Средно за ЕС 84 % от гражданите поддържат идеята бедните да бъдат подпомагани, докато в България и Унгария този дял е 75 на сто
Българите, наред с унгарците, естонците и словенците, са сред европейците, които най-слабо подкрепят осигуряването на помощ за бедните. Това сочат резултатите от проучване на Евробарометър, публикувани днес от Европейската комисия.
Средно за ЕС 84 % от гражданите поддържат идеята бедните да бъдат подпомагани, докато в България и Унгария този дял е 75 на сто, в Естония е 74 %, а най-слабата подкрепа е отчетена в Словения - 71 на сто. Най-щедри са хората в Швеция /97 %/, Кипър /95 на сто/, Полша, Германия и Люксембург /92 %/, Финландия /91 на сто/. В Румъния, Литва, Гърция, Италия, Ирландия, Испания, Великобритания и Малта се отчита сериозен спад в броя на поддръжниците на идеята за оказване на помощ на бедните хора. Гражданите на Холандия, Швеция и Люксембург са най-убедени, че има необходимост да плащат повече за фондовете за бедни, а на другия полюс са хората в България, Унгария, Португалия и Латвия. Единствено в България и Кипър преобладават отговорите, че фондовете за помощ на бедните трябва да бъдат замразени или намалени.
Проучването отчита също, че младите в Европа /на възраст от 15 до 24 години/ подкрепят силно политиката за развитие, като девет от 10 определят за важно да се помага на бедните хора. Над половината от младежите и 60 % от студентите са готови да плащат по-скъпо за стоките, които купуват, ако това е от полза за бедните хора по света. Комисията отбелязва, че в световен мащаб Европейският съюз е най-големият донор на официални помощи за развитие и помага на хората в над 150 страни.
През 2010 г. ЕС е предоставил помощи за 53,8 млрд. евро /повече от половината от помощите в света/. Европейската комисия отговаря за управлението на помощи от 11 млрд. евро годишно, което я поставя на второ място сред донорите в света, се посочва в съобщението.