На тази дата през 2004 година с 226 гласа "за" и 4 "против" 39 Народно събрание ратифицира Северноатлантическия договор.
Членството на България в НАТО се поставя за първи път като политически въпрос на 23 юни 1990 г., когато Соломон Паси - председател на Атлантическия клуб внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор. След по-малко от месец - на 13 юли 1990 г., с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г. През август 1990 г. посланикът на Република България в Кралство Белгия г-жа Леа Коен получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО. На 15 ноември 1990 г. се състои първото посещение на български външен министър Любен Гоцев в Главната квартира на НАТО. На 4 април 1991 г. в България се основава Атлантическият клуб. Това е първата неправителствена атлантическа асоциация в страна, която не членува в НАТО. От октомври 1992 г. Атлантическият клуб е асоцииран с Асоциацията на Атлантическия договор, първоначално като наблюдател, а след това с пълноправен статут. На 30 април 1991 г. става първото посещение на български министър-председател (Димитър Попов) в Главната квартира на НАТО. През същата година (12-14 юни 1991 г.) се състои и първото посещение в България на Генерален секретар на НАТО - Манфред Вьорнер. На 14 ноември 1991 г. е първото посещение на президент на Република България (д-р Желю Желев) в НАТО за участие в среща със Северноатлантическия съвет. На 14 февруари 1994 г. българският президент Желю Желев подписва Рамковия документ, с който България се присъединява към програмата "Партньорство за мир". Две седмици по-късно (28 ноември 1994 г.) заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров участва в заседание на Съвета на НАТО с България, на което обявява, че България приема първата Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО. На 16 октомври 1995 г. България се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в "Партньорство за мир" относно статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия. На 2 февруари 1996 г. България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО. На 10 април 1996 г. България представя в НАТО Документ за обсъждане (Discussion Paper) в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересувани страни-партньори по въпроси на членството. През периода май 1996 г. - април 1997 г. са осъществени пет кръга от индивидуални разговори между България и НАТО в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството. През май 2000 г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО. През октомври 2000 г. България е домакин на работна среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки, в която участва и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, а през октомври 2001 г. София е домакин на срещата на президентите на тези страни. В рамките на международната конференция "НАТО - следващите 50 години. Сътрудничество за стабилност и сигурност в Югоизточна Европа", която се провежда на 18 април 2002 г. в Атина, министрите на отбраната на България, Гърция, Румъния и Турция правят съвместно изявление относно единната позиция на четирите държави, че чрез приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде реализирана историческата възможност за укрепване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и укрепване на евроатлантическата сигурност и стабилност. На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в Прага на 21 ноември 2002 г. е взето решение България, заедно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз. Разговорите с България са осъществени в два кръга, съответно на 10 януари и 10 февруари 2003 г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи Любомир Иванов, на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик Гюнтер Алтенбург. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията. На 18 юни 2003 г. Съветът на НАТО констатира, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и защита на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на почти всички комитети и други работни органи на НАТО за участие на 7-те страни със статут на наблюдатели. Изключение правят заседанията по линия на Съвета НАТО-Русия (поради отсъствие на съгласие от страна на Русия), съвместните заседания във формат НАТО-ЕС (по процедурни трудности) и заседания на органи, формиращи ядрената политика и стратегия на НАТО (поради необходимостта участващите в тези заседания държави да бъдат страни по съответни споразумения, което е възможно единствено след присъединяване към Вашингтонския договор). На 26 март 2003 г. , на извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел постоянните представители на деветнадесетте страни-членки на НАТО подписват Протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяване на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, в присъствието на министър Соломон Паси и външните министри на другите поканени страни. На 29 май 2003 г. Народното събрание приема решение за участие на България в Многонационалните съвместни оперативни сили в Ирак. През август с.