/Поглед.инфо/ Напоследък на медийния фон отново се дочува някакъв тътен на тема еврофондове: сипят се всевъзможни числа, дати, изпуснати срокове, санкции, заплахи, хипертрофирани обещания и категорични опровержения.

Допълнително объркване внася това, че 2014 г. беше нулева за постъпленията от еврофондове, поради паузата между два програмни периода. А на това отгоре някои програми бяха спрени заради нарушения, допуснати в периода 2010-2013 г. Естествено, гросмайсторът на шахматните кибици Бойко Борисов за пореден път матира опонентите, обявявайки техния топ за свой. И през тапицираните врати на елита проникват откъслечни възклицания "Ще се борим!"…. "До последния евроцент!".

Знаем, че ще се борят. Но масата българи отдавна се убедиха, че райската градина е само на екрана. Първо - всичко се крие. Нормалното би било всеки месец правителството да публикува отчет: дотук толкова пари са получени от фондовете на ЕС, толкова за разпределени, а толкова сме внесли в общия бюджет. Затова днес никой не може да каже дали, всъщност, най-бедните страни в ЕС не са нетен донор на Брюксел.

Второ, за невидимото често може да се съди по видимото. 7-8 години гледаме как разхитителни парични потоци текат за нещо, което се води "информационно-разяснителна кампания" по една или друга европрограма. А, всъщност, не съдържа дори указания "откъде се включва в контакта".

Счетоводният им слог омайва. Примерно: "Целта на инициативата е да идентифицира нуждите на гражданите и да ги обвърже с реалните възможности по програмите, както и с потенциалните бенефициенти, които могат да ги реализират". Едно изречение - три чуждици. Какво ти казват всъщност "разяснителите"? 1. Нямаш работа да се буташ за разпределението на европарите! 2. Момчета (намигване), трябва да докажа на одиторите, че реално съм пуснал клипове, карета и билбордове с думите "инициирам", "идентифицирам" и "обвързвам". Иначе няма да взема стотиците хиляди, които ми се полагат по договор.

3. От години на всеки дръзнал да кандидатства за грантове му стана ясно, че е влязъл в сложен административно-документен лабиринт, където здравият разум може само да го отведе в задънен коридор, където го чака съдия-изпълнителят. А попълването на езотерични формуляри не предпазва от уроки или от произвола на чиновниците.

За да не бъда подозиран в антиевропейски внушения, нека цитирам члена на Института за дясна политика Иван Стамболов:

"И какво се получава – вноската на държава като нашата в европейската хазна е константа, но средствата от европейските фондове, които очакваме в замяна, съвсем не са. Те зависят от многобройни налудничави фактори и създадени от развинтената фантазия на незнайни чиновници правила, които често граничат с гавра".

Начинаещият предприемач е принуден да търси заеми, които са по същество оборотни кредити, със срок за реимбурсиране, който е неопределен. А банките отказват да се занимават с дребни суми. Така дарението често се превръща в разорение. А стимулирани се оказват фирми с дълга кредитна история, които могат да си позволят да наемат консултанти, които познават заобиколните пътеки през тази пустош. Т.е. такива, които най-малко се нуждаят от субсидии. Така европарите служат на точно обратното на своето предназначение - да развиват изостаналите райони и начинаещите предприемачи.

Жив пример е случилото се в земеделието: парите за единица площ в течение на години отиват в ръцете на шепа едри арендатори, докато производството на месо, мляко, плодове и зеленчуци е смазано от субсидиран внос.

Според една непубликувана разработка на икономисти от БАН, единица хранителна суровина може да донесе 20 пъти по-голяма принадена стойност, ако се преработва вътре в страната, преобразува се в краен продукт, пакетира се, изнася се и се продава под собствена марка. Така, както става, примерно, с немските продукти, които огъват щандовете на нашия Lidl. Ако зърното не се изнасяше пряко навън, а, примерно, беше доведено до краен продукт и клиент, само то би могло да поеме цялата безработица – с 200 000 работни места!

Всичко това, естествено, се игнорира в медийната среда.

Нещо повече, еврофондовете се използват като "отварачка" за превръщане в стока на основни човешки права: право на здравеопазване, на труд, на образование, на електричество, на водоснабдяване. На дневен ред е създаването на "водни дружества", които да бъдат дадени на частния сектор и да направят в страната това, което стана в София. Под заплахата за неусвояване на фондове населението ще бъде насилено да отстъпи на всичко.

Всъщност, не са ли екотаксите за замърсяване на въздуха начин и чистият въздух да стане нечия стока?

След 8 години на брега на реката от мед и масло, е време да си признаем, че много неща с нашето членство в ЕС не са наред. В икономиката ни, особено след световната криза от 2007-2008 г., се наблюдава профилиране към производства на суровини и към "ишлеме"-сектори с ниска цена на труда. Това е мощна вълна, която ни завлича към Третия свят.

А не можем ли да признаем, че еврофондовете са, всъщност, държавна инвестиция в икономиката, като половината и повече май идва от нашия бюджет. Ако сме получили около 10 милиарда лева от този източник за 7 години, това значи, че от 490 милиарда БВП, произведени за това време, те представляват само половината от един процент! И ако виждаме, че все пак носят някаква полза (метрото в София, довършването на АМ "Тракия" - бел.а.), пита се: защо държавата пряко не инвестира и субсидира далеч повече, а й е нужен евфемизмът "Брюксел"? А ако като либертариански догматици отречем тази полза - ами да се откажем от евросубсидии тогава. Само объркват нещата…

-------

Чавдар Найденов, социолог.