/Поглед.инфо/ Усложняване на вътрешната и международната обстановка

Укрепил позициите си на Балканите, Хитлер започва следващата си военна кампания – срещу СССР. На 22 юни 1941 г. войските на Вермахта преминават границите на СССР. Два дни след германската инвазия Англия и САЩ обявиха, че ще подкрепят Русия. След началото на войната със СССР България, въпреки че е съюзник на Германия, продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща редовни войски на Източния фронт.

Цар Борис III не пуска на фронта дори легион доброволци (като испанската „Синя дивизия“). Веднага след избухването на военните действия на Източния фронт, българските комунисти под ръководството на Коминтерна се насочват към въоръжена борба. Решението за това е взето на 24 юни 1941 г.

Символичната война

На 7 декември 1941 г. бившите британски колонии Канада, Австралия и Нова Зеландия обявяват война на Царство България след нападението над Пърл Харбър и обявяването на война на САЩ от Третия райх на същия ден. Пет дни по-късно, на 12 декември, Обединеното кралство направи същото.

В отговор на следващия ден, 13 декември 1941 г., българският парламент приема решение за обявяване на война на Великобритания и САЩ, които обаче близо година не обявяват война на България. Царство България успява само да убеди германците да не обявяват война на СССР и да поддържат пълни дипломатически отношения със СССР.

Така наречената символична война обаче става причината за англо-американските бомбардировки на България не само срещу военните, но главно срещу цивилни обекти и цивилното население в Дупница, София, Скопие, Стара Загора, Казанлък, Враца, Горна Оряховица, Ниш и други градове и населени места.

Допълнителното усложняване на вътрешната и международната обстановка

Междувременно борбата на комунистите срещу властта се изостря. Радиостанция "Христо Ботев" излъчва програмата на Отечествения фронт (ОФ). Това е предложението на комунистите за създаване на широк обществен фронт срещу властта. В тази програма се твърди, че България не участва пряко във военните действия, че българските войски от съседните страни са изтеглени, че съюзът с Оста е прекратен и че страната се присъединява към антихитлеристката коалиция.

В областта на вътрешната политика се обещава възстановяване на Търновската конституция и предвидените от нея права и свободи. Тъй като инициативата беше на комунистите, останалата част от опозицията отхвърли предложението им.

През февруари 1943 г., след победата на съветската армия над войските на Вермахта край Сталинград, започва постепенен обрат в хода на военните действия. Кризата се задълбочава от смъртта на цар Борис III през август 1943 г., който е най-авторитетната, консолидираща фигура в българския политически живот. През септември 1943 г. капитулацията на Италия най-накрая е обявена. Това допълнително усложнява позицията на България като съюзник на Германия.

България на страната на съюзниците

На 26 август 1944 г., под заплахата от настъпление на Червената армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов нарежда на германските войски да напуснат страната, а тези, които отказват, да се разоръжат. По същото време правителството в Египет започна сепаратистки мирни преговори с Великобритания и САЩ, но те бяха неуспешни.

Междувременно на 12 август парламентарната опозиция и Отечественият фронт излязоха със съвместна декларация, призоваваща за създаване на „ново конституционно правителство“. След натиск от Москва и директива на Георги Димитров, Отечественият фронт оттегля подписа си от декларацията.

Останала без подкрепата на ОФ, на 2 септември 1944 г. парламентарната опозиция съставя ново правителство, което прави последен опит да попречи на Съветския съюз да обяви война на България. За няколкото дни от съществуването си, тя скъса дипломатическите отношения с Германия, поиска официално примирие от САЩ и Великобритания и започна изтеглянето на българските войски от анексираните в Югославия и Гърция територии.

Въпреки тези обстоятелства на 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. Правителството на Константин Муравьов обаче обявява война на нацистка Германия на 8 септември 1944 г. На същия ден, сутринта на 8 септември, Червената армия навлиза в територията и акваторията с формированията на Трети украински фронт и неговия Черноморски флот. По заповед на правителството, българските войски не оказват съпротива, а българските воински части даже не са били разоръжени от съветските войски.

Вечерта на 9 септември 1944 г. делегация е изпратена със самолет до командващия 3-ти украински фронт маршал Фьодор Толбухин в Букурещ за преговори за примирие, а в 22:00 Сталин нарежда прекратяването на военните действия на войските на Съветския съюз срещу България.

На 10 септември 1944 г. полицията е закрита, а на нейно място с Постановление на Министерския съвет № 1 е създадена Народна милиция. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където след неуспешни преговори с командването, на 12 септември 1944 г. партизаните заемат артилерийските казарми.

