„Борисов 2“ едва ли ще е кабинет на подслушванията и полицейщината

/Поглед.инфо/ „Не е удобно човек да казва за президента на страната си, че е глупав, защото така практически казва, че 2 милиона души, които са гласували за него, са глупави.“ Това коментира в интервю за ГЛАСОВЕ социологът Андрей Райчев по повод на гафа на Росен Плевнелиев, свързан с 10 ноември, и допълва: „Въпросът не е, че обиждаме един конкретен човек, въпросът е, че обиждаме всичките му избиратели. Не е тайна, че този човек беше сложен да топли чужд стол. Поне такъв е моят спомен. Какво да ви кажа. Може пък хан Аспарух, като е идвал, да е размахвал плакат, на който пише: „Ювиги хане – завинаги!“.

- Темата, по която от вторник вечер насам прелива от коментари, е изчезването на тефтерите на Филип Златанов. Каква е вашата версия? Нещо твърде нелепо ли се случи, или нещо закономерно и напълно възможно в България?

- Това е класическо безобразие като във филм. Чудя се на всичко, което правят. Съвсем ясно е какво става. Няма какво да се говори просто.

- Ясното е, че изчезването на това по същество веществено доказателство ще възпрепятства знакови съдебни дела, или че самата ни съдебна система е гнила?

- Чисто и просто някакви хора замазват следите си. Какво има да се мисли тука?

- Другата изключително коментирана случка от последните дни. Неисканите от никого обяснения на президента Плевнелиев как точно бил посрещнал 10 ноември 1989 година на един несъществуващ митинг. Защо ги направи тези сърцераздирателни разкази Плевнелиев – от глупост, от желание да се направи герой?

- Не е удобно човек да казва за президента на страната си, че е глупав, защото така практически казва, че 2 милиона души, които са гласували за него, са глупави.

Въпросът не е, че обиждаме един конкретен човек, въпросът е, че обиждаме всичките му избиратели. Не е тайна, че този човек беше сложен да топли чужд стол. Поне такъв е моят спомен.

Какво да ви кажа. Може пък хан Аспарух, като е идвал, да е размахвал плакат, на който пише: „Ювиги хане – завинаги!“.

Да си приписваш някакви неща със задна дата… Но най-много смущава не това. Най-много смущава, че бяха взети от държавата и похарчени за чествания сериозни пари и той така се увлече в това похарчване, че накрая някак си се обяви за автор на събитията.

- Съгласни ли сте, че Цветанов и цветановщината се завръщат в МВР, каквито оценки се правят пак по повод на прословутото тефтерче на Филип Златанов?

- Не, това би била прибързана оценка. Темата е прекалено сериозна, за да се каже така – от една дреболия да се изведе такова твърдение.

Нямаме основание да казваме, че този стил се завръща. Това беше един ужасен стил на подслушвания – помните, нали? Половината страна се разбунтува от тази работа. Рано е за такива тежки думи, но случаят е много неприятен и показва пълното загниване на тази система.

- Впрочем имате ли предположение ще намерят ли тефтерчето, какво ще стане нататък?

- Доколкото разбирам, изчезнали са част от сведенията. Но това е една много грозна история за общественото мнение, която не си представям какъв точно юридически статут има в съда. Мисля, че тези, които смятат, че могат нещо да докажат в съда, надценяват шансовете си. Защото този път един човек с наистина много ограничен умствен капацитет си е записал някакви ужасни инструкции. Но и от това не следва, че могат да бъдат обвинени някои от записаните там или нещо подобно.

Въпросът е друг. Въпросът е, че общественото мнение реагира много меко. Всъщност общественото мнение реагира на избори. А именно то върна тези хора обратно. То си ги избра.

- Да. И както каза Мая Манолова, отново ни управляват инициалите от тефтерчето, те се върнаха на власт.

- Всъщност казано – да. Повечето от тях са си на власт. Това е положението и някак си – какво да говорим за тези индивиди, след като има маси, които ги искат във властта. Ако искат да живеят така, да живеят…

- В Народното събрание са внесени проектозаконите за МВР и ДАНС, според които ГДБОП се връща в МВР, криминална и охранителна полиция се сливат в обща структура – Главна дирекция „Национална полиция”. Освен това се предвижда назначаването на главния секретар на МВР и на председателя на ДАНС да става с указ на президента по предложение на МС. Разумни ли са тези промени и до какво на практика ще доведат те?

- Аз не съм експерт в това и не мога да се изкажа за съществото на промените. Но със сигурност знам, всеки премиер, всеки, който е овладял властта и е първият човек в държавата – защото това не винаги е премиерът, но в дадения случай е така – винаги нагласява службите за сигурност така, че на него да му е най-удобно.

