/Поглед.инфо/ Смея да твърдя, че никога в съвременната ни история националният интерес не е диктувал по-категорично необходимостта от незабавни действия, осмислени и направлявани от национална програма за демографско спасение на нацията. Закъснението на поредица от български правителства и парламенти през 33-те години на „новия цивилизационен избор“ поне да смекчат, ако не да обърнат демографския срив е тежко, може би най-тежкото деяние против българския народ. То казва всичко за нашия политически елит, набеден за управляващ.

От демографска гледна точка и от позицията на науката за населението 2021 бе критична година за нашата страна.

През 2020г. и 2021г. организмът на нацията, който и без това бе отслабен почти фатално от социалния експеримент, наречен Преход, бе атакуван и от КОВИД-епидемия. Това надхвърли всякакви разумни граници и разшири до немислими измерения досегашното ни разбиране на здравна криза. КОВИД-19 нахлу в демографското пространство на България и нанесе нови тежки поражения. Превърнахме се страната с едно от най-високите нива на смъртност по брой на починалите на 100 000 души население в ЕС. По данни на медицинската статистика нивото excessive death rate, т.е. допълнителната смъртност над обичайните нива у нас бе категорично завишено. Нямам впечатлението, че българското общество осъзнава истинския смисъл на този факт. В противен случай, то би намерило начин да стигне до причините за това и съответно да потърси отговорност от управляващи според характера и степента на вината.

N.B. – От 13.03.2020г. до 26.03.2022г. по данни на Единния информационен портал „Ковид-19“ в България от болестта са преболедували 1 132 398 и са починали 36 425 граждани. Тази цифра е сравнима с цифрата на жертвите от Априлското въстание през 1876г.

Нацията се топи. Причините отдавна са известни, но държавна политика за овладяване на бедствието липсва. На първо място е очевидното влошаване условията на живот на населението, понижаването на жизнения стандарт отвъд границата на естествената издръжливост дори на народ като нашия.

Отдавна е време да се говори не за трудности и проблеми, а за социален катаклизъм. Някои автори се изразяват още по-остро („Технология на геноцида“, Радко Ханджиев, ИК „Унис корп“, София 2013г.). Актуалните нива на инфлацията, галопиращите цени на електроенергията, храни, стоки и услуги от първа необходимост, разшириха до възбог параметрите на устойчивата крива на демографския разпад.

За това състояние нацията ни „дължи изключително много“ на управляващите през последните 3 десетилетия. Отговорността им пред нацията е огромна и тя продължава да виси върху тях политически и юридически. Пораженията са изключително тежки. Някои ги опледелят вече като трета национална катастрофа и не са много далеч от истината.

В края на 2021г. държавата се опита да проведе редовното преброяване на населението на страната. Доста неубедителен опит. Описаната картина на процесите в областта на демографията и науката за населението разбира се е непълна и необективна. Не вярвам вече, в експертния потенциал на българската статистика да проведе истинско, професионално издържано преброяване на своето население. Липсваха преброители. Нямаше достатъчно доброволци. Самото население се отнесе към преброяването с нихилизъм. Поради това, десетки хиляди българи останаха непреброени и НСИ трябваше да екстраполира частичните резултати и върху непреброената част от населението. Върху тази изкривена демографска картина не може да се гради държавна стратегия.

При липсата на достоверна информация от преброяването съм принуден да се задоволя само с някои основни данни за демографската криза.

Населението на България е намаляло драстично в абсолютни цифри. За мен днес в страната ни живеят малко над 5 000 000 души. Подозирам, че официалните данни за броя на населението са фризирани нагоре. Заедно с българската диаспора в чужбина, населението ни вероятно наброява около 6 000 000 – 6 200 000 души. При днешното състояние на българската консулска служба зад граница, точното преброяване на живущите зад граница български граждани е практически невъзможно. Липсват пълни и точни регистри на българската диаспора. Моите цифри са приблизителни и вероятно търпят известни корекция, но и официалните цифри са лишени от научна прецизност.

Ето част от картината от предброяването на населението в България през 2021г..