Военните действия срещу Третия райх

Участието на България във войната срещу Германия преминава през два етапа. Първият етап обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. Български войски действат на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово. На първия етап България участва с три армии – Първа, Втора и Четвърта, като Трета армия не участва в операции срещу Третия райх, оставайки разположена на границата с Турция.

Още в първите дни след 9 септември 1944 г. българските войски, съвместно с партизански и съветски части, отблъскват германските войски, настъпващи по направлението Кюстендил-София. На 18 септември 1944 г. Българската армия преминава в оперативно ръководство на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин.

Мобилизацията на Българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. За кратък период бяха мобилизирани почти 300 000 войници. Повече от 40 000 желаещи да се бият, но без мобилизационни назначения, постъпват доброволно в Народната гвардия. Скоро след това българските войници започват активно да участват в борбата срещу нацизма – три български армии с общо 271 977 души участват в освобождението на Югославия.

Българската армия, като част от силите на съветския III Украински фронт, има за задача да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да отреже пътищата за бягство на група Е на германските войски от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър.

От 8 октомври до 14 октомври 1944 г. българските войски провеждат настъпателната Нишка операция – елитната VII SS дивизия е разбита и Ниш е превзет. От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция - превзети са Страцин, Куманово, Скопие.

По същото време се провежда Брегалнишко-Струмишката операция, в резултат на която части на Вермахта са изтласкани от село Царево, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други населени места. От 21 октомври до 30 ноември се проведе Косовската операция, по време на която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар. С това приключва първата фаза на българското участие във войната.

Втората фаза започва през декември 1944 г. и продължава до май 1945 г., като в него България участва с 1-ва българска армия от 130 000 войници, която участва в освобождението на Северна Югославия, навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 декември до 28 декември 1944 г. се провежда Сремската операция. На 31 декември същата година военните действия се прехвърлят на територията на Унгария.

Апогеят на участието на България в последния етап на войната е Дравската отбранителна операция през март 1945 г. По това време Хитлер все още таи надежди за повратна точка. Той замисля операцията „Пролетно пробуждане“, която се състои в изненадваща атака срещу съветската групировка между езерата Велензейто и Балатон.

Целта на нацистите е да победят целия южен фланг на Червената армия и техните съюзници и по този начин да възстановят контрола над нефтените полета в Плоещ. Германските войски са подсилени от елитната Шеста SS танкова армия, командвана от генерал-полковник Йозеф Дитрих. На българския участък от фронта нацистите действат под ръководството на генерал-полковник Александър фон Лор.

Боевете при Драва започват в нощта на 5 срещу 6 март. Германските войски настъпват в три посоки, но срещат ожесточена съпротива от страна на българите, която на 8 март спира настъплението на противника. Нацистите подновяват ударите си на 10 март, но със съвместните усилия на 1-ва българска армия и 57-ма съветска армия на 19 март германското настъпление е окончателно спряно. Плановете на Генералния щаб на Вермахта се провалиха, нацистите се оттеглиха.

Победата създава предпоставки за настъпление на 3-ти Украински фронт и 1-ва българска армия срещу Австрия. От края на март до средата на април районът на река Мур се превърна в главния театър на операциите (операция Мур). Последните боеве с германските войски се водят в Австрия, в района на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до около 15 май 1945 г.

След капитулацията на нацистка Германия (7 май 1945 г.) българските войски достигат до гр. Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи, където установява контакт с части от 8-ма британска армия. До 15 май българските войски продължават битките с все още съпротивляващите се части на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна до пълното им поражение и пленяване.

Приносът на българските военни е оценен в Съветския съюз. „...Днес, 30 март, в 23 часа столицата на нашата родина Москва отдава чест с 20 залпа от 224 оръдия на доблестните войници на Трети украински фронт, сред които и българската армия с командир генерал-лейтенант Стойчев, пробили германската отбрана и овладяли посочените градове!" , - се казва в заповедта на върховния главнокомандващ маршал на Съветския съюз Й. В. Сталин, прочетена по Радио Москва. На 2 април Сталин отново издава заповед за салют в чест нат българските войници, които приветстват края на войната в Австрия.

На парада на победата на 9 май 1945 г. Командващият Първа българска армия генерал Стойчев, по-късно дългогодишен председател на БОК (Български олимпийски комитет), също присъства на Парада на победата като част от III украински фронт.

В първия и втория етап на войната срещу Германия, България губи повече от 32 хиляди души по време на военните действия, но нанася големи щети на врага. Унищожени са 60 000 вражески войници и офицери. Над 200 000 германци бяха извадени от строя от действията на 1-ва армия, което допринесе за капитулацията на Третия райх.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?