Това го виждаме като първи ход, логично е. Освен това знаем, че нашият премиер като цяло има слабост към силите за сигурност. Да видим какво ще стане. Да видим дали пак ще възстановят подслушванията.

Не ми се вярва, защото това ще засегне партньорите в коалицията и доверието ще се изпари като лански сняг.

Голямото постижение на ГЕРБ е това, че успя да излезе от изолация, да влезе в ефективни преговори – отстранявайки едни лица от върха си, поставяйки други. Направиха много успешна маневра и получиха много голямо завоевание. Все пак сглобиха някаква коалиция. Даже не някаква, а много солидна.

- Солидна, смятате?

- Да, никой не очакваше ГЕРБ да могат да се договорят с три субекта едновременно. Това не е малко, това е голямо постижение – като си спомним, че тяхната изолация беше толкова голяма, че съюзиха „Атака“ и ДПС срещу себе си. До такава степен бяха в изолация и до такава степен бяха ядосали противниците си.

Сега новото лице, което те показват, очевидно е достатъчно усмихнато, за да могат цели три формации (даже три плюс една) да се отнасят търпимо към него.

Всяка история с подслушване моментално ще развали тази работа. Така че не ми се вярва да взривят толкова трудно постигнатото. Разбира се, това е от гледна точка на някакъв вид рационалност. Ако пък го направят, много бързо ще се обявят последиците.

- Според скорошно изследване на „Галъп“ едва 1% от българите се чувстват „напълно доволни“ от последните 25 години. Коментарът ви на този факт и личния ви анализ на изминалия четвърт век демократична България – в кавички може би?

- Не, не. Никакви кавички. Разбира се, че България е демократична страна – има свобода, демократически избор. Какво говорите! Хората свалят властта, когато не я харесват… Това си е демокрация.

България има демокрация, няма правова държава.

В историята на Германия има около 80 години демокрация. Това е положението – 15 години между двете войни и после от 1945-а насам, и то част от Германия.

България също има около 80 години демокрация. Това сравнение би трябвало много да ни успокоява. Но Германия има правова държава от 1000 години. Може да има правова държава, без да има демокрация.

Значи големият ни дефицит е правовата държава.

За тези 25 години. Не само в България, в целия източен блок има едно ужасно песимистично настроение във връзка с този четвърт век.

Нагледахме се на Орбан в Унгария, който даже иска да излиза от Европа, нарушава елементарни неща.

Във вторник гледахме какво става в Полша. Масови безредици избухнаха в центъра на Варшава. Пострадаха и полицаи, и демонстранти.

Тука говорим всичките тези около 120 милиона източноевропейци, за които равносметката е лоша. И щом е така, не можем да си обясняваме нещата у нас с особеностите на националния характер. Нещо по-голямо има тук.

Това „по-голямо“ за мене е очевидно и аз много пъти съм го изтъквал. Основният процес, който тече през тези 25 години, е разслоението. Ние избрахме европейско бъдеще, това европейско бъдеще се състоя. Целият план, който имахме в началото на 90-те години, стана. Всичко това стана: частна собственост, демократични избори, мултикултурално общество, мултиикономическо общество. И прочее, и прочее.

Поръчаната манджа беше донесена. Тя обаче си има цена и цената се нарича „разслоение на обществото“ – не просто на бедни и богати, а на собственици и слуги ли, както щете ги наречете.

Тази цена не се осъзнаваше при поръчката. Нещо се намекваше, че може би някои ще станат по-богати от другите, но хората въобще не си представяха, че от едно общество на равенството ще се превърнем в общество на неравенството. И че парите ще управляват.

Парите управляват България, собствеността управлява България. Сливат се собственост и власт. Хората все още смятат, че това е отклонение, че това е извращение. Не е вярно. Това е главната характеристика на капиталистическото общество – управлява богатата класа, а ниските класи живеят около нея. Това е.

Имаше мечтания за средна класа, като под това се разбираше класа от хора със средни доходи или нещо такова. Понятието „средна класа“ въобще не е дефинирано така в учебника по социология. Средната класа е онази, която се храни около богатата класа по специален начин – за разлика от долната класа, която се храни лошо, в смисъл от труда си. А тези от средната класа просто обслужват богатата – това са техните адвокати, лекари, писатели, политически представители. Най-различни…

Това се случи. Случи се свиреп капитализъм, който е едно много тежко, трудно и несправедливо общество. Вярно – много перспективно общество. Давам ви показатели за перспективност. Към 10 ноември 1989 г. – ако приравним валутите, покупателната способност на левчето – България има 29 процента от средноевропейското ниво. В момента има 49 процента, почти двойно.

Тоест има един огромен напредък. Но за кого? За богатите хора, за капиталистите.

- Това, което казахте, отговаря и на началото на въпроса ми за мизерния 1% „напълно доволни“ от последните 25 години.