Оценката потвърждава задълбочаването на негативните демографски тенденции през последните тридесет години – намаляване и застаряване на населението, както и обезлюдяване на отделни територии вследствие на ниската раждаемост и миграционните процеси.  Спрямо предишното преброяване през 2011 година населението е намаляло с 11 процента или 844 000 души. С изключение на София, където населението се увеличава, във всички останали области в страната броят на хората намалява. Най-значително е намалението в областите Видин, Добрич и Монтана, които са загубили около една четвърт от населението си, най-малко е в Пловдив, Варна и София област.  

Няма държава в ЕС с по-висок отрицателен естествен прираст на населението от България. Смъртността порасна до 30-годишен максимум. Днес отрицателният естествен прираст не просто е тревожен, той е катастрофален. Раждаемостта е под прага на санитарния минимум. Тя не е в състояние не само да гарантира възпроизводството на населението, но дори и едно по-плавно намаляване.

Влошават се характеристиките на здравния статус на българите – около 1/5 е застаряваща, страдаща от редица заболявания, подложена на постоянен стрес поради нарастваща бедност, мизерия, здравословни проблеми и тревогата за съдбата на децата.

В динамиката на отрицателните фактори, допринасящи за тежката демографска картина, настъпват непрекъснато изменения. Напоследък като особено съществен фактор се очертава външната политика на държавата. Тя не само не допринася за създаване на по-добри външни условия за развитие на българската икономика и духовна сфера, но и качествено я влошава. Класическата формула за икономизиране на външната политика е погребана от няколко последователни български парвителства. Резултатите са категорични. Бедността няма аналог в последните 77 години в България и външната ни политика дава своя „сериозен принос“ за обедняването на населението.

От гледна точка на науката за населението, ситуацията не е по-малко тревожна. Влошават се качествениите характеристики на нацията. Расте номиналната и функционалната неграмотност.Пада общото образователно и културно ниво на населението. По този въпрос, Директорът на Института за изследване на обществата и знанието при БАН, заявява, че "пирамидата у нас е обърната" - имаме по-малко млади хора и увеличаващо се възрастно население, но младите хора са по-необразовани от възрастните. Възрастните хора са преминали през по-сериозно образование и са имали дълго време за квалификация, а младите хора получават по-ниско образование, но тези от тях, които са с по-добро образование, заминават за чужбина“ – дискусия „ОБРАЗОВАНИЕ И ДЕМОГРАФИЯ, 2017г.

Най-сериозният отрицателен резултат от това е намаляването на интелектуалния капацитет на цялата нация. Според изследвания, цитирани в социалните мрежи, от 2019г. Индексът на интелигентност на нацията IQ се е свлякал на 83, което е най-ниския показател в Европа, с изключение на СРМ и Албания – по 81, и се съизмерва с най-ниските показатели на страните от воюващия от десетилетия Близък Изток. За сравнение, IQ в Турция е 87, на страна 12 пъти по-голяма по население от България, в Германия и Великобритания е 100, във Финландия – 102, в Чехия и Унгария 95.

Общообразоватената система в България е в критично състояние. Тя обхваща все по-малко деца. През 2020г. в българските училища са влезли около 52 000 първокласници, срещу около 120 000 в край на 80-те години на 20 век. Много училища остават без ученици и се закриват. Но дори и обхванатите от системата ученици страдат от ниското качество на образованието по основните предмети. Днес образователна система не е в състояние да предложи качествено образование на децата в цели региони в страната. Влошава се подготовката на учениниците, както по основните предмети – литература, математика, история, естествени науки, така и по второстепенни, но важни дисциплини. В редица по-малки градове от години в училищата не се преподават музика и рисуване, поради липса на учители. Резултатите от това вече се чувстват осезаемо.

Критично е спаднала функционалната грамотност на населението.Това има катастрофално отражение върху икономиката и държавата, ограничавайки драстично експертния потенциал на икономика, наука, образование, медицина, обслужване на населението, и не на последно място – държавно управление. Образователната система не е в състояние да подготви нужните кадри. Ситуацията се влошава допълнително от постоянната икономическа емиграция в чужбина на семейства с деца.

Причините за демографския срив са добре известни на държавните органи десетилетия наред. Те са предмет на различни анализи и изследвания, които обаче не са довели до никакви осезаеми резултати. Сред общоизвестните причини има една, която много ревниво крие от вниманието на обществото. Това е влиянието на джендър-идеологията и практика върху демографската ситуация в страната.

