/Поглед.инфо/ „Вашето тяло преработва земя, въздух и вода; то е еко-система, нищо друго. Вашият разум преработва информация. А Вашата душа осъзнава това, което тялото и разумът предизвикват. Това осъзнаване е над времето и пространството. Душата е най-важното Ви притежание. Ако имате жива връзка с нея, губите страх от смъртта и печелите повече интуиция, въображение, творчество; взимате осъзнати решения. Това е билет за свободата.”

Точно така – това са думи на Дийпак Чопра, мислител, мистик, лекар, психолог, духовен водач, някои го сравняват с Далай Лама и Махатма Ганди...

Трудно е да се усъмниш или репликираш тезата на толкова дълбоко скроен ум. Не е трудно да съпоставиш наблюдението обаче с един герой от вчерашния /?!/ български ден – Ценко /Чоков/, който на една съвсем не патриаршеска възраст успя да изгради митологемата „ценкочоковщина” и възведе подмандатното му селце Галиче /от Северозапада на България/ в метафора и събирателно на съвременния начин на живот.

С една дума - 21-ви век у нас започна и може би ще премине именно под сянката на този величав персонаж... Но пък Ценко е добър баща, и той, също като повечето бащи, е изпитвал безусловна тревога за семейно огнище и челяд; и той, като множество наши съграждани, е треперил за бъдещето на поколението; и той, като онзи неумиращ Алеков герой, бодро е марширувал по улици и площади, наметнал защитната мушама на политическия куртизанлък...

У нас е така. Дали защото има едни пет века, в които оцеляването е било приоритет, без да се отчита цената на историческия компромис, а знаем, че султанският ботуш настъпва твърде болезнено и понякога трева не никне, дето е стъпил. Дали защото мъдростта е повече и по-дълбока от временната политкоректност, но Ценко падна. Падна от кметския стол, но не и от страниците на съвременната история. Защото неговият образ се превърна в събирателен, това е персонаж, който трудно можеш да изчегърташ от българското днес.

Каквото и да говорят - за „новото средновековие”, за „новите тъмни векове” и други такива модерни тези – истината е, че това е красиво и умно, но не може да постигне отговора защо днес, в 21-ви век, ние тук все повече се доближаваме до каменната епоха, защо в секундата, която разделя старата от новата календарна година бумкаме с фишеци и пиратки, поздравявайки не само вечната надежда за по-добро, а и новите цени на... на какво ли не, и старите си заплати, с които догодина пак ще си купим фишеци?!.. И пак ще търсим силната ръка на някой нов ценкочоковец, който да налага ред.

„За първи път Ценко става кмет на Галиче през 1994 г. Хората в селото и сега си спомнят за многобройните заплахи, побоища и палежи, чрез които Чоков се добира до заветния стол. А още преди да влезе в кметството, вече е превърнал Галиче в частна собственост, заграбвайки по-голяма част от имуществото на бившето стопанство и плодородните земи около селото.

...През следващите си мандати кметът се сдобива със стотици декари земеделска земя в района и се превръща в истински селски барон. Фирмата на жена му обработва нивите, а Ценко лично кара трактори и комбайни, за да събира реколтата.
Многобройните имотни измами на Чоков и сигнали за лихварство, палежи и рекет принудиха прокуратурата да се намеси през 2016 г.”... Това са данни на колега журналист, постарал се да събере вкратце историята на Ценко от Галиче...

Началото на Ценковия животопис сигурно е скромно.

Може би всъщност повече напомня на едно друго животоописание: „На тоя свят съществуват голямо множество чудни и непостижими личности. Гледаш ги — няма нищо, разгръщаш ги — не виждаш нищо, говориш с тях — не излазя нищо, анализираш ги — не намираш нищо, но сляпото щастие се търкаля над тях, пияната съдбина пръска между тях своите дарове и награждава ги с изобилие, а шантавите случаи им кукурикат на прага всяка заран и всяка вечер. Чудно! Един от тия щастливи или случайни херои е бил и Нено чорбаджи. За да си обясниме как тоя ограничен и слабохарактерен човек е успял да надои толкова голямо количество злато и сребро, ние сме длъжни да потърсим из природата някое сравнение, защото ни един важен психологически вопрос не може да бъде решен вярно и правилно без съдействието на естествените закони. Помислете си, че вие сте камъче и че природата или вашата орисница е изнесла на бял свят и хвърлила ви е в Тунджа, но хвърлила ви е така, щото вие сте имали случай да избегнете и от ситния пясък, който доволно често затрупва щастието на множеството малки камъчета, и от големите камъни, които доволно често притискат малките самолюбци и не дават им да се повдигнат во веки веков. С една дума, въобразете си, че вие сте паднали на добро място, че Тунджа в това време е имала доста вода и доста сила и че вие сте се търкаляли от Калофер до Казанлък без никакви препятствия и без особени трудове. Същото бива и с човека. Най-напред случаят му дава малко, това малко довежда при себе си друго малко, двете малки се съединяват с третьото множко, третьото множко се жени за четвъртото много, четвъртото много ражда множество малки много, и така нататък, и вие един ден виждате, че онзи човек, който по ваше мнение не е бил способен да напои нито циганско магаре става богат, важен, горделив, „знатен“, „славен“ и прославен чорбаджия. Така се случило и с Нена, когато аристокрацията наричала кир Нено, демокрацията — Нено чорбаджи, а средните — челебият. На двайсет и пет годишната си възраст той имал повече от сто хиляди гроша чисти пари, а в онова време, за което ви разказвам, на тая сума са завиждали даже и пловдивските бегликчии.”

Както всичко съвършено, и това е просто - Любен Каравелов и неговите две „либеници” са достатъчни. Историята се повтаря. И всеки път като фарс.

И сега – за Архангелът.

„Освен Михаил, друг архангел не е споменат в Библията, нито пък в Писанията думата „архангел“ се използва в множествено число. В оригиналния гръцки текст в девети стих на книгата Юда Михаил е описан като „архангелът“ и членуваната форма на съществителното показва, че само той носи тази титла...”

Обратно на Архангелът, ценкочоковщината не се членува, за нея нито в Библията, нито в бъдещата История на България ще се пише, още по-малко някой ще помни тези тъмни герои от близкото минало... Но персоната Ценко, о, това е друго нещо. Това е нещо повече от загадъчните тъмни лица на Паулу Коелю, за които ми се искаше да пиша. Ц. Ч. е жалката гримаса на едно време, което изобщо не е отминало. Време, което да помним. Бум-бум-бум! ЧНГ и т.н.

Търси се билет за свободата!!!