/Поглед.инфо/ Симеон Дянков не увеличи дори с един лев на ден в мандата си пенсиите на пенсионерите, а на "дянковчетата", довели до финансов срив НДК, заплатите бяха повишени 4 пъти спрямо тези, които получаваше уволненото от финансовия министър ръководство на НДК.
Хората трябва да се замислят над това. В парламента в момента се създаде една комисия за правителствените уволнения и назначения. Редно е тя да вкара този случай за разглеждане, защото от решенията на Дянков се облагодетелстваха не само тези, които той вкара в НДК, но и много други възлови позиции в държавата.
В поверителния одит на главния одитор на Министерството на финансите с дата юни 2012, т.е. малко повече от година след безобразието, което направи тогавашният Министерски съвет по доклад на вицепремиера Симеон Дянков с НДК, и от който извадки бяха публикувани и анализирани от ръководителите на всички творческите съюзи и Съюза на учените в България. В него ясно се констатира катастрофалното състояние на НДК 1 година след преврата, който извърши Симеон Дянков. В този доклад беше подчертано, че НДК за една година губи над 6,3 милиона лева. Посочени са и причините за тези загуби. Главната причина, която за съжаление все още е валидна, е, че бе променен статутът на НДК – от държавно-публична собственост в държавно-частна. Това беше продиктувано от Симеон Дянков, чийто ментор както е известно е прочутият "бизнесмен" и "инвеститор" Иво Прокопиев. На всички е известен вече фактът, че Иво Прокопиев е човекът, който препоръча на Бойко Борисов няколко души от своето обкръжение, които да влязат в правителството на ГЕРБ и най-вече в управлението на финансите на България през последните 3,5 години. Имената на тези хора са известни и всички те бяха назначени от Симеон Дянков, но по списъка даден му от г-н Прокопиев. Но това не беше само НДК, а също така Фондовата борса, която беше предсрочно обезглавена. Начело на нея също бяха поставени техни близки хора. За щастие на България не успя подготвеният преврат и в БНБ, защото тандемът желаеше да бъде елиминиран Иван Искров като управител.
Пагубното за НДК беше, това е отразено от цитирания по-горе одит, е, че и тримата назначени управници нямат никакъв опит в мениджмънта в областта на културата и конгресния бизнес. Това бяха хора, които имаха само едно основно качество – близки до Дянков. Освобождаването на ръководството беше последвано от уволнението на близо 40 специалисти – главен инженер, главен енергетик, ръководещите осветлението и озвучаването и др. Те бяха заменени с неквалифицирани "дянковчета", така че загубите вече бяха програмирани.
Конгресната дейност изчезна. До 15 октомври тази година не е имало нито един голям международен конгрес, а както знаем НДК беше член на трите най-големи международни конгресни организации. През 2005 бяхме обявени за конгресен център номер едно в света, а в 2003 и 2010 – за номер две. Преустанови се нашето участие на специализиран най-силен европейски панаир за конгресен туризъм всеки месец май във Франкфурт, на който ние от НДК бяхме учредители. Седалището на конгресното бюро, чийто председател съм аз, беше изхвърлено от НДК. Бяха прекъснати връзките с творческите съюзи, чиито членове всъщност продуцират културната дейност в страната. Намаляха или почти изчезнаха инициативите от тези организации в НДК. Връзката с тях ставаше само чрез отдаването под наем на разни площи. Дори в този доклад се казва, че голяма част от прекрасните зали на НДК нямат никаква запълняемост и трябва да се помисли дали да не бъде променено предназначението им. Това е становище на главния одитор, назначен от Симеон Дянков. Но по указания на последния документът не беше оповестен и скрит. Благодарение на честни хора той стана достояние на обществото и тогава започна борбата на творческите и научни съюзи с ръководството на държавата, персонифицирано от Симеон Дянков и Вежди Рашидов.
С уволненията и назначенията в НДК се занимаваше бившата ръководителка на частния офис на Иво Прокопиев - г-жа Доротея Пандова-Гаргова, която Дянков по поръка на своя ментор я направи не само свой съветник, а и назначи за български представител в Европейската инвестиционна банка и още по-важно за председател на Надзорния съвет на единствената българска държавна банка – Банката за развитие, която бе създадена през 2005, за да може да дава нисколихвени кредити на малки и средни български предприятия. Това стана след скандалното елиминиране на тогавашния председател, известният британски финансист Карпентър. Веднага след това тези средства, предназначени за съживяването на малките и средните предприятия, тръгнаха еднозначно по посока към "правилните фирми".
Още с назначаването на новото ръководство на хора без образование и опит Дянков започна да ги убива с охолство като им даде изключително високи заплати. Българските граждани сигурно ще си спомнят, че по същото време министър-председателят Бойко Борисов беше заявил, че няма да допусне в държавна фирма или ведомство да има ръководители и специалисти, които да получават повече от неговите 5000 лева заплата. Дянков им определи заплати между 6000 и 8000 лева и леки коли Пежо за лично ползване. В сравнение с моята най-висока основна заплата, която беше 1760 лева, Дянков увеличи заплатите на ръководството четири пъти и им даде бонуси затова, че са спасили НДК от 15 000 лева. При положение, че заплатите на редовите служители на НДК останаха същите. Това е същият този Дянков, който не се съгласяваше да увеличи на пенсионерите пенсиите с по 1 лев на ден.
Какво е обяснението за тези задължения на НДК от около 11 милиона лева, към които трябва да се прибавят и ежегодните загуби от по 6 милиона лева за 2010 и 2011? Поради своя статут до 2011 НДК не трябваше да плаща редица данъци /например, данък сгради и различни амортизации/, а само корпоративния данък върху печалбата. Скритата цел на промяната на неговия статут в държавно-частна, по хрумването на българския Брад Пит, беше да се омаломощи НДК. Той трябваше да се приближи до фалита, за да се присъедини към дългия списък от български държавни предприятия, които след като бяха доведени до положение на фалит, бяха много удобно разпродадени на изключително ниска цена на "правилните инвеститори". Ние се опитахме да се съпротивляваме срещу този план, който започна удобно да се реализира след нашето отстраняване. Освен това два етажа от държавната-публична собственост вече превърнати в държавно-частна такава, бяха отнети от собствеността на НДК, прехвърлени на областния управител, който в момента е депутат от ГЕРБ в Народното събрание, и бяха дадени почти без пари за ползване от същата партия. Това наистина е една добра причина да се прогони старото ръководство, при това успешно и е валидно и до днес.
Такъв прецедент няма в света: политическа партия да си обзаведе седалище в национален културен център. Може ли да си представите в центъра "Жорж Помпиду" в Париж Никола Саркози, докато беше президент, да вземе не два етажа, а да вземе само два кабинета за своята партия. Само няколко дни след това той щеше да бъде прогонен като държавен глава.
Рецептата, която препоръчвам е да се възстанови предишната активна роля на НДК и финансовата му солидност, да се върне статутът на държавно-публична собственост и да се отвори достъп на българските творчески и научни съюзи в НДК, които да получат по-големи възможности в неговото управление. /БГНЕС
---------------------
Христо Друмев, генерален директор на НДК от 1990 до 5 май 2011. Почетен гражданин на София, носител на ордените "Свети Свети Кирил и Методий с огърлие", "Стара планина" І степен и два пъти носител на Ордена за заслуги на френския президент.