Джендър течението е е световна идеология. Навлизането й в България стана през годините на прехода. Немският социолог Габриеле Куби нарича този процес „джендър революция“ (Глобалната сексуална революция, Габриеле Куби, Фондация Покров Богородичен, София 2019, стр.164). Преди 30 години, тя можеше да намери място единствено на страниците на в.Стършел. А днес е в медиите, на улиците и площадите и нещо още по-странно – в коридорите и кабинетите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Типична пълзяща революция.

Основните теоретични постулати на джендър-идеологията, наречени от Габриеле Куби „джендър-пакетът“, са следните:

  1. Човешката личност има полова характеристика, различна от биологичната; Съществуват повече от два пола. Отрича се бинарната полова идентичност начовека.

  2. Правата на хората с нетрадиционна полова ориентация (ЛГБТИ и QUEER представители) са нарушени. Налице е дискриминация на личността на основата на полова ориентация.

  3. Жените са обект на дискриминация на полов признак.

  4. Жените и децата са обект на домашно насилие;

  5. Раждането на деца от биологичната майка не е единствена форма на даване на живот. Сурогатното майчинство;

  6. Жените имат право на аборт;

  7. Децата от самото си раждане имат самостоятелни права, които имат приоритет над правата на родителите да отглеждат и възпитават своите деца.

  8. Децата разполагат с дееспособност в националното и международно право от самото си раждане.

  9. Децата се нуждаят от специална правна закрила за децата,т.нар.детско правосъдие;

  10. Децата от 4-18 годишна възраст имат право на сексуализация чрез ранно сексуално образование;

  11. Биологичното семейство не е най-добрата среда за отглеждане и възпитание на деца; Деинституализация на децата;

  12. Концепцията „деца в риск“ и „най-добрия интерес на детето“.

  13. Правата на транс-сексуалните лица;

Днес общественото съзнание е подложено на агресивна обработка за приемане на джендър-постулатите. Формите са различни, но една от най-агресивните са „Прайдове“ на ЛГБТИ общността. Те се провеждат ежегодно през м.юни в София и някои други големи български градове. Започнали от еднодневни прояви, днес те са превърнати в месечни публични събития, включващи шествия, фестивали, изложби на книги, продажба на различни символни предмети и др. прояви на ЛГБТИ формации и активисти. Организаторите в България ползват значителна идейно-теоретична, кадрова, експертна, информационна и финансова помощ от чужбина. Ползва се и политическа подкрепа, която почти винаги преминава границата на ненамеса във вътрешните работи на страната. Официални чуждестранни представители, министри и посланици, депутати и политици, лобират на политическо ниво в полза на ЛГБТИ движението в България. На прайдовете чуждестранни посланици дефилират заедно с ЛГБТИ активисти от България и чужбина. През 2020 и 2021г. в София-Прайд и Бургас-Прайд над 20 чужди посолства излязоха с обща политическа декларация с призиви за масово участие на българското население в прайдовете, рекламирани като празник на ЛГБТИ малцинството. През юни 2022г., посолството на САЩ в София излъчи видеоклип с призив към българското население да подкрепят и участват в София-прайд на 18.06.2022г. като празник на равенството на ЛГБТИ-лицата.

Подкрепата на Прайдовете от чуждестранни посолства е сериозно отклонение от функциите на дипломатическите представителства, уредени в международното публично право. Виенската конвенция за дипломатическите отношения, чл.3, не допуска подобни публични изяви, в подкрепа на отделни групи или малцинства в приемащата страна. Дипломацията, по дефиниция, е инструмент за развитие на добрите отношения между приемащата и изпращащата страна, а не за пулична намеса в спорни обществени отношения в една от двете държави.

Прайдовете се провеждат по сценарий, изпробван в страни от ЕС и САЩ. С всяка година той става все „по-разнообразен“. В рамките на прайда се провеждат кинофестивали на джендър-филми, изложба на джендър-книгиа, продажби на публични места на стоки, характерни за секс-магазини. В прайдовете във всяка страна пристигат от чужбина хиляди ЛГБТИ-лица от ЕС и САЩ. На шествията по улиците и площадите в България звучат английски, прибалтийски, френски и немски, скандинавски езици. Организаторите на София-Прайд през 2022г., обявиха набиране на средства за подпомагане на украйнската ЛГБТИ общност и Киев-прайд.

Дейността на джендър-активистите в България е невъзможна без значителна финансова помощ от неолиберални кръгове в ЕС и САЩ. Тя прави възможно провеждането на пропагандно-информационни кампании, стимулиране на медии, издаване на поръчкови статии, излъчване на филми, ТВ предавания, провеждане на кампании по социалните мрежи, финансиране на подходящи НПО. В бюджетите на БНТ и най-големите частни медии всяка година постъпват значителни средства за ЛГБТИ агитация и пропаганда. Всяка година нараства издателската дейност; издават се различни книжки, учебници, детски помагала и др. , като например учебника „Човекът и обществото“ за 4 клас, раздел „Човешко възпроизводство“, автори Людмила Зафирова, Снежана Лазарова, Георги Георгиев, изд.Просвета, European Educational Publishinh Group, I изд. – 2019г. С финансовата помощ на чуждестранни финансови източници на книжния пазар за стоки за деца навлизат ЛГБТИ книги, дрехи, играчки, напр „Мравин и планетата Гора“, изд.Колибри, 2020г.. В страната все по-често се показват филми, театрални постановки, реклами, което говори, че джендър-съдържанието е превърнато в мода (филмът „БЕНЕДЕТА“ на Пол Верховен, Холандия, представен на кинофестивала в Кан 2021г, бе показан и на филмовия фестивал на ЛГБТИ-филми в София през 2021г. Големи търговски и производствени фирми от ЕС и САЩ сключват договори за спонсорство и реклама с ЛГБТИ-формации и НПО.

В България действат стотици НПО, които благодарение на политическата и финансова подкрепа от ЕК и САЩ, постепенно задават тон на политиката на държавните органи. Но, по поръчка отвън, финансирането на тази дейност постепенно се прехвърля върху бюджена на централната и общинска администрация в страната. В България това бе уредено чрез приемането на ЗСУ, влязъл в сила на 01.07.2020г. Това създава широки възможности за работа по всестранно налагане на джендър-постулатите в политиката, правото, медицината, образованието, трудовите отношения, социалната сфера, медиите, външната политика и международните отношения и др.

В областта на образованието, джендър-формации преследват внедряване на своето съдържание в учебните програми и обхващане на учениците и студентите за целите на джендър-движението. Подготвените от тях кадри в учителското и преподавателското съсловия разпространяват техните постулати за ранното сексуално образование на деата и приобщаващото образование.

В областта на медицината, джендър-формациите се стремят да променят отношеието на обществото към проблемите на сексуалността и отношенията между половете, за сексуалността при децата. Изключително важна задача за тях е опровергаването на медицинските становища и протоколи за сексуалните дисфункции на хомосексуалните и гей хора и тяхното преквалифициране в по-леки функционални нарушения.

В областта на правото, повече от две десетилетия тече процес на постепенно „внедряване“ на постулатите на джендър-идеологията в правната сфера в България - в законодателството, в съдебната практика и организацията на съдебната система. Първо – бяха приети законодателни промени в семейното право, правото в социалната сфера, наказателното право, и по-конкретно в Закон за закрила на детето, Закона за социалните услуги, Семейния кодекс, Закон за домашното насилие, Наказателния кодекс. Централно място трябваше да заеми ратификацията от Народното събрание на Истанбулска конвенция, Стана известно, че проектите за подобни промени се подготвят от определени НПО срещу щедро чуждестранно заплащане. Появиха се и адвокатски кантори, специализирани в защита правата на ЛГБТИ лицата, смяната на пола, и др. джетдър-постулати. На второ място, полагат се системни усилия за създаване на прецеденти в съдебната практика за признаване правото на хомосексуалните двойки на граждански брак, на осиновяване на деца, на признаване правото на свободно придвижване и установяване във всички страни на ЕС, на правото за смяна на пола, вкл.и на деца. На 14.12.2021г. тези усилия, подкрепени от юридическия екип на сдружение НМД и от анонимни чуждестранни финансови източници, се увенчаха с частичен успех по дело пред европейския съд в Люксембург за признаване правото на дете да бъде вписано в регистрите на Главна дирекция ГРАО като дете на еднополова лесбийска двойка с родители българска и британска гражданка. Целта е чрез решение на Европейския съд да бъде преодоляна законовата забрана за сключване на брак между лица от един и същ пол и предоставяне на родителски права на еднополова двойка върху дете. На трето място, започна кампания по прилагане на метода на „криминализиране на опозицията“ по чл.29 на Принципите на Йогиакарта или водене на съдебни дела срещу най-активните идейни опоненти на ЛГБТИ движението. В момента пред СРС висят четири подобни съдебни дела, заведени от сдружение „Национална мрежа за децата“, активен защитник на джендър-идеологията. Четвърто – предлага се създаване на детско правосъдие, със специални законова регламентация и специални детски съдилища. Пето - провеждат се международни кампании за преодоляване на пречките пред гей и хомо инициативи и прояви, в т.ч. дори и такива, които стоят в основата на педофилията. И накрая, но не на последно място, злоупотребява се с принципа на приоритет на международното право над националното, за налагане на международни съдебни прецеденти в съдебната практика у нас в интерес на джендър-политиката.

ДЖЕНДЪР-МАНИФЕСТЪТ

Джендър-политиката има своя идейна основа. През 2006г. мрежа германски джендъра-активисти, учени и преподаватели публикуват джендър-манифест. Негова непосредствена цел е било повишаване качеството на обучението и консултациите по въпросите на пола за деца, младежи и млади хора. Двадесет години по-късно неговото практическо разпространение и използване многократно надхвърля нивото от средата на 90-те години.

ДЖЕНДЪР-ПРАКТИКИ В БЪЛГАРИЯ

Вече бе посочено, че джендър-политиката у нас е пряко отражение на подобни процеси в САЩ и ЕС. Западни наблюдатели твърдят, че навсякъде в западните общества джендърмейнстримингът е пътят към постмодерния напредък – в политика, медии, детски заведения и образователна система, фондации, съдебна система, бизнес. Всеки, който се противопоставя на този процес задължително бива очернен, оклеветен и професионално маргинализиран. Тези практики засега са по-слабо разпространени у нас в сравнение със страните-експортьори. Активността на ЛГБТИ движението се развиват в няколко основни направления:

  1. Разработка на новото лобистко джендър-законодателство, разработено от с активното участие на заинтересовани НПО.

  2. Опити за овладяване на органите от съдебната власт и адвокатурата чрез обучение, налагане на стереотипи, разработване и осъществяване на проекти, финансирани от чужбина.

  3. Опити за внедряване на елементи от джендър-идеологията в съдебната практика. Особено важно е овладяването на висшите съдебни органи, като Конституционния съд и Върховните съдилища. Битката на ЛГБТИ движението доведе до двете конст.дела, с идентичен по същество предмет – промяна на правното тълкуване на понятието „пол“ – конст.дело №3 от 2018г. и конст. дело №3 от 2021г.

  4. Опитите за овладяване на държавни органи в областта на социалната политика, здравеопазването, и др. Пример за това е назначаването на джендър-активисти като министри, зам.министри, началници на Дирекции в МТСП (ДАЗД, АСП, АКСУ), МОН, МЗ. От години съществува лична уния между тези ведомства и активни НПО в тази сфера. НПО са превзели чувствитени позиции в т.нар.Обществени съвети към органи на изпълнителната власт.

  5. Овладяване на социалните служби чрез свои кадри, работещи главно по направленията „деинституцализация на децата“, „борба с домашното насилие“, „стратегия за детето“, „защита правата на детето“, „деца в риск“, „най-добрия интерес на детето“, „приемна грижа“ – приемни семейства и центрове за приемна грижа.

  6. Създаване и развитие на стотици НПО, шедро финансирани, идейно подкрепяни, кадрово промоцирани от чужбина.

  7. Завеждане на съдебни дела срещу привърженици на семейството и традиционните семейни ценности.

  8. Провеждане на прайдове в различни градове на страната и др.

Агресивното налагане на подобни практики и у нас предизвика изненадващо категорична реакция от българското общество. Българското население е преобладаващо традиционалистки настроено и отхвърля джендър-идеологията и практика. Българският традиционализъм по отношение на децата, семейството и семейните ценности през последните години се консолидира около родителското движение и няколко родителски организации като РОД, около БПЦ, Протестантски църкви, Главното мюфтийство и някои други религиозни култове.

