/Поглед.инфо/ Коментар на Петя Кабакчиева, социолог и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски", пред „Всеки ден"

Проституцията трябва да се легализира, защото това е една огромна индустрия, която функционира в сивата зона между регламентираност и нерегламентираност. При всички случаи едно явление, стига да не е обществено опасно, е по-добре да бъде регламентирано, отколкото да виси в някаква неопределеност.

Дали проституцията е обществено опасна? Освен за практикуващите я за другите тя не се оказва обществено опасна. Дали е срамна професия? Според мен не е. Ако човек доброволно реши да продава тялото си и да показва някакви умения, има право да го прави. Още повече че има клиенти, които търсят това. Не виждам разлика между борци, които публично си търкат телата и хора, които практикуват тази професия с оглед задоволяване на определени потребности. А и колкото по-публична е проституцията, толкова по-голяма ще бъде грижата към тези момичета.

Експерти разделят проститутките на четири слоя. Много нисък слой - магистралните проститутки, нисък - тези, които обикалят улици, площади, понякога и квартири, по-висок слой - момичета, които работят в рекламни агенции, стриптийз барове и клубове, и много висок, който е организиран по друг начин. Смята се, че тези от високите слоеве са много по-добре защитени, здравните грижи за тях са много добри и не са подложени на мародерства, на каквито са подложени момичетата от ниските слоеве. Затова и от тази гледна точка на защитата на тези момичета е редно тази професия да бъде легализирана.

Проституцията обаче е царство в мрежата на организираната престъпност и затова е резонен въпросът, дали ако се легализира проституцията, не се легализират и части от тези бизнеси. Вярно е, че има връзка между наркобизнеса и проституцията. Затова струва ми се, че когато се откъсне и се извади на светло тази част от организираната престъпност, свързана с проституцията, наркозависимостта на проститутките ще намалее.

Предишни дискусии по темата показаха, че въпросът за легализацията на проституцията не стои в актуалния дневен ред на парламента. Дълбоко се съмнявам, че и скоро ще влезе там, особено преди избори. Смятам, че тази тема по-скоро може да се обсъжда в следващия парламент.

В очите на част от обществото тази професия традиционно се мисли като срамна. Според данни от социологическо проучване, проведено преди 2 години от НЦИОМ и „Риск монитор", 35% от българите се обявяват за легализиране на проституцията. Съвсем логично това са предимно мъже, с по-високо образование и в трудова възраст. 16% се обявяват за запазване на сегашната ситуация - нито легализация, нито криминализация, а 48 на сто искат тя да се обяви за незаконна дейност. Това са предимно жени, по-възрастни хора от малките градчета и селата, хора с основно образование. Тези, които твърдят, че тя е престъпление, са само 19 на сто. Общественото мнение се люшка между някакво сантиментално съчувствие към проститутките, защото образът на проститутката в общественото мнение е на самотна, мургава жена, която виси на магистралата, принудена от бедността и липса на работа да продава тялото си. Но този образ не е верен. Не е вярно, че са мургави, ако мога така да се изразя. Просто обществото не подозира за мащабите на организираната престъпна мрежа, която стои зад проституцията и за огромните потоци пари, които минават през нея. Контрааргументите срещу легализацията са, че страната може да стане дестинация за секс туризъм и заедно с проституцията да влязат и други нелегални бизнеси. Такава опасност съществува, но това също може да бъде регулирано от държавата. При всички случаи обаче легализацията на проституцията трябва да е свързана с тежка криминализация на неща отвъд легалния бизнес - а именно склоняване към проституция и извършване на секс услуги с малолетни. При всички случи обаче по-добре е тази дейност да бъде регламентирана, защото тук става дума за човешки животни - както на момичетата, които я упражняват, така и на клиентите им.