/Поглед.инфо/ Година мина, откакто го няма, а не ме напуска усещането, че ей на – ще звънне телефонът и Джеки ще издума шеговито в слушалката: „Сабалар хаир олсун!“
Такъв човек никога не си отива от живота ти. Голям човек – във всичко: и в РЕМСа; и в съпротивата; и в килията с мъченията при фашисткия изверг Гешев; и в очакването да се изпълни смъртната му присъда в затвора; и в своите десетки филми.и книги - от“Звезди“ и„Борис I“до „Сбогом, Шанхай“ и „Серенада за балканска гайда“ , създали му световна слава; и в живковите години; и при т.нар. демокрация, когато бе разрушена България; и в битките за спасяване на БСП от пагубното властване на Нинова („Корнелия, подай си оставката!“). Неповторимият антифашист, писател, сценарист и режисьор Анжел Вагенщайн доживя до своите 100 години и през всичките си десетилетия запази онова, което го правеше голям във всичко – таланта да бъде свободен, да бъде неподчиняем на властниците и да воюва с неправдите. Домът му беше дом на приятелството, .на мъдрите диалози и неочакваните спорове, в него неизменно туптеше пулсът на времето.
Джеки беше прям и откровен – дали му гостуваха най-близките приятели, различни посланици или американската режисьорка Андреа Саймън, която създаде филм за живота му – „Изкуството е оръжие“. „Дали ще останеш достоен човек зависи от това какъв идеал следваш в живота си и дали си му верен“, отсече веднъж Джеки в едно мое интервю. „Идеалът ти дава воля за действие. А идеалът ми са комунизмът и антифашизмът, аз съм повече антифашист, отколкото евреин. Все едно дали става дума за репресии срещу юдеите, срещу арменците, или срещу българите“, обичаше да казва той. Твърдеше, че не e бил дисидент, но винаги е бил Несъгласният с кривиците. И никога не е живял лесно - както всеки, който има и отстоява позиция.
Вагенщайн е автор на около 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в осем държави. Филмите му печелят най-високи награди, а негови книги са преведени на френски, немски, английски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, македонски, италиански, китайски, иврит. Той бе талантлив творец и талантлив човек. Но и друг път съм казвала, че сред всичките му наистина гениални творби има една сцена, в която е целият Джеки. Финалът на филма "Допълнение към закона за защита на държавата" - за терора над комунисти и земеделци през 1925 г. Всичките "леви" са избити, полицията може да си отдъхне, повече никой няма да буни реда със защита на простите селяни. И в този момент на погром над всички надежди изумените погледи се обръщат към хълма - там, неизвестно откъде взело се, се развява на вятъра едно гордо червено знаме. Простреляно, но живо...
Заповядайте да си спомним за Джеки на 28 юни (петък) от 17 ч. пред ритуалната зала на Еврейските гробища (в Централните софийски гробища, предпоследна спирка на трамваите).