/Поглед.инфо/ Сериозен проблем си създава БСП в оправданото желание да поиска вот на недоверие към второто влошено издание на кабинета „Борисов”. По простата причина, че няма сектор, където да са постигнати каквито да било положителни резултати. Дори при най-толерантно отношение към правителството, оценката за всеки министър гравитира около 3½. Максимум. По десетобалната система. За някои – пада и под нулата.
Съвсем заслужено еднокнижният премиер може да бъде деликатно помолен да си събере котерията и да си ходи – ама този път завинаги – поради цялостно бездарно до престъпност управление. Но понеже такава практика няма, може би ще се концентрираме върху най-важното несправяне. Националната сигурност.
Но не в ограниченото разбиране на сигурността като опазване на държавната граница от нахълтващите пришелци с рехавия кордон командировани гранични полицаи със скъсани кубинки. Не като намиране на пари за бензин за патрулките и пари за униформи. Не като поредната фасадна реформа в съдебната система.
А в онзи всеобхватен смисъл, който определя една държава като стабилна в очите на гражданите ù (а не в премрежения от самовлюбеност поглед на владетеля). Който гарантира не само живота, здравето и къшея хляб, но икономическия просперитет, раждаемостта, интелектуалното израстване и т.н. С една дума - осигуряването на висок жизнен стандарт с покриване на всички критерии от прословутата пирамида на потребностите на Маслоу.
Защото демографския проблем е ключов аспект на националната сигурност. Защото за сигурността на кого ще говорим, щом нацията изчезне - зад граница или в по-добрия от двата свята. Но грижата за това е оставена в ръцете на един с нищо незапомнен бивш външен министър и неуспял кандидат-президент. И нашите майки и бащи, строили тази страна, си броят стотинките пред дилемата – лекарство или кисело мляко, младите майки се чудят тези детски за памперси ли да отидат, за пюре ли или все пак за развиваща детска играчка – едно дете има нужда не само от храна, нали. Но социалното подпомагане приоритетно е насочено към население, което макар и българско по документ, още утре ще се пише новозеландско, ако там „социала” дава повече.
Защото образованието също е част от сигурността. А за пореден път в просветното ведомство е настанен не министър, а ликвидатор. Палач на грамотността, на качественото обучение, на историческата памет на новите поколения. Човек, който незнайно как (знайно, но е друга тема) се е закичил с титлата професор, и тя му е заменила малкото име. Който реже учебни програми като Кремиковски машини за скрап, който изхвърля от учебниците български писатели, които ще се обърнат в гроба, ако такъв се сбърка да им поднесе цвете. А неграмотността се шири, ранното отпадане от училище вече не е новинарска тема, учителите са най-бедни, науката отива към логичния си залез.
И здравеопазването е сигурност. За каква сигурност става дума, щом линейките пристигат при пациента само за да констатират exitus letalis, щом болният не е сигурен дали докторът ще го доведе до края на лечението или ще го зареже дотам, докъдето свършва здравната пътека, щом родителите на болни дечица продължават да разчитат наSMS-ите на добрите хора и последните левчета в касичките за дарения, щом лечението в чужбина за мнозина е последна надежда. А министърът се разхожда с луксозна лимузина, която е време да се превърне за него в политическа катафалка.
И културата е сигурност. Но за скулптура-министър тя е сигурност, привнесена от миналото. Защото е лесно да разхождаш тракийските съкровища из Европа, да оголваш древната красота из-под урбанистичните безобразия на градовете, да се кичиш с постигнатото от предците. Но инвестицията в култура днес е сигурност в бъдещето утре. Защото маската на Севт ІІІ е останала през вековете, а след министъра с пурата ще остане мизерията и безпаричието на българския театър, кино, самодейни ансамбли, оркестри. Единственото успокоение, че талантите ни се спасяват поединично – зад граница, за съжаление.
А за онова, което обичайно специалистите визират като национална сигурност – енергетика, вътрешен ред, специални служби, разузнаване, външна и отбранителна политика – е най-добре да се мълчи. Като за покойник.
Последните проблеми отдавна се решават извън България. Защото министърът на външните работи и този на отбраната откровено преди да кажат „Добро утро!” се консултират с Вашингтон – добро ли е, не е ли. Защото с всяко действие или бездействие двамата застрашават националния интерес и обгрижват чуждия. Подкрепени радушно от върховния главнокомандващ и държавен глава. И тримата – по-американци от коренното население на Дакота, по европейци от Робер Шуман.
В същото време армията ни е сведена до обслужващ персонал и пушечно месо за чужди мисии.
Енергийната ни политика не е подчинена на българските нужди, а на волята на външни фактори.
Системното унищожаване на полицейските, разузнавателните и контраразузнавателните органи достигна своя апогей при второто управление на уж вътрешния човек Б.Б. Защото силните и независими служби работят за интересите на държавата, подчинените – за интересите на властта. Съдебната система също е на къс повод на управляващите. А псевдореформите искат да и надянат и „стог” нашийник.
Във всяка нормална държава всичко това е достатъчно правителството да бъде изгонено с камъни. Някъде дори бесят на бензиностанции. Но в нашата не. Затова нека пробваме малко ефикасната, но законна парламентарна процедура – вот на недоверие. Не че ще мине…
Поне ще се събуди дебат и хората за пореден път ще чуят жестоката истина. Не че не се сблъскват с нея всеки ден. Пък може на следващите – редовни или предсрочни избори – всеки глас ще е камък по гибелното за България управление на Борисов втори мандат. Последен!!!
Някой може да се учуди, защо в този текст няма нито едно име. Много просто – имената на тези хора не заслужава да се помнят. Не са оставили нищо, заради което да ги споменаваме. С добро – няма за какво, с лошо – няма смисъл…