/Поглед.инфо/ От казаното от управителя на Българска народна банка Иван Искров излиза, че всичко се е случило едва ли не извън Централната банка. А ако е имало действително сериозни проблеми къде е бил този надзор?

Още повече, че два дни преди Корпоративна търговска банка /КТБ/ да бъде поставена под особен надзор Искров направи изявление, че банковата система е стабилна и ликвидна. Това важи изцяло и за КТБ – години наред са представяни отчети на тази банка и фактически не е имало никакви подозрения. И това, което беше направено за Първа инвестиционна банка, наполовина да беше направено и за КТБ, то тя можеше да бъде спасена. Пък след това, ако има вътре проблеми, те могат да бъдат решавани по съответен начин.

Но от БНБ нямаше една дума в защита на КТБ, за успокояване на клиентите. Имаше възможност за финансова подкрепа, но не беше дадена. За съжаление наред с Централната банка и правителството носи своята отговорност и то огромна. И от страна на правителството нямаше никакви изявления – нито от финансовия министър, нито от премиера. А това, което Искров предлага, вече проф. Валери Димитров го коментира – БНБ просто не искат да вземат решение, тъй като каквото и решение да вземат, все ще има критика към тях. И затова, ако може, политиците да поемат целия ангажимент. Но не се дава основният отговор на въпроса – какво е състоянието на банката, кога ще бъде решена съдбата й.

Аз очаквах Искров да каже – към 10 октомври, или към 20 октомври или към някоя реална дата ние ще имаме представа какво е състоянието на банката и ще видим каква капиталова подкрепа има, след което ще мислим заедно за ликвидността – защото това е сериозният проблем. Аз мисля, че няма да докажат кой знае колко голяма капиталова дупка, но по-скоро проблемът е ликвидността, как да накарат клиентите на банката да не си изтеглят парите в първите дни, когато тя заработи.

При създалата се ситуация без държавна намеса – дори с една дума или някаква подкрепа, въпросът или няма да може да бъде решен, или цената, която ще се плати, ще е по-висока. Но за да се иска държавна намеса трябва да се знае какво ще се предприеме, тъй като БНБ е поставила под надзор банката, БНБ трябва да вдигне надзора и да реши операциите. Тя трябва да каже: ако акционерите подкрепят банката със средства еди какъв си размер от капитала, те ще са в играта. Ако не - търсим вариант. Вариантът е държавата да придобие тази банка. Или пък да се отиде на сценария – банка болница и отделна банка "Виктория".

На всички е ясно, че целта на тези, която атакуваха банката не е самата банка, а портфейла на банката и най-вече предприятията, които са купени с кредити. Сценарият примерно на оздравяване на банката с прехвърляне на активите в банка "Виктория" и фактически обявяване в ликвидация на КТБ е точно този. Тогава само че и "вълкът – сит, и агнето цяло" привидно. Защото всички клиенти на банката ще бъдат доволни, че парите ще им бъдат спасени, дори и над гарантираните - и то без някаква особена държавна интервенция. Тези сценаристи ще бъдат доволни, защото веднъж ударът е срещу Цветан Василев и другите акционери, че банката няма да я има, а най-вече тъй като в портфейла на КТБ ще останат всички тези кредити, които са свързани с Цветан Василев и към които са апетитите. Тогава ще влезе синдик и те ще могат да си придобиват. Когато почнат да ги придобиват, ще се види в крайна сметка кой е стоял зад всичките тези интереси.

Все пак съм дълбоко убеден, че все още има шанс за спасяването. Да, при всички случаи ще бъде с променена нормативна уредба. Дори едно имитиране на дългови инструменти, с които да се заменят депозитите и вложенията примерно с различни видове облигации, с които да се реши ликвидният проблем изисква макар и незначителна корекция в законите, които контролират банковата дейност.

