/Поглед.инфо/ За извънредното положение бяха публикувани поредица статии. В периода на действие на същото бяха приети нови закони и извършени целенасочени промени в други, които да осигурят възможност след отмяната на извънредното положение правителството да продължи фактически да налага такова под формата и наименованието на т. нар. „извънредна епидемична обстановка”.

Конкретно става дума за измененията в Закона за здравето (ЗЗ) – чл. 61, чл. 63, чл. 215, новосъздадените чл. 63а и чл. 209а от същия. Във връзка с които промени в предишна статия по темата за президентската институция споменахме за правомощието на президента по чл. 101, ал. 1 от Конституцията. Вместо да упражни това правомощие президентът издаде укази за обнародване на измененията в ЗЗ, а внесе искане в Конституционния съд (КС) за установяване на противоконституционност, при това само на ал. 2 – 7 от чл. 63 от същия. Пред КС е образувано к. д. № 7/2020 г., с определение от 22 май 2020 г. по което е допуснато разглеждането по същество на искането на президента (http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/d0c86eca-5cf4-4eee-ba1e-c0466684ac9d).

По повод споменатото не би било излишно да се отбележи ретроспективно очевидния предварителен замисъл на цитираните законодателни промени, предварително заложени в Решението от 13 март на Народното събрание (НС) и приетия на 20 март въз основа на него Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обнародван в Държавен вестник (ДВ) бр. 28 от 24.03.2020 г. Т. е. в един продължителен процес, в т. ч. с последващото Решението и от 3 април 2020 г. на парламента за удължаване първоначалния срок от 13 април до 13 май 2020 г. на извънредното положение. В който период от време последователно бяха извършени измененията в ЗЗ: със Закон за изменения и допълнения на ЗЗ от 13.03.2020 г. (ДВ бр. 23 от 14 март 2020 г.), със ЗМДВИП от 23.03.2020 г. (ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г.), със ЗИДЗМДВИП от 06.04.2020 г. (ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г.) и със ЗИДЗЗ от 12 май 2020 г. (ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г.), според последния от които в сила от 14 май 2020 г. – първия ден след изтичане срока на извънредното положение съгл. Решението на НС от 3 април 2020 г. Време, стига да не звучи претенциозно, през което ако не президентът неговият екип не само от юристи в случай, че съблюдаваха и се придържаха към максимата Sapientia prima stultitia caruisse, биха могли да реагират съобразно конституционно установения ред адекватно на прозрачната и ясно очертаваща се перспектива.

Тук няма да се впускам в разбор на споменатото законодателство, вкл. досежно противоконституционността, незаконосъобразността и в противоречие с практиката на КС относно делегирането от НС на законодателни функции на изпълнителната власт, обратното действие на законите и пр. Да се разчита на прокуратурата би било наивно. Единствена цел на настоящото е информиране на гражданите, че всички актове – нормативни и ненормативни, индивидуални или общи на администрацията в лицето на Министерския съвет и министрите, подлежат на съдебен контрол от Върховния административен съд (ВАС), за какъвто има право и може да бъде сезиран както от техни сдружения, така и от всеки гражданин поотделно (чл. 120, ал. 2 от Конституцията; в същия смисъл: РКС № 13/1993 г., ДВ, бр. 65 от 1993 г.; РКС № 21/1995 г., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; РКС № 5/2007 г., ДВ, бр. 35 от 2007 г.). За това КС, (1/3 от членовете на който се избира от НС, друга 1/3 от ОС на съдиите във Върховния касационен и Върховния административен съд, а те пък назначавани от т. нар. Висш съдебен съвет, 22-ма от 25-те члена на който се избират съответно 11 от НС и 11 от органите на съдебната власт), не е необходим – който го е сезирал и иска, да чака какво ще реши. В ситуацията след отмяната на извънредното положение за действията на изпълнителната власт отнасящи се до т. нар. „извънредни епидемични обстановки” и налагани мерки във връзка с такива, контролът за законосъобразност е изцяло в правомощията на ВАС. Следва да отбележим обстоятелството, че доколкото се касае за актове, които не подлежат на обнародване, ако първото Решение № 325 от 14 май 2020 г. на МС за обявяване на „извънредна епидемична обстановка” и следващото Решение № 378 от 12 юни 2020 г. могат да бъдат открити документално, съответно на: https://coronavirus.bg/bg/389 и на: http://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/06/12/20rh378.pdf, относно Решение от 24 юни 2020 г. за поредно удължаване на такава обстановка до 15 юли 2020 г. не се намира друга информация, респ. документ, освен обявеното от пресслужбата на същия на: https://www.gov.bg/bg/prestsentar/zasedaniya-na-ms/dneven-red-na-zasedanie-na-ministerskiya-savet-na-24-06-2020-g.

Остава да видим дали и доколко за ВАС като орган на контролиращата съдебна власт, пазител и както изглежда оставаща единствено отговорна да препятства оформящата се тенденция към разпад на държавността, са в сила разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и 2, чл. 30, ал. 1, чл. 57, чл. 117, ал. 1 и 2, чл. 120 от Конституцията.