/Поглед.инфо/ Три геополитически събития и производните им, а именно: Украинската криза, противопоставянето САЩ – Русия и опасенията на Европа за енергийната й сигурност, изиграха през отиващата си 2014 г. ролята на своеобразни стрес-тестове. За нашата страна, която дефинитивно е най-бедната в ЕС, те осветлиха порочния модел и липсата на зрялост в политическото и финансово управление.

Особено във финансово, където условностите на публично артикулираните позиции преминаха всички разумно допустими нива.

Разбира се, на тези тестове не бе подложена само България. Логичен е въпросът защо другите страни се справиха по-добре? Много просто, ще повторя - защото сме най-бедната и най-зле организираната държава в ЕС. И колкото по-зле организирани сме, толкова по-бедни ще ставаме. Слаба ни е правната, обществена и финансова организация. За сметка на това сме силни в методично приеманото лобистко законодателство, разкрило през последната година своите абсурдни измерения. Неговата тежест вече не е по силите да се контролира от овластените, нито пък населението е в състояние да покрива сметките, които му се сервират. Малоумната правна рамка, корупционната среда и порочните практики в държавата предопределиха политическите и финансови катаклизми, които наблюдавахме през 2014 г.

Дълго време управляващите се правеха на слепи и глухи за очевидното разминаване между финансовото законодателство в ЕС и България, за липсата на адекватен надзор, за зле прикриваните закононарушения дори на действащите лобистки закони.

За потискане на нарастващото напрежение, управляващите за пореден път реагираха с палиативни решения и хвърляне на прах в очите на публиката. Процесът набра инерция от есента на 2013 г. с дискусии, интервюта и срещи, на които големи обещания за законови промени в банковата сфера сипеха депутатите Цонев, Гечев, Манолова, които услужливо забравиха, че са апологети на същата правна рамка, която уж се бяха засилили да реформират. През пролетта на 2014 г. маските паднаха окончателно и се видяха действителните им намерения.

През тези месеци на приближаващата политическа, финансова и банкова турбулентност, регулаторните органи БНБ и КФН бяха неоткриваеми, блажено заслепени в собственото си благополучие. Зад "професионалното им мълчание" очевидно се е криела липса на визия за развитие, която логично доведе до срив с трагикомични последици.

Нека си припомним накратко какви представи бяха публично демонстрирани преди година. Краят на 2013 бе отбелязан от финансовата върхушка с фанфари: Цветан Василев за пореден път е определен за Банкер на годината, Орешарски въодушевено декламира "България е една от малкото страни с най-сериозна банкова система", гуверньорът Искров надменно коментира предупрежденията, идващи от високопоставени външни източници. В епизодичните си публични изяви той и заместниците му засипват работата си със суперлативи от рода на: "Банковата ни система е най-добре регулираната и най-добре управляваната", "БНБ мисли за всички, за клиенти и за вложители", "Не ни трябва членство в Европейския банков надзор". Конкретни идеи за синхронизиране на правната рамка с тази на ЕС шефът на АББ Хампарцумян коментира така: "Ако се приемат, ще се стигне до сериозен дисбаланс в работата на банките".

Все пак, в БНБ очевидно са в течение с готвените сценарии и в края на май, само месец след приемането на Наредба 8, УС променя изисквания процент обезпечение върху размера на банковите експозиции от 1 на 3. Интересна е формулировката: "за да посрещнат трезорите ефекта от нециклични, системни и макропруденциални рискове". Управителят изпитва съмнения дали тази промяна ще предотврати приближаващите "системни рискове" и прозорливо изтегля спестяванията си.

В средата на годината вече се усеща тлеещо напрежение в кошницата със станалите нарицателни "гнили ябълки". В стил "слон в стъкларски магазин" Главна прокуратура започва проверки в КТБ и свързани с нея компании. Формално, за целта е използван сигнал на "Протестна мрежа" срещу Василев, Пеевски и Бареков от март 2014. Няма данни какво е свършила прокуратурата със сигнала в частта му за последните двама. Услужливи медии формулират хоризонта на очакване. В КТБ се сещат, че същите медии не погасяват кредитите си и им отправят нотариални покани. Държавни компании и големи частни фирми теглят парите си от банката. "Случайното" разпределение на делата изпраща за една седмица през юни три юридически спора между довчерашните партньори Пеевски и Василев на станалата медийна звезда съдия Ченалова. Съвършено случайно тя решава и трите в полза на първия. Става ясно, че сценарият е в ход. Централната банка продължава да спи с отворени очи. Премиер, вицепремиер, депутати не вземат отношение по въпроса. Те живеят в някаква друга реалност. В един момент заменят мълчанието с противоречиви изявления. На 17 юни, десетина дни след началото на етюда, управителят на БНБ показва признаци на живот. От този момент насетне, с неадекватни действия и изявления, регулярно "налива масло в огъня" и методично срива авторитета и доверието в най-старата ни институция, а косвено минира и без това неблагоприятния инвестиционен климат в страната. Като изключим противопожарните действия за спасяването на ПИБ с държавна помощ (очевидно непредвидено в сценария следствие), БНБ тотално абдикира от задълженията си, и периодично опитва да прехвърли отговорностите си на НС, на МВФ, на Световна банка, и на който още се сети. И в това няма нищо случайно. От години УС осмисля съществуването си единствено с разпъването на административен чадър върху действията на търговските банки.