По изследване на ООН от 2019г., ЛГБТИ лицата представляват 1.7% от населението на света. Но тяхното представителство в някои международни организации като СЕ, ЕП, значително надхвърля относителния им дял сред населението. Подобен е относителният дял на ЛГБТИ лицата сред населението и в България, което засега ограничава опитите на това малцинство да придобият по-толямо политическо и обществено влияние.

ПОСЛЕДИЦИ В ДЕМОГРАФСКО ОТНОШЕНИЕ

Налице е безспорна каузална връзка между джендър-идеологията и практика и демографската криза в България. Да отречеш подобна връзка означава да отречеш хромозомната природа на човешкото зачатие в резултат на взаимодействието на мъжките XY и женските хромозоми XX.

По брой на население, днес България се е върнала на нивото на 1942-1943г.. Разбира се това не е единствената причина, но нейната роля е бездпорна.

  1. Джендър-теорията стимулира изместването на сексуалните отношения от създаване на поколение към задоволяване на сексуалния нагон. Тя издига на пиедестал елементарното и краткотрайно сексуално удоволствие, за което създаването на деца е нежелан страничен резултат. Като средство за неговото осигуряване се препоръчват контрацептивни средства и аборти. Цялта е да се избягва раждането на деца. Връзката с понижаване на раждаемостта - един от най-тежките проблеми на джендър-обществата, е очевидна. Това води до намаляване броя на българските деца, застаряване на нацията, нарушаване на благоприятните пропорции между младо и възрастно поколение. Протичат процеси на обезкръвяване на нацията от човешки капитал.

  2. Намалява броят на двучленните семейства, съставени от мъж и жена, като основна единица за възпроизводство на населението. Съжителството между лица от един и същ пол не стимулира, а ограничава раждането на деца. Децата от такова съжителство не израстват физически и психически стабилни. В преобладаващия брой такива случаи, личностното изграждане на детето е силно смутено. Психическите разстройства при дете, отглеждано от еднополови двойки са в пъти по-чести отколкото при останалите деца.

  3. Джендър-възпитанието води до увеличаване броя на семейства с един родител. Днес над 50% от децата в България се отглеждат от семейства с един родител. Самотният родител много по-трудно осигурява материални и нематериални условия за отглеждане на деца, в сравнение с двойка родители. Поради това самотният родител ограничава броя на децата в семейството. Средния брой деца в семействата на джендър-страните е между 1,2-1,6. От две десетилетия България се приближава до тези цифри по социално-икономически причини и този процес допълнително се задълбочава под прякото въздействие на джендър-политиката. Намалява коефициентът на плодовитост на българската жена – около 1.5, средно за страната при 1.46 за градовете и 1.84 за селата, докато необходимият поцент за въпрозивдодство е 2.1 на жена. Връзката с намаляването на броя на децата в училище е съвсем очевидна.

  4. Случайността на сексуалната връзка, която е логично следствие от джендър-постулата за свобода на сексуалните отношения води до намаляване желанието на майката да има деца от сексуалния партньор. Бъдещата майка губи чувството за сигурност, което е основен фактор при взимане на решение за създаване на деца. Това води до съзнателен отказ от раждане на дете.

  5. Децата, плод на свободна сексуална, случайна връзка, са нежелани, възприемат се като бреме, поради което от самото си раждане са оградени със студенина, безразличие, дори негативизъм вместо с любов, грижа и отдаденост. Това възпитава студени, безразлични и жестоки личности в бъдеще, създаващи мизантропско общество.

  6. Нарушава се физическото и психическо здраве на децата поради непълноценни семейни отношения. Разстройва и забавя тяхното личностно и професионално развитие в живота. Това намалява техния когнитивен капацитет. А това изхвърля такива деца от конкуренцията с тхните връстници по света.

  7. Влошената социална среда за отглеждане, образование и възпитание на деца, действа като спирачка пред желанието на българи от чужбина да се върнат в България. Особено отблъскващо въздейства върху тях приемането на законодателство, възпроизвеждащо джендър-моделите от ЕС и САЩ. Все по-често българи, особено самотни родители с деца, търсят спасение от новото семейно законодателство и търсят индивидуалноспасение в емиграцията.

