. Паси подписва ратификационните документи и връчва химикалката на С. Станишев, с пожелание той да подпише договор за присъединяването към ЕС.

Смях в залата.

Само за сведение – Северноатлантическият Договор е кратък, ясен, миролюбив, съобразен с времето след Втората Световна Война. Изготвен е според принципите на ООН, според намерението на цялото човечество да се живее в МИР с всички народи и правителства в свобода, демокрация и законност. Първоначално обединява 12 държави, понастоящем са 30 и това не е всичко. Организацията на Варшавския Договор още не съществува. Той е подписан през 1955 година от 8 бивши социалистически страни, официално разпуснат през 1991 година.От 1949 година до разпадането на Източния блок 12- те държави – основателки на НАТО, са участвали само в една военна операция. Специалисти изчисляват, че военните операции срещу трети страни за последните 30 години възлизат на 42,5 години война, десетки хиляди военни постоянно са заети в наземни, въздушни и морски операции или т.н. мисии! България, дори преди приемането й в НАТО, участва през 2002 година в такава дейност. Сайтове отбелязват, че става дума за персонал в баня, перална и охрана. Споменава се и български медицински персонал.Доста престижно!

Остава генералният въпрос – коя от заявените благини се е случила в България през годините до днес? Всички приказки за велики реформи в армия, съдебна система, вътрешна сигурност и социален прогрес не се материализираха. По всичко личи, че не може да налучкаме път за прокарване на благополучие, благосъстояние за всеки български гражданин. Не знаем начин за определяне и защита на националните си интереси, но определено мечтаем за имагинерна геостратегическа тежест в определянето дори на световния ред! Не може да има пълен суверенитет държава, когато друг пази небето й и само при наличие на чужди военни бази българинът може с оръжие в ръка ще защитава северноатлантическата територия. Стратегическата визия на НАТО е ясна за съвременната цивилизация, но дали България се вижда на политическата карта на планетата? Само „близостта до хазната и софрата“ присъства в живота на българина, благодарение на „първосигналната“ политика, осъществявана от същите тези изказали се през 2004 година. Колко ще живее една мечта – химера, свързана със смърт, разрушения, сираци, бежанци и напълно възможно, по-страшни нови Хирошима и Нагазаки; дали някой ще бъде избран, за да остане под чадъра/крилото на новия господар? А имаше Световен съвет на мира, чийто първи президент е бил Фредерик Жолио Кюри! Къде се дяна и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, за мир, стабилност и просперитет, където имаше и страни, без излаз на Черно море? Всяка година след 1990 м. март е посветен на франкофонията. България и там се подреди, но нещо да се чува за това?

Може би тук е мястото за две малки подробности: на 02.08.2002 година САЩ приемат закон за защита на американци, които са на служба – American Service Member’s Protection Act /ASPA/, подписан от Дж. Буш. Този закон е в защита на американски военен персонал и всички служители на американското правителство срещу криминално преследване от Международния наказателен съд /МНС/, в който САЩ не са страна. Законът дава правомощие на президента на САЩ да използва всички необходими средства и възможности за освобождаването на всеки американец или съюзнически представител, който е задържан или затворен от името или по молба на МНС. През 2002 година МНС постановява 4 престъпления – геноцид, престъпление срещу човечеството, военни престъпления и престъпления при агресия, като целта е да се създаде наднационален международен трибунал. Това е т.н. Римски статут на МНС, който е ратифициран предимно от Африкански и Латиноамериканси страни.

Общото събрание на ООН през 2014 година приема резолюция за борба с нацизма, неонацизма, съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързани с тях прояви на нетолерантност. Република България се въздържа при гласуването, САЩ гласуват „против“.

Така изглежда в наши дни новият световен ред, към който се числи Република България. Войната вече не е през три морета, войната е само през едно, нашето море. Какво трябва да се случи, за да се събудят българските хора, за да помислят върху думи, приписвани на генерал Де Гол: „Политиката е нещо прекалено сериозно, за да бъде поверявана на политиците и още, ако се избере най-трудният път там няма среща с конкуренти!“ В противен случай остават военните бани, перални, разрушения, сираци, бежанци и проливането на българска кръв! Това предлага военнополитическата мечта, постигната през 2004 година. С много усилия сложихме кръст на мирното съвместно съществуване!

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели