/Поглед.инфо/ Напоследък наблюдаваме опит за разрешаване на проблема със злоупотребата с права от страна на банките към кредитополучателите. Наричам ги петата власт, "властта над властите", която на всички вече е ясно – си е присвоила върха на властовата пирамида на социума – банкерската власт.

В Народното събрание са депозирани 5 законопроекта, които би трябвало да поправят законодателно правилата, действащи в момента, и най-вече, неравнопоставеността на гражданите – кредитополучатели спрямо банките. Проблемът с банковия произвол и този на частните съдебни изпълнители е застъпен в 3 от 5-те законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Единият от тях е на депутат от левицата, другите 2 законопроекта са на Патриотичния фронт.

Дори от пръв поглед е очевидно, че докато в законопроектите на ПФ стремежът действително е да се постигне основната цел на един закон – справедливост при законовата регулация, то в проекта на левицата са заложени не просто дефекти, но буквално – коварни, обезсмислящи промените текстове, с които, всъщност – нищо не се променя.

Нека уточним – да, необходимостта налага ремонт на чл. 417 ГПК, но и не само. Но трябва и ясно да се подчертае –само "ремонт" в частта, привилегироваща банките (а не цялостната му отмяна, което е юридически абсурд, предлаган чисто популистки от някои кариерни обществени "активисти"-бел.а.). С други думи – освен премахване привилегията на банките, трябва да има премахване на това безумие "призоваване чрез залепване", изключително вредно за правораздаването изобщо, но най-очевидно при банковите казуси; а след като ликвидирахме едностранността на производството по снабдяване с изпълнителен иск след 2008 г. – необходимо е и осигуряване на компетентна юридическа защита на ответника във всяка фаза на заповедното и изпълнително производство; безспорно въпиещо необходима е и регулация на правомощията на ЧСИ в посока ограничаване безконтролността на действията и таксите им.

Тази необходимост не се появи просто ей така, от въздуха, нито пък е резултат само от неясноти в текста, или от наглата банкова злоупотреба с привилегии. Истината е, че всичко това бе заложено, и то с ясното съзнание за последиците, още от самите "списуватели" на новия ГПК през 2007г. Нашите "законотворци" прекрасно са осъзнавали на какво подлагат в следващите години нас, техните работодатели, и в чий интерес (като се има предвид колко от действащите на територията на България банки са българска собственост - бел.а.).

И то – въпреки, че цялата днешна ситуация в банковия сектор и всички проблеми не само около сегашния, набрал отрицателна популярност чл.417, са анализирани и прогнозирани още през 2004–2005 г. в становище на Българския финансов форум. Анализът бе депозиран в работната група при подготовката на нов ЗПК още през 2005 г. А през 2013 група експерти и организации се обединихме, огласихме и внесохме в парламента документ с Пакет от 7 законодателни ясни и точни мерки за разрешаване на умишлено създадения от законодателя проблем, очевидно следвайки маркерите от който – всички парламентарни сили днес се упражняват да "творят" проектозакони. За съжаление, отново изкривено и безсмислено – точно като миналогодишните деформирани поправки в ЗПК.

Сегашните пропагандни рейдове по ТВ студия на депутати в опит за изчистване на сринатия от законодателните им прегрешения към суверена имидж, обяснявайки каква "победа" са постигнали, са нелепи. Отново се предлагат палиативни промени, които могат да заблудят само юридически некомпетентния среден потребител, но не и ежедневно боравещия със закона професионалист. И не могат да бъдат наречени другояче, освен лицемерие и прах в очите на изстрадалите български граждани.

Законопроектите на ПФ са донякъде коректни, стига да извършат няколко поправки в самите предложения. Например (неизчерпателно, но видно от пръв поглед): вносителите биха могли да прецизират текста си по определяне цена на иск, защото предложението, което правят – "държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска""по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот", автоматично дават рамо на банките за "творене на аргументи", и донякъде предрешават съдебната битка в тяхна полза още на фаза допускане на иска и приемането му от съда за разглеждане. Смятам, че е необходимо изрично, по законодателен път, да се даде дефиниция и правила за оценяемостта на установителните искове, за да се пресече веднъж завинаги възможността по линия на "съдебното тълкуване " да се "дописва" закона. Именно това наблюдаваме днес чрез упоритите неистови опити да се прокара и наложи постоянна съдебна практика за обявяване на установителни искове за неравноправни клаузи, даващи право на банките да манипулират изгодно за тях метода, начина за изчисляване на лихвите (подчертавам – не самите лихви, а метода, по който го правят!) за оценяеми, и то в размер на цялата остатъчна цена на договора до края му (минимум 15–20 години занапред!). А това се реализира в съда, като чрез възприемането на "тълкувания на закона", насочени в услуга на конкретни интереси – се поставят непреодолими финансови пречки пред раздаването на правосъдие под формата на държавни такси за образуване на дела, непосилни за обикновения гражданин, но достатъчно "по-силни" за финансовите владелци на държавата. Нужно е също по–смислено и точно да коригират още малко неща по призоваването и правомощията на ЧСИ-тата, а и да премахнат искането за отмяната на текста на чл. 417, по който заповедно производство по кратката процедура се извършва по "влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс". Знам, че тази ми последна "реплика" към вносителите веднага ще предизвика бурната им реакция, и особено – от някои "активисти ", ратуващи за отмяна на целия чл.417. Обаче, ако се замислят, ще разберат юридическата несъстоятелност на искането си – фактът, че основанието е "влязъл в сила акт" означава, че същият вече или е бил подложен на всеки допустим от закона контрол, вкл. и съдебен, или не е бил оспорван в срок, и не подлежи вече на такъв. В крайна сметка премахването на този текст тласка нещата от едната крайност в другата, и то в ущърб на обществения интерес, използвайки за повод уж регулацията на друг, вече нарушен такъв, в случая – на засегнатите от банковия произвол граждани.

Не смятам, че целта на закона е тази.

В законопроекта на конкурентната политическа сила има едно рационално зърно –в частта за намаляването на таксите на частните съдебни изпълнители. Но очевидно дори и там – авторите му или не са в известност, или умишлено подминават последното развитие по проблемите относно плащане на дълг в срока за доброволно изпълнение – скорошното Решение на ВАС от 18.12.14 което предстои да бъде обсъждано на 5 чл. състав, с което ЧСИ загубиха делото срещу Постановление №215/14 г. на МС (с което се отменят част от таксите им).

Погледнато общо – за мое разочарование, по отношение този законопроект, (ако претендира за професионализъм, а не е резултат от необмисляне), то не могат да се спестят две думи: лицемерен и лобистки.

Ще посоча само огромни два от заложените дефекти, без допълнителни коментари, изводът е очевиден за всеки непредубеден, дори и да не е професионалист:

Вместо премахване на привилегията на банките от т. 2 на чл. 417 – тя се изнася като отделна, нова точка в същия член. За подобни "решения на проблем" в разговорния български език народния талант се е изказал много подходящо с една поговорка: "Не по врат, а по шия".

Друго от предложенията в този законопроект пък касае "резервния ход", който от лятото на 2014 г. вече имат банките благодарение на ВКС, ако отпадне привилегията им по т.2 на чл.417 – тогава биха имали възможност да предприемат същите заповедни производства, ако при отпускане на кредит заставят хората да извършват нотариални заверки на договорите за кредит, или, дори и без тях – въз основа на нотариалните актове за учредените ипотеки. И това – в синхрон с "пресните тълкувания" на някои висши магистрати.

И понеже "разходът" по делата, които вече са загубени от банките – вече явно е в непренебрежим размер – сега се предлага да се въведе ново основание за отмяна на влезли в сила решения на съда, когато: "с тълкувателно решение е прието друго тълкуване на разпоредба от нормативен акт, въз основа на която е било решено делото."

С това предложение на левицата, вместо да се даде ясно разрешение на проблема, и да се пресекат опитите на ВКС лобистки да дописва закона, на практика се прави точно обратното: отваря се вратата за отмяна на всички спечелени от кредитополучатели и загубени от банките дела по заповедното производство, при които до месец юни 2014 г. беше отказвано от съда да се издадат Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист въз основа на документи с нотариална форма и заверка на подписите. И то – във връзка с едно изключително лобистко тълкувателно решение на ВКС от миналата 2014 г., постановено след промените в Закона за потребителския кредит( Тълкувателно Решение №4/18.06.2014 г.- бел.а.). С него на практика по реда на тълкуването ВКС отмени цялата си досегашна, повече от 50–60 годишна практика на Върховните съдилища в България по снабдяване с изпълнителни листове, и се прие точно обратното на всичко, зад което досега заставаше Върховния съд, а именно – че ако не е точно посочена сумата, а е "определяема", вписана в договора само като метод за изчисление (както е при лихвите - бел.а) – може да се издаде изпълнителен лист. Мотивите на ВКС са класика на взаимно вътрешно противоречие, а "брилянтното" предложение отваря вратата за безпрецедентен юридически хаос и несигурност за в бъдеще, и то – не само по банковите казуси, а глобално за цялото правосъдие в България.

Ако, все пак, законодателите оставят вратички за банките да притискат клиентите си с неравнопоставени клаузи в договорите можем ли да говорим за истинска промяна или само за козметична? Мисля, че отговорът се налага от само себе си, и този въпрос вече е реторичен.

А дали причината за поведението на депутатите в този казус е от некомпетентност или от лобизъм?

Не бих могла да давам определения с претенции за меродавност със силата на факт, мога само да предполагам, обаче ако е от некомпетентност, какво, за бога, правят некомпетентни хора на това място? A ако е лобизъм, то изобщо не бих го определила като "скрит", напротив.

Очевидно е, че отново сме свидетели на слугинско отношение на законодателя ни към 5–тата "власт над всички власти", пак и отново – в ущърб на нашите, на обикновените граждани, интереси. И то – съзнателно и целенасочено, доколкото е видна приемствеността в тази линия на поведение ,лъснала още от 2005–2007 г. при създаването на новия ГПК. Коментарът, мисля, по–нататък е излишен.

--------------

Адв. Валентина Иванова, зам.-председател на Български финансов форум.