Покрай напрежението с ПИБ излиза от летаргията и ДАНС. Агенцията плаши онези, които със SMS-и "подкопават банковата система". Дори предприема оперетъчни арести. Страховете новата любима банка да бъде подхлъзната за пореден път показват липсата на адекватен модел и разумно управление на системата.

Предсрочните парламентарни избори и дългото съставяне на новото правителство отместват фокуса на внимание от фундаменталните финансови проблеми. Декларативните обещания за търсене на отговорност от виновните бързо се сменят с обяснения за процедурна невъзможност. Условностите и задкулисните обвързаности си казват думата. Ще е истинско чудо ако заведената от кумова срама прокурорска проверка срещу управителя на БНБ не бъде спряна. Най-много да изгори като бушон неговият заместник, който е на поста по-малко от година. Той като че ли не познава Закона за БНБ и не иска да се замисли какво е ставало там. Шефът на ДАНС също не приема, че има вина. Гордо заявява, че 20 години се е учил да мълчи. Накратко: съветва ни да забравим случилото се през годината. Скоро ще се сервират нови изненади, за да се отвлече вниманието на публиката. И те не закъсняват. Пенсионната система е на път да откаже. А това е бомба с висок тротилов еквивалент. Достатъчен да разклати новоизбраната управляваща коалиция и да заглуши ехото на банковия грабеж.

Да опитаме да си представим как би протеклата сапунената финансова опера от 2014 г, ако България не бе член на ЕС и в страната нямаше Валутен борд? Със сигурност прагът на гарантирани влогове нямаше да е 100 000 евро. Вложителите в КТБ до този момент нямаше да са получили достъп до гарантираните си депозити. БНБ най-вероятно да е "провела" хиперинфлация, за да изчисти натрупаните проблеми. Нямаше да се дискутира "случайното" разпределение на дела в съдебната система. ВСС нямаше да е необходимо да предприема действия против волята си. На главният прокурор нямаше да се налага да подкрепя реформа в съдебната система.

Как изпращаме годината?

Дори официално отчитаните над 23% лоши кредити, липсата на чужди инвестиции, свито кредитиране, увеличение на таксите, намаляване на лихвите по депозитите и по-скромното намаление на лихвите по кредитите не са в състояние да извадят управляващите финансовия сектор от летаргията. Увеличаването на депозитната база, вместо да запали сигнална лампа за липса на доверие в инвестиционния климат се тълкува като доверие в банковата система!?

Няма да се спирам на имитацията на законодателна и управленска дейност на БНБ, на депутати-лобисти и на трите правителства. Незрелите идеи за: сливане на КЗК с КЗП, промени в НК, Закон за КТБ, банкова ваканция, "прозренията" за липсата на синхрон в правната рамка с тази на ЕС и други подобни, за поредицата безумни, взаимно изключващи се обяснения, откровени лъжи, жалки оправдания и "спасителни" идеи, лансирани в публичното пространство. Все пак, добре е да се помнят авторите им, защото късата памет е гаранция тези безумия да се повторят. Мой колега сполучливо събра основните финансови комедианти в колаж под заглавие "Банда на годината". Не, съвсем не е пресилено. Защото те самите демонстрират в последно време заслужена гордост от постигнатото. Може би с право.

Историята на страната не познава по-голям грабеж от този с КТБ. Отраженията му през 2015 и следващите години ще предизвикат процеси и събития във финансите на страната, които ще засегнат личното състояние на всички домакинства. Тези ефекти няма да са позитивни, а ще са натоварени със съдбоносно значение за повече от едно поколение.

----------------

Георги Атанасов, анализатор от Български финансов форум.