/Поглед.инфо/ Българската народна банка (БНБ) изпраща докладите на трите одиторски фирми за състоянието на активите на Корпоративна търговска банка (КТБ) на вниманието на Софийска градска прокуратура (СГП).

Квесторите на КТБ внесоха на 20 октомври в БНБ докладите за извършения одит на финансовата институция, която от юни е поставена под особен надзор. На 21 октомври Управителният съвет на БНБ е разгледал доклада на одиторските фирми "Ърнст енд Янг одит" ООД, "Делойт България" ООД и "АФА" ООД.

Към 30 септември 2014 г. общата сума на всички активи на банката е в размер на 6662 хил. лева. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4222 млн. лева.

От БНБ заявяват, че в периода 5 август – 20 октомври посочените одиторски фирми са извършили анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от банката. Извършеният анализ и оценка се основава на принципите за признаване и оценяване съгласно приложимите международни стандарти за финансова отчетност (МСФО). Оценката е извършена на база на отчетените по регистрите на банката към 30 юни 2014 г. активи и банкови гаранции с отразяване на всички съществени събития до 30 септември 2014 г., оказващи влияние върху анализа.

На основата на баланса на банката и резултатите от анализа и оценката на основни балансови позиции (в т.ч. кредити, инвестиционен портфейл, ценни книжа, други активи, недвижими имоти) и издадени банкови гаранции от банката, БНБ правят следните изводи:

Ръководството на КТБ не се е придържало към разумни и консервативни банкови практики. След поставянето на банката под специален надзор се установяват множество пропуски, допускани преди поставянето й в този статут:

В процеса на отпускане на кредити липсва задълбочено проучване на кредитоискателите, отсъстват пълни анализи на бизнес планове и разчети относно проектите, обосноваващи финансирането.

Липсва контрол при учредяването и текущото наблюдение на договаряните обезпечения. Извършеният анализ показва, че значителна част от обезпеченията са с пропуски при тяхното учредяване или са несъществуващи, което ги прави нереализируеми. Коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е около 13 на сто.

Липсва текущо наблюдение и контрол върху дейността на кредитополучателите и целевото използване на средствата от отпуснатите кредити. Допускани са множество предоговаряния на кредити, без да са налице необходимите обосновки за това.

Документацията в кредитните досиета не е поддържана в състояние, което да позволява на банката да управлява своите вземания с цел получаване на икономическите ползи, свързани с тях.

В дейността на банката се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и трансакции. Един от примерите за това е специфичният начин на кредитиране, опосредствано от "дружества със специална цел", холдинги и други подобни, с цел финансиране на придобиването на активи, не отговаря на стандартните и надеждни банкови практики.

Представяните от ръководството на банката преди нейното поставяне под специален надзор финансови и надзорни отчети пред управление "Банков надзор" на БНБ са били недостоверни и подвеждащи.

Управителният съвет на БНБ възложи на квесторите да осчетоводят изготвените в пълно съответствие със стандартите на МСФО оценки и до 31 октомври 2014 г. да представят в БНБ съответните надзорни отчети, които са необходими за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции. Други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ, са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване.

В заключение от БНБ казват, че с цел вземането на информирано решение и подпомагане работата на народните представители по казуса КТБ, Управителният съвет на БНБ ще внесе на 27 октомври 2014 г., първия работен ден на 43-ото НС, обобщена информация за събитията и всички взети решения на БНБ по отношение на групата КТБ от 20 юни 2014 г. (деня на поставяне под специален надзор на КТБ) до настоящия момент.

БГНЕС припомня, че вече стана ясно, че Оманският фонд е заявил интерес за оздравяване на КТБ, но без участието на мажоритарния собственик Цветан Василев. Вторият по големина акционер в КТБ заяви интерес към оздравяването й заедно с вече познатия австрийски фонд ЕПИК и нов партньор - "Джемкорп" и "Фрешфийлдс". От Оманския фонд настояха в рамките на тази седмица да се проведе среща с БНБ. От Фонда подчертаха, че незабавно трябва да се вземат мерки за да се запазят активите на КТБ и дъщерните й дружества, както по време на периода на квестурата, наложена от БНБ, така и по време на преходния период, който би бил необходим.

Междувременно в интервю за "Банкер" Цветан Василев, който е в Сърбия с мярка "подписка" заяви, че БНБ и прокуратурата разиграват нелеп и абсурден фарс. Още преди да бъде публично оповестен доклада, Василев го определи като "един политически мотивиран доклад, базиран на "факта", че основната част от досиетата "липсват". Ако "оздравителните мерки", предприети от квесторите, се състоят в това последните да се превърнат в изнесено звено на следствието и прокуратурата, да - банката е "по-здрава" от всякога. "Оздравителният" им принос за банката се разкрива по всевъзможни начини, смята Василев.

На 26 септември Брюксел започна наказателна процедура срещу България заради забавеното изплащане на депозитите.

КТБ е затворена вече четири месеци. До 20 ноември новото правителство трябва да вземе решение за съдбата на финансовата институция - ликвидация или стабилизиране. Тогава ще започне и изплащането на гарантираните влогове на българите. Служебният финансов министър Румен Порожанов обяви преди дни, че независимо дали КТБ ще бъде ликвидирана, или не, хората ще имат достъп до влоговете си след 20 ноември.