Въпросът е, че вместо да се правим на интересни и на недосегаеми, е по-добре да се седне и да се разговаря. Не става въпрос за групи за натиск или да се изнудва БНБ да взема някакви решения, а прост да се разговаря и да се търсят различни варианти – не само от името на БНБ, а и от страна на експерти и специалисти. След това да се излезе пред политиците и да се каже какви са възможностите. И какви са необходимите законодателни инициативи. Това би означавало политиците още от първия ден да имат различни сценарии, да могат да ги консултират с техните експерти и да кажат: да на 10 октомври, живот и здраве правим това и това. Аз много пъти съм го казвал и пак ще повторя – по рано от втората половина на октомври решение за банката няма как да има.

Но Искров нищо не каза какво правят, как са ускорили проверката, за да се види фактическото състояние. Например в доклада на квесторите имаше обезпокоителни неща, че за немалка част от кредотополучателите не са получили никаква информация и квесторите не могат да направят реална преценка. Какъв е проблемът тези фирми да бъдат изнесени в публичното пространство и тези, които стачкуват пред БНБ, да отидат и пред офисите на тези фирми и банки, които не дават информация и не искат да си обслужват кредитите. Тогава ще се види дали това са фирми, свързани с Цветан Василев, дали са свързани с някой друг. Вече излязоха кои са кредитополучателите. Сега да се направи един списък, в който да се каже и кои са тези, които не подават необходимата информация, с което затрудняват оценката за състоянието на банката и от там и разработването на съответните сценарии за излизане от ситуацията. Още повече, че в доклада на квесторите има загатнато, че много от фирмите, които не са подали информация, се базират на това, че документите са взети от данъчни и прокуратура. Така фактически данъчните и прокуратурата се явяват преки виновници за това да не се получи реална представа за банката, за да се предприемат спасителните мерки.

Тогава дайте да говорим с истината, която е. Да кажем кои досиета са в данъчните, защо са в данъчните, или ако са в прокуратурата, защо са там и защо не са заверени копия, примерно. Или кредитополучателите спекулират, че има данъчни или прокурорски проверки. Защото няма как те да не са си оставили някакви документи. Не може да са им иззети всички документи. Квесторите са свършили много работа, но са възпрепятствани да актуализират информацията и да я дадат на одиторите. А одиторите реално не работят. За да се види публично кои от тези 120 до 140 фирми са неизрядни – а те са 20-30%. Какъв е проблемът, че да се крият и фирми, а стачкуващите да отидат и да ги попитат – имат ли намерение да връщат кредитите.

Но нищо не се прави в посока на повече гласност. Явно някои кредитополучатели точно това целят. Защото в мътни води се лови най-лесно. Иначе точно изявлението на Искров няма какво да се коментира.

Ами тази приказка за 6.5 млрд. лв. – извинете коя банка в света е спасена като някой, най-вече собственикът ти, извади ликвидност равна на целия привлечен ресурс. Няма такова животно. Банките затова фалират, защото има ликвидна криза. А той иска: сега дайте 6.5 млрд. Как, откъде ще ги извадят тези пари? В същото време изобщо не загатва за други инструменти, които могат да бъдат използвани. Това означава, че си говори така, колкото да се намира на приказка и нищо повече. Защо не казва дали ще си подаде оставката? Там има друг феномен – ако не си подаде оставката, не могат да го освободят. Сега е моментът да се постави условие пред всички членове на Управителния съвет да си депозират молбите за оставка, пък кога ще бъдат приети е допълнителен въпрос. По закон Искров не може да бъде освободен без оставка.

Другият вариант минава през един дълъг път, който минава през промяна в Закона за БНБ, за което пък трябва да се потърси реакцията на Европейската централна банка и на Европейската комисия. Т.е. туткане – туткане, докато измине шестмесечният срок и тогава по закон трябва да се ликвидира банката.

----

Доц. Стоян Александров, финансист. Той е министър на финансите в периода /1993-1994 г./.