- Ами да. Този процент е на власт. В широкия смисъл на думата, не че всички са в парламента – те просто управляват страната ти. Карл Маркс е казал една изключителна мисъл: „Господстващите мисли са мислите на господстващите“.

Това са господстващите мисли, които се случиха: за свободен пазар, за състезание и т.н. Сега много хора смятат, че победителите са победили нечестно. Но след всеки мач се казва: „Ако не бяха им дали дузпа…“; „В последната минута ако бяхме вкарали гол…“. Някакви такива разправии. Но в крайна сметка има победители. Това са хората, които взеха властта в широкия смисъл на думата. Останалата част от обществото е крайно недоволна.

Искам обаче още веднъж да се върна към началото. Тази манджа поръчахме. Всички предупреждения, че това ще бъде общество на неравенството, че ще има социално разслоение и т.н. – тогава получиха отговори от типа на: „Ти си комунист“; „Ти говориш глупости“; „Тая работа вече я видяхме“.

Хората не ценяха онова общество. То си имаше своите огромни недъзи, разбира се. Страшни, гадни неща. Но това ние не поискахме да го поправим. Ние поискахме да се влеем като периферия на онова, другото общество. И се вляхме.

Направихме това, което не искахме да направим, и сега се държим за главата и казваме: „Ама как така?!“. Като Радичковите жаби. Големият писател Йордан Радичков пише, че жабите викат: „Как така, как така“. И ние като тия жаби седим и викаме: „Как така?!“.

Ами така, така. По твоя воля, с твое съгласие, под твое ръкопляскане.

Казват: „Много несправедлива приватизация“. Няма справедлива приватизация. Не може да има. Смисълът на приватизацията не е в нейната справедливост, а в нейната ефективност. Смята се, че приватизираните предприятия работят по-добре от неприватизираните. Факт! Както казах, днес произвеждаме почти два пъти повече в сравнение с 1989 година. И какво от това?

Тоест ние никога не сме били по-добре като страна. И никога не сме били по-зле като самочувствие. Това е противоречието, в което живеем. Защото не можем да повярваме на очите си, че капитализмът е такова общество, каквото то всъщност е.

- Да де, обаче чуваме да казват: „Ама в Швеция…“.

- О, да. Естествено, че го казват. Само че в Швеция няма капитализъм, а социализъм. Там хората вече са направили някакво изключително постижение в съюза на труда, който е успял да избори наистина невероятни работи за хората в рамките на капитализма. Направил е почти всичко във всички посоки.

Ние не вървим по този път. Ние вървим по пътя да изберем някой „справедлив“ човек, който да отмени законите на капитализма. Как ще стане това?

- В интервю в края на октомври казвате, че в този парламент има не осем, а девет формации, визирайки факта, че Меглена Кунева и Радан Кънев само на този етап са на едно място. Промени ли се нещо оттогава?

- Не. Какво да се е променило. Просто, доколкото аз мога да съдя – да не сбъркам нещо – всички, които непосредствено са влезли във властта, са от крилото на г-жа Кунева. От крилото на г-н Кънев няма нито един непосредствено влязъл във властта. Едните играят за реализация, другите играят за перспектива.

Разбира се, това изобщо не значи, че ще се скарат утре.

- Четворна коалиция ще ни управлява начело, с Бойко Борисов, или двойна, с подкрепата на две малки коалиции?

- Чакайте, защо двойна? АБВ има министър в правителството. Значи три партии са влезли в правителството, една партия го подкрепя условно, без да иска места вътре. Тоест формулата е 3+1 на практика.

Имаме нещо като четворна коалиция, като обаче едната формация доста условно си дава подкрепата – имам предвид Патриотичния фронт. Между другото, също като г-н Кънев те играят за перспектива. Те не желаят този евентуален провал, който е възможен, да им се пише на сметката.

- В същото интервю, което споменах, сте категоричен, че ДПС вече няма нужда от Делян Пеевски. Дори намеквате, че Пеевски ще напусне парламента. Пояснете мисълта си, моля ви.

- Аз нямам никакви сведения за подобно нещо. Само казвам, че според мен случаят с г-н Пеевски е изчерпан. Това е приключил въпрос. Този случай вече не е важен. Разбира се, ще го претоплят като манджа много пъти, но това е минало.

- Лютви Местан се закле тези дни, че на колене да го молят, няма да подкрепя правителството в този му вид. Вашите очаквания?

- Аз мисля, че много добре обмислено ДПС прави властова пауза. Още преди около шест месеца направих това предположение и то напълно се потвърди.

ДПС са много високорационална партия. Най-разумната партия, най-изчисляващата политическите си ходове и последиците от тях. Те трябва да направят тази пауза извън властта по много причини, главната от които е, че в момента властта не им трябва. Освен това с намаляването на най-големите български партии ДПС става вече голяма партия. За малко да станат втори на тези избори, на следващите сигурно ще са втори. Да не говорим, че някой ден могат да се окажат и първи – поради факта, че политическите формации на българския етнос вървят към раздребняване.

Ето, в този парламент всички без ДПС имат двойници – две патриотични, две десни, две леви. Ние вървим към раздребняване, а те са си консолидирани. При това не защото Доган и Местан са много добри ръководители – а те са добри ръководители – а защото ситуацията в турския етнос е такава. Турският етнос е събуден етнос – това са, така да се каже, селяни, които са тръгнали към града. Това е една млада буржоазия – пълна с оптимизъм, пълна с енергия, пълна с вяра в бъдещето, вървяща напред. Склонна да се консолидира, солидарна помежду си. ДПС изразява именно това движение.

И аз не виждам вариант, при който то да тръгне да се раздробява или нещо подобно. Изправено пред перспективата да бъде така голямо, ДПС не може да си позволи да бъде сатанизирано – каквото, общо взето, е в момента. Затова се стреми да тръгне към един нов етап, който трябва да започне с пауза във властта.

- Може би е повърхностно, но отстрани изглежда, че всички български партии застанаха срещу ДПС. Така ли е наистина, или това е поредната политическа мимикрия?

- Не, не. Това не е нито истина, нито мимикрия. Трябва да се посочи „лошият“. Класическият „лош“ в България са комунистите и ченгетата. Но това някак си се изчерпа. Постепенно квалификацията за лошите от комунистите взе да се пренася към турците. Те са в ситуация, в която всички се отблъскват от тях. Като мъдри хора турците – респективно ДПС – приемат това и казват: „Добре, ние си правим пауза. Вие си носете всички последици“. 

- Как оценявате вие правителството „Борисов 2“ – както структурно, така и според персоналните назначения, които наблюдаваме?

- Много е рано да се говори. Нека видим първите му действия. Във всеки случай много умно те прехвърлиха въпроса за КТБ върху служебното правителство. Успяха да не започнат с КТБ – това беше един от големите капани за тях, но тепърва има много въпросителни. И най-голямата се състои в това дали ще посмеят да правят реформи, или ще се опитват да печелят политическо време.

Това са възможните съдби на сегашното правителство. Разбира се, възможен е и смесен вариант. Техният избор е такъв: правим реформи, поддържаме бюджетна дисциплина, не отиваме към задлъжняване. Вторият вариант е: отиваме на задлъжняване, хората временно се успокояват – тъй като поддържаме тези ниски цени на тока, въпреки че знаем, че не можем; поддържаме този брой болници, въпреки че знаем, че не можем; поддържаме този брой вузове, въпреки че знаем, че не можем. И така нататък – но ги поддържаме, временно. Но България вече изгладува тази финансова нестабилност и тази финансова рамка от 1997-а насам. Сега управляващите могат да си купят една-две години политическо време.

- Това ли е прогнозата ви за продължителността на правителството – една-две години?

- Много е сложна формулата му, за да очакваме повече от две години. Прекалено сложният организъм живее трудно. Така че две години ми се вижда максималният хоризонт. Макар че това е само прогноза, само предположение. Но и не мисля, че повечето от играчите в този кабинет правят сметка за над две години.

- Една от интересните формации в този парламент е Патриотичният фронт. Там обаче вече открито се наблюдават сериозни колизии – най-вече след поредицата от ясно изразени разграничителни позиции на Велизар Енчев в рамките на десетина дни. Каква е вашата прогноза за този втори „фронт“ от патриоти в българския парламент? Патриотичният фронт дублетна форма на „Атака“ ли е?

- Не, не. „Атака“ е много лидерска, докато тази е много по коалиционна. Постижението на Симеонов и Каракачанов е, че успяха да обединят почти всички националистически формации без „Атака“. Това е изключително постижение и затова им донесе тези неочаквано високи проценти.

Това обаче има своята цена и тя е в тяхната хетерогенност. Те не са хомогенни като „Атака“ – там има един глас и той се казва Волен Сидеров.

Доколкото виждам, в Патриотичния фронт няма чак толкова вътрешни противоречия, колкото част от участниците в него категорично не искат Бойко Борисов като министър-председател. Други колизии не виждам, тъй като те заеха изчаквателна позиция и не влязоха във властта. Влизането във властта би ги подложило на много тежки вътрешни напрежения.

- А подлежат ли на развитие като формация – както казахте, твърде хетерогенни са?

- Имат перспектива. Трудно е да се каже колко е голям националистическият вот в България, но е от порядъка на 400 000 души и тази цифра със сигурност ще расте. Това означава, че едни обединени националисти – това става много трудно, но ако си го представим – едни обединени националисти биха били с размера на БСП. Което, разбирате, си е сериозна перспектива.