/Поглед.инфо/ Имаме официален празник – 6-ти септември, наричаме го Ден на Съединението. Почит и памет към дедите ни, които скокнаха и се опълчиха на Великите сили, за да бъде България обединена.

Най-голямата дързост на българина. Единственото нещо, освен децата, което сме направили сами!

И нашият романтичен и сантиментален Пловдив стана преди 131 години столица на това сливане на Княжество България и Източна Румелия. Станало е, защото в онзи септемврийски ден на 1885 година сме били единни.

Това не е само история. Той е метафора, която има днес още по-голяма сила.

Как пък един път не го посрещнахме този празник усмихнати и ако не прегърнати, поне един до друг?

Народът ни е озверял и разцепен!

Злобата е като троскот в сърцето на българина и колкото да го скубеш – пак никне!

Колко малко мигове от нашата нова история има, когато сме били рамо до рамо, сърце до сърце – като братя: по време на Съединението, в Сръбско–българската война, месец след него, в Балканската война и – хайде, нека го приемем, през 1994-та, когато направихме фурор на световното по футбол в САЩ.

Само четири момента в тези 131 години!

А през това време: всекидневна партизанщина и битка за власт с най-коварните средства, свиден патент на Балканите, защото, както казват, те оправдавали целта.

Вече имаме близо стогодишна гражданска война. Защото народът ни жестоко е разделен на комунисти и антикомунисти, на демократи и антидемократи, на русофили и русофоби, на олигарси и бедняци, на републиканци и царисти, на сини и червени, на прости и учени...

Затова имаме протести, но имаме и контрапротести: българи срещу българи!

Готови сме да се хванем за гушите, за да оставим едни на власт или да докараме другите.

Ще е чудо, ако тази битка не се обагри в червено. А ламтежът за власт не е порив за оправяне на страната. О, такова благородство у нашите политици няма. Властта у нас – това е богатство: държиш контрабандата, държиш европейските пари, как се изпуска такова нещо?

Ругаем, свиркаме, крещим, псуваме с измамната надежда, че точно нашият Спасител ще ни измъкне от блатото на отчайващата бедност.

И представете си каква огромна национална енергия отива хей така – на вятъра.

Тъжно е, нали?