/Поглед.инфо/ Една четвърт от пълнолетните българи са готови да се възползват от правото си на преференциален вот и да пренареждат листите на изборите за Европейски парламент. А сигурните, че изобщо ще участват в изборите за европейски парламент, са 44% от пълнолетните българи.
Това сочат данните от национално представителното изследване на агенция "Алфа рисърч" за обществените нагласи, проведено между 20 и 24 март.
Слаба партийна
лоялност
Едва 22% от избирателите биха гласували за своята партия на евроизборите дори и да не харесват водача на листата. Останалите ще се възползват от правото на преференциален вот, ще гласуват за друга партия, изобщо няма да отидат до урните или пък още не знаят какво точно ще направят на 25 май.
Най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е известно разширение на неговата периферия, смятат социолозите от "Алфа рисърч".
Електоралните нагласи за изборите за европейски и български парламент напълно съвпадат.
Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало, прогнозират социолозите от "Алфа рисърч". Анализът им сочи, че въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както вляво, така и вдясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.
ГЕРБ с лек ръст
Вдясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17,5%) и макар с малка преднина, затвърждава водещата си позиция. Аналогична е тенденцията при лидера му Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%.
Вляво БСП стабилизира позициите си (15,2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%. Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им - по 17% доверие.
Левицата под
напрежение заради Русия
Противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и по позициите на ЕС и Русия създават напрежение в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация. Разочарованието на част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори, рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на пластовете в тази част от спектъра, прогнозират изследователите от агенцията.
Импулс за
националистите
Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на националистическия сектор, където "Атака" е най-силният говорител по темата, очакват социолозите от "Алфа рисърч". Към момента тя не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3,6%). Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове могат да бъдат привлечени от тези партии.
Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери. През март личният рейтинг на Николай Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната подкрепа за партията му - на 5,2%. "България без цензура" остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си.
ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6,5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила. Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%), който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП.
През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си - 5,1% от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия.
И оптимистите, и песимистите
се увеличават
Леко се увеличава оптимизмът за развитието на страната (от 15 на 20 на сто), но по-съществен ръст бележи песимизмът (от 51% до 61%). Показателно е, че позитивните оценки започват плавно да намаляват дори и сред най-твърдите привърженици на правителството - пенсионери и жители на селата.
В институционален план най-силна критика акумулират отново парламентът и правителството. Одобрението за работата на кабинета се запазва в рамките на 19% срещу 55% неодобрение. Положителните оценки за дейността на премиера Орешарски също са непроменени спрямо февруари - 25%, но отрицателните за първи път достигат границата от 50%.
Доверието в парламента остава закотвено на 8% срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков - 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.
Спадат рейтингите на
най-одобряваните
Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира.
Президентът Росен Плевнелиев получава одобрението на 27% срещу 37% критични оценки.
Леко се разтваря ножицата между позитивни (26%) и негативни (29%) мнения за работата на главния прокурор Сотир Цацаров. Положителен баланс запазва единствено омбудсманът Константин Пенчев - 29% одобрение и 27% неодобрение.
Като цяло българските държавни институции не успяват да преодолеят кризата в общественото доверие към тях, която рискува да се задълбочи допълнително с изостряне на напрежението около наближаващите евроизбори, заключават изследователите от "Алфа рисърч"