  8. Намаляването на абсолютния брой на населението, както и влошаването на качествените му характеристики засилва деинтелектуализацията на обществото и влошаване перспективите за добро управление, за развитие в материалната и духовна сфера. Възникват сериозни кадрови дефицити във всички области на икономиката. Това води до разрушаване на регионалните и отраслеви връзки в страната. Обезлюдяват се огромни региони – Юго-Иточна България. Засилва се неравномерното развитие на страната.

  9. Създаватсе трайни лични трагедии от казуси на отнемане на деца от родители с участието на социалните власти, на основание на законодателните проекции на джендър-идеологията.

  10. Отслабват се механизмите за контрол и противодействие на педофилията, детската проституция, нелегален трансфер на деца с цел сексуална експлоатация или донорство на органи. Сексуалната свобода създава сериозни проблеми на общественото здравеопазване, защото се явява предпоставка за разпространението на сериозни имонологични и други заолявания, предавани по полов път като СПИН, маймунска шарка, венерически и др.

  11. Влошава се здравният статус на нацията, особено на децата: нараства броят на психическите заболявания, опитите за самоубийство, неумения за нормален социален живот; броя на операциите за смяна на пола на деца.

  12. Появяват се дори такива поведенчески девиации, като желание за изкуствена стерилизация. В Швеция бяха съобщени случаи на момиче, което мечтае да бъде стерилизирано.

  13. Нарушаване на социалния климат и създаване на линии на противопоставяне и конфронтация между хетеросексуалното болшинство от населението и ЛГБТИ малцинството.

Цялото приложение на джендър-политиката през последното десетилетие доказва, че българската държава отдавна е неспособна да осигури прилагането на практика на конституционната норма, че отглеждането и възпитанието на българските деца е право и задължение на техните биологични родители. Политиката на социално подпомагане от миналото бе идеологически и законодателно заменена с различни компенсаторни механизми като социални услуги, в т.ч. приемна грижа, междунродно осиновяване. Те обаче водят до още по-голям спад на естествения прираст на населението и до влошаване качеството на отглеждане и възпитание на децата. Ето и някои статистически данни:

    1. Според МТСП

      1. през 2015г. в България са оказани 1223 СУ ( за деца и 642 за пълнолетни деца).

      2. През 2016г. – 1280 (630 за деца и 650 за пълнолетни лица);

      3. През 2017г. – 1301 (632 за деца и 669 за пълнолетни лица)

      4. През 2018г. – 1328 (633 за деца и 695 за пълнолетни лица);

      5. През 2019г.- 1358 (638 за деца и 720 за пълнолетни лица)

      6. През 2020г. – 1353 (634 зо деца и 719 за пълнолетни лица)

      7. Към края на 2021г. – 1570 (640 за деца и 723 за пълнолетни лица)

      8. През 2022г- над 4000 СУ, и техният брой нараства лавинообразно

    1. Според МТСП

    • Деца настанени в приемни семейства:

Към 31.12.2015г. - - 2323 деца

Към 31.12.2016г. - - 2359 деца

Към 31.12.2017г. - 2320 деца

Към 31.12.2018г. - 2025 деца

Към 31.12.2019г. - 2059 деца

Към 31.12.2020г. - 1981 деца

Към 3.06.2021г. - 1925 деца

  • Деца настанени в социуални услуги от резидентен тип

Към 31.12.2015г. - 2917 деца

Към 31.12.2016г. - 3351 деца

Към 31.12.2017г. - 3325 деца

Към 31.12.2018г. - 3075 деца

Към 31.12.2019г. - 3095 деца

Към 31.12.2020г. - 2936 деца

Към 3.06.2021г. - 2031 деца

14. БРОЙ НА ПРИЕМНИТЕ СЕМЕЙСТВА Според МТСП, в Регистрите на утвърдението приемни семейства към 30.06.2021г. са вписани 2058 семейства.

15. По информация от медиите от 03.08.2020г., през последните 2.5 години преди тази дата са били осиновени 646 български деца в чужбина.

Тези данни показват, че през последните 30 години конституционно закрепената цел да превърнем България в СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА се е превърнала в правна фикция. И това е основната пречка страната да излезе от днешното драматично демографско състояние.

Материалът бе подготвен за проведената на 23.10.2021г. в София Научна конференция на тема: „Демографският срив на България – възможни решения и практически стъпки за изход“.

..........

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели