/Поглед.инфо/ „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже” /на заем от „По жицата” на Йордан Йовков/. Но какво друго да възкликнеш, когато съдбата се оказва безмилостно жестока към едно такова крехко създание като българската еврокомисарка Мария Габриел, оставена на един гол гъши дроб и шампанско за Бъдни вечер. Тази своя драма тя сподели пред БиТиВи в навечерието на светлия празник.
Излиза, че милата тя и семейството й не могат да си позволят един фасул и ошав от сушени сливи, както е прието да се гощава с постно в светата вечер. Тази пестеливост очевидно й е останала от времето преди еврокомисарството, когато със семейството си е живяла в общежитие за социално слаби със символичен наем. Винаги ще се намерят злонамерени, които да твърдят, че ставало дума за корупционен скандал.
Във въпросното интервю Марийчето чистосърдечно си призна, че „този, който ме направи политик е Бойко Борисов” , за което му изрази и пред телевизионната камера дълбока благодарност.
Навремето имаше лаф, че на македонец като му поотрасне момчето, го удря зад тила и му казва:”Айде, върви управлявай България!” С Бойко се получава нещо сходно: като фокусник измъква от ръкава си най-невероятни каки, удря ги, по-вероятно по задника, и ги праща да управляват Европа като еврокомисари.
Та не беше ли така с Румяна Желева, предложена от ГЕРБ за български еврокомисар през 2012. Тогава Бойко възторжено обясняваше, че Румито била много уважавана университетска преподавателка в Германия, която си прави гаргара това с немския и английския. Номинираната участва тогава в някакво телевизионно шоу у нас, където показа завиден талант в кълчотенето, като бонус към професорството, немския и английския. Но нали онези в Брюксел не отбират от пластика взеха да я разпитват за някакви неясноти в декларацията й за липса на конфликт на интереси, нейни и на съпруга й. Желева, разбира се, гордо и дори обидено отказа да отговаря на такива провокации. После тази брюкселска пасмина започна да недоволства, че нещо не й се разбира английския. И накрая се хванаха за някаква незначителна непълнота в географските й познания, довела до откритието, че Грузия е в Близкия изток. Това, според брюкселските буквояди, не подхождало на кандидат за еврокомисар по въпросите на „Международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи”.
Само че в Брюксел тогава още не познаваха достатъчно Борисов и нямаше как да предвидят, че след като Румито беше отрязана за еврокомисар, ГЕРБ ще я предложи направо за председател на Европейската народна партия. За съжаление пак направиха сечено и Желева трябваше да се върне към семейния бизнес, с който временно беше скъсала.
Така изгря звездата на Кристалина Георгиева, която по настояване пак на Бойко Борисов, трябваше да се раздели с уютното си място в Световната банка, за да поеме тежкия кръст на еврокомисар, тичащ по света да гаси пожари и да се бори със земетресения и урагани. Напразни останаха напъните на швейцарския журналист Ив Кугелман да търси под вола теле и да чопли за някакви връзки на Георгиева и фамилия с небезизвестната в не толкова далечното минало „Мултигруп”.
По време на мандата на Кристалина се чуха приказки, че оправяла всякакви бакии по света, но нещо подминавала България. Тя си взе бележка и излезе с наистина гениално предложение за решаване на проблема с топенето на населението на България: подведомствените й вследствие всякакви войни и други бедствия бежанци можело да бъдат неизчерпаем източник за решаване на демографския ни проблем, както на въпросите за дефицитите на пазара на труда у нас.
Като висока оценка за работата й в полза на България като еврокомисар, лично Бойко Борисов издигна през септември 2016 г кандидатурата на Кристалина за Генерален секретар на ООН. Така той натри носа на свои и на чужди, които бяха убедени, че Ирина Бокова има всички шансове да оглави най-престижната международна организация. Кристалина Георгиева оправда доверието като се класира сред първите осем, т.е. при гласуването зае осмото място.
Премиерът ни не обича много-много да си спомня за своето комунистическо минало, макар че от него му е останало поне изучаването на трудовете на Сталин. Та именно там, в Указ № 227 от 28 юли 1942 г за отбраната на Сталинград е провъзгласен принципът „Кадрите решават всичко”. И той, Бойко кадрува ли, кадрува: видна географка, която мести Грузия в Близкия, изток; видна банкерка с демографски интереси, която влива в българския генофонд арабска и афганистанска кръв; и накрая една не успяваща да изплува от оскъдицата обитателка на общинско жилище за социално слаби, принудена да яде на бъдни вечер гъши дроб и да утолява жаждата си с шампанско вместо да го удари на живот с боб и ошаф.