г. български пехотен батальон от 480 военнослужещи се разполага в Кербала, Ирак, в рамките на полската зона на командване. На 18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан за първи път от страните основатели на пакта на 4 април 1949 г. във Вашингтон, а на 29 март 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон. Събитията на 18 март: * 37 - Римския сенат анулира завещанието на Тиберий и обявява Калигула за император. * 731 - Започва понтификатът на папа Св. Григорий III. * 1229 - Кръстоносците, начело с Фридрих II Щауфен, възстановяват Йерусалимското кралство * 1582 - В Антверпен е направен опит за убийството на Вилхелм Орански * 1662 - В Париж започва да функционира първият обществен транспорт - 8-местна карета. * 1871 - Обявена е Парижката комуна. * 1903 - Френското правителство забранява религиозните ордени. * 1913 - Кралят на Гърция Георгиос I е убит в Солун. * 1913 - Започва Петербургската конференция на Великите сили за разрешаване на българо-румънския спор за Добруджа * 1921 - Подписан е вторият Рижки мирен договор между Полша и Съветския съюз. * 1922 - В Индия, Махатма Ганди е осъден на шест години затвор, заради гражданско неподчинение. Той ще лежи две. * 1925 - 21 Народното събрание отнема мандати на комунисти. * 1925 - Торнадо опустошава територии от три щата на САЩ - Мисури, Илинойс и Индиана, загиват 695 души. * 1937 - При експлозия на газова инсталация в училище в Ню Лондон (Тексас) загиват около 300 ученици и учители. * 1938 - Мексико национализира цялото петролно имущество на територията на държавата, собственост на чужди фирми. * 1945 - Втората световна война: 1 250 американски бомбардировача обстрелват Берлин. * 1965 - Космонавтът Алексей Леонов извършва първото в историята на космонавтиката излизане в открития космос. * 1966 - Папа Павел VI отменя отлъчването от църквата за католиците, сключили брак с некатолици. * 1970 - Лон Нол пропъжда от Камбоджа принц Народом Сианук. * 1974 - Приключва 5-месечната петролна криза, свързана с ембаргото на страните от ОПЕК за САЩ, Западна Европа и Япония. * 1980 - 50 души загиват при експлозия на ракета Восток-2М на космодрума Плесецк (СССР). * 1989 - В Хеопсовата пирамида в Египет е открита мумия отпреди 4 400 години. * 2003 - САЩ започват война в Ирак, насочена към предотвратяване на ядрената програма на Ирак и сваляне на режима на Садам Хюсеин. * 2004 - Членство на България в НАТО: С 226 гласа „за" и 4 „против" 39 Народно събрание ратифицира Северноатлантическия договор. Родени на 18 март: * 1548 - Корнелис Кетел, холандски художник и поет * 1780 - Милош Обренович, княз на Сърбия († 1860) * 1818 - Уилям Рандъл Кримър, английски политик и пацифист, Нобелов лауреат през 1903 († 1908) * 1837 - Гроувър Кливланд, 22-и и 24-и президент на САЩ († 1908) * 1842 - Стефан Маларме, френски поет († 1898) * 1844 - Николай Римски-Корсаков, руски композитор († 1908) * 1858 - Рудолф Дизел, германски изобретател († 1913) * 1868 - Вилхелм Щекел, австрийски лекар и психоаналитик * 1877 - Едгар Кейси, * 1896 - Невил Чембърлейн, министър-председател на Обединеното кралство († 1940) * 1903 - Галеацо Чано, италиански политик * 1904 - Сречко Косовел, словенски поет, критик, публицист * 1925 - Лазар Христов, български футболист * 1926 - Йовчо Караиванов, български народен певец * 1929 - Криста Волф, немска писателка * 1932 - Джон Ъпдайк, американски писател * 1936 - Фредерик де Клерк, президент на Южна Африка, Нобелов лауреат през 1993 * 1941 - Уилсън Пикет, американски певец († 2006) * 1946 - Милко Гайдарски, български футболист * 1946 - Михаил Лозанов, български футболист * 1951 - Димитър Вичев, български футболист * 1955 - Стоянка Груйчева, българска спортистка * 1957 - Георги Арнаудов, български композитор * 1959 - Люк Бесон, френски кинорежисьор * 1962 - Майк Роу, телевизионен водещ и продуцент * 1963 - Ванеса Уилямс, американска певица и актриса * 1966 - Джери Кантрел, американски музикант * 1976 - Благой Латинов, български футболист * 1978 - Йоши Такешита, японска волейболистка * 1979 - Адам Лавин, американски певец (Maroon 5) * 1982 - Калин Николов, български композитор * 1991 - Евелин Илиев, български актьор и активист Починали на 18 март: * 235 - Александър Север, римски император * 1314 - Жак дьо Моле, френски благородник, 23-и Велик магистър на Ордена на тамплиерите (* 1244) * 1584 - Иван IV, цар на Русия (* 1530) * 1745 - Робърт Уолпоул, британски държавник * 1781 - Ан Робер Жак Тюрго, френски държавник (* 1727) * 1909 - Кузман Шапкарев, български книжовник и фолклорист * 1910 - Юрдан Стоянов, български военен и революционер * 1936 - Елевтериос Венизелос, министър-председател на Гърция (* 1864) * 1936 - Кириакулис Мавромихалис, министър-председател на Гърция (* 1850) * 1947 - Михаил Герджиков, български революционер * 1964 - Зигфрид Едстрьом, шведски предприемач * 1970 - Уилям Бюдайн, американски режисьор (* 1892) * 1980 - Григор Вачков, български актьор (* 1932) * 1980 - Ерих Фром, роден в Германия психолог и философ (* 1900) * 1980 - Тамара де Лемпицка, Полска художничка * 1982 - Василий Чуйков, съветски военачалник (* 1900) * 1996 - Одисеас Елитис, гръцки поет, Нобелов лауреат през 1979 (* 1911) * 2003 - Адам Озборн, британски компютърен пионер (* 1939) * 2008 - Антъни Мингела, британски кинорежисьор (* 1954) Празници на 18 март: Аруба - Ден на националния флаг (1976, национален празник)