/Поглед.инфо/ Само допреди десет дни никой у нас не се сещаше да задава въпроси за стабилността на банките.
Стабилна ли е банковата система в България? Само допреди десет дни никой у нас не задаваше този въпрос. Защото нямаше никакво съмнение, че финансовите ни институции са непоклатими и са сред малкото безспорни плюсове на държавата ни. Какво обаче се случи междувременно? Какви промени настъпиха за тези броени дни в българските банки и защо днес този въпрос е актуален? Отговорът трябва да бъде даден от разума, а не от страха.
Българските банки продължават да са точно толкова стабилни, колкото бяха и миналата седмица, и миналия месец. И доста по-стабилни от миналата година. Като казваме стабилни, трябва и да допълним - българските банки са пълни с пари. Това е факт и статистиката на БНБ всеки месец го потвърждава. Финансовите ни институции успяха да се съхранят, да не рискуват напразно и да запазят парите на своите вложители. Заслуга за това има и Централната банка, която държеше здраво юздите на регулациите и ограниченията години наред. Въпреки че тази строгост нерядко пораждаше ропот сред банковото съсловие, явно е имало необходимост да бъде така. Не бива да премълчаваме, че стабилността нерядко е градена за сметка на финансирането на бизнеса, но това също си има своите обяснения. Последните години бяха белязани от финансовата криза, която в България се проточи малко повече, отколкото ни се иска. Затова и банките станаха много внимателни при отпускането на кредити, особено на фирмите. Може би един ден ще ни благодарят за това, каза ми преди време шеф на една от големите ни кредитни институции.
Освен на ликвидност родните трезори се радват и на доверието на българите - депозитите растат с всеки изминал ден въпреки падането на доходността. Българите са известни с поговорката си: "Бели пари за черни дни". И точно това потвърждават числата за скътаните пари в трезорите.
Доверието в банките е факт, въпреки че кошмарният призрак на банковите фалити от 1996-1997 г. още не е забравен. Много хора тогава загубиха спестяванията си. Кошмарът на хиперинфлацията, планината от ненужни левчета, отчаянието и безизходицата би трябвало да са обица на ухото на всеки един - от обикновените граждани до политиците и държавниците.
След 17 години трусовете около Корпоративна търговска банка (КТБ) събудиха призрака на страха. Затварянето на банката предизвика безсънни нощи сред нейните служители и особено сред клиентите й. Но след като първоначалният шок отмина, редно е да си дадем сметка, че всъщност банката хлопна кепенци не по финансови, а по политическо-корпоративни причини.
Кризата в политическата ни система за съжаление се прехвърли извън нея и гръмотевицата падна върху една от най-големите ни банки.
Безотговорното говорене в момента налива масло в огъня на страха.
Точно сега е моментът за трезви оценки и спокоен анализ на случващото се. В момента имаме достатъчно стабилна банкова система, която може да овладее труса. Стига да не се играе напук.
Копирано от standartnews.com