Държавата не е на няколко медии

/Поглед.инфо/ Антония Първанова, евродепутат, пред "България днес"

- Г-жо Първанова, как отекват в средите на европейските институции проблемите на медиите в България?
- Неприятно впечатление прави това, че българските журналисти не могат да постигнат съгласие и да се обединят в името на свободата на медиите като принципен въпрос. АЛДЕ прави изслушване за поредица от страни въз основа на доклади на международни организации като „Репортери без граници", но също и „Фрийдъм хаус", Съвета на Европа, ОССЕ и Държавния департамент на Съединените щати. Би трябвало българските медии някак си да реагират адекватно, защото става дума за техните права - да кажат, че биха искали да видят европейско законодателство и европейска инициатива, която им гарантира свободата на равни с всички страни членки. Вместо това се разгарят неясни за европейските евродепутати нападки, появяват се квалификации от едни журналисти срещу други, което прави лошо впечатление.
- Коментира ли се наливането на държавни пари в медиите?
- Дискусиите обхванаха и финансирането, и независимостта, и влиянието на политиката върху медиите, както и етичните норми. Но ако си мислим, че някой специално ще дойде да оправи нашите български проблеми - не стоят така нещата. По-скоро ще фигурираме надолу и надолу в черните класации. И си е проблем на народа да заяви какво иска, в този случай на една гилдия да каже какво иска. ЕК може само да обърне внимание, ако България не иска да се съобрази, това си е неин проблем.
- Може ли гилдията да реши сама проблемите си, ако сигналите са за срастване на държавата с медиите?
- И в други страни има опити за монополизиране или пък за изкривяване на конкурентоспособността на медийния пазар, както и опити за въздействие върху общественото мнение. Особено ярко беше демонстрирана позицията на Европарламента в случая с Берлускони и медиите в Италия. Но никой в Италия, във Франция или в Унгария не си позволи да каже, че някой петни държавата им. Напротив, медиите казаха - добре, че ни обръщат внимание, за да не се стигне до по-големи проблеми и да не се връщаме към едни по-мракобесни времена. И ето това е разликата с България - когато ни се обръща внимание къде евентуално грешим, се смята, едва ли не се очерня държавата. Не мога да разбера защо у нас всеки се изживява като че ли е държавата?
- Нападките срещу вас като организатори на дискусията ли бяха?
- В поредица публикации писаха, че едва ли не това изслушване очернило държавата. Съжалявам, държавата не се състои от няколко журналисти и от няколко медии. Държавата се състои от всички граждани, които искат според мен да живеят в демократична страна с прозрачни медии, които да не манипулират хората. Ако трябва, ще направим референдум, за да се види какво предпочитат гражданите - „Искате ли да живеете в тоталитарна страна от времето на Тодор Живков и да ви се казва кога да ръкопляскате, кое е хубаво за вас? Или искате да имате информация и достъп до информация за истината около събитията, които се случват в държавата?" Може да звучи като ирония, но ако някой има нужда от такъв референдум, ще го направим. Ще попитаме искаме ли да живеем в демокрация или не. Крайно време е да спрат различни хора
и организации в България да се представят като „интереса на държавата". Защото не са, слава Богу.
- Споменахте личните нападки, как приемате тона на коментарите в българските медии?
- Не можах да повярвам, нито колегите ми, че български журналисти могат да правят срещу други журналисти изключително нискокултурни квалификации. Хората в европейските институции не разбират това. Питат се - вие се борите за демокрация, защо се обиждате едни други? Това е неразбираемо. Европеецът мисли, че най-скъпоценното нещо е демокрацията, и очаква да чуе как да помогне на някой, за когото международните организации са установили, че има проблем. И когато проследи нашия вътрешен спор, си казва - ама вие, изглежда, имате по-голям проблем с културата, отколкото с демокрацията. От това на мен като български депутат ми става много обидно.
- Какво ви подсказва опитът на политик - кой е правилният път за разрешаване на тези проблеми?
- Дълго време като евродепутат възразявах срещу несправедливото отношение към България и двойните стандарти, когато виждах, че не само към нас, а към всички нови страни членки имат снизходителна съпричастност. Попитах свой колега, зам.-председател на Европейската народна партия, германец, защо не ни помогнат да се справим с проблемите, за които ни критикуват, и да бъдем като равни? Той каза: „Ама всъщност вашият проблем е точно в това - ние не се интересуваме колко време ви е необходимо, за да изпълните тези условия. Ние искаме от вас да ги изпълните, но вие живеете в тази страна и, честно казано, [въобще не ни интересува колко време ще ви отнеме. Просто трябва да правите нещата както ви ги казваме, за да не създавате проблем в Европа, а всичко останало - демокрация, права на човека, стабилност на икономиката ви, свобода на медиите ви -това си е ваш проблем. Ако са ви необходими още 100 години да тъпчете в това русло, проблемът си е ваш. Историята е по-дълга от вашите лутания. Това за мен беше най-тежката присъда, която някога съм чувала. И си дадох сметка, че всъщност хората нямат ангажимент да ни направят цивилизовани и демократични. Това е истината и трябва да я осъзнаем. Хората ни гледат и казват - проблемът ви очевидно е в невъзможноста да намерите пътя. Търсете го.