/Поглед.инфо/ Медиите следят преимуществено кампанията на ГЕРБ. На този етап най-отразяваната политическа партия за първите три седмици е тази на бившите управляващи от ГЕРБ - 3642 пъти, следвана от основната опозиционна сила БСП/КБ - 2021 пъти,а формациите на протестиращите са регистрирани едва 40 пъти.

Това е един от изводите на наблюдателите от Института за социална интеграция (ИСИ) - София и Фондация за европейски прогресивни изследвания (ФЕПС) – Брюксел, осъществяващи мониторинг на предизборния и изборен процес в България в рамките на "Граждански наблюдатели за мониторинг – честни избори 2013", предаде репортер на БГНЕС. Катя Колева, председател на ИСИ - ръководител на проекта и социологът Стефан Георгиев - координатор на екипа за медиен мониторинг представиха междинен доклад с резултати от наблюдението на предизборната кампания и мониторинг на медийната среда в рамките на горещата фаза на кампанията.

На трето място по отразяване е кампанията на ДПС - 865 пъти, разви тезата на наблюдателите на основата на данните Стефан Георгиев. На този етап е видна диспропорцията между първата сила и следващите партии, констатира той. Съотношението между ГЕРБ и БСП е близо до 7 към 4, а между ГЕРБ и ДПС – 7 към 2. На следващите места са ДБГ с 402 споменавания, "Атака"- с 400, РЗС- с 349, ДСБ- с 316, СДС- с 264. Под 200 пъти са партиите НФСБ и ВМРО, а формациите на протестиращите са регистрирани едва 40 пъти. Това е важно, защото тези избори предполагаха появата на множество нови играчи, които декларираха своето желание за участие във властта след масовите протести от началото на годината, посочи Стефан Георгиев.

Обобщените резултати от наблюдението на предизборната кампания на този етап сочат, че са налице множество сигнали и нарушения в рамките на предизборната кампания в различни направления, преди всичко свързани с изборния процес, по пряк или косвен начин. Закононарушенията в рамките на предизборна кампания са вече по-скоро закономерност и постоянно присъстващ фон през последните години. Тази предизборна кампания не направи изключения. Бяха обобщени случаи на: купуване на гласове, контролиран вот в Лом, Пловдив, Враца, Видин и др.

Налице са данни за използване на служебно положение, забрана на изяви в рамките на кампанията, агитация сред и с деца, както и специфичната ролята на МВР в някои случаи, които будят тревога. Констатирани са материални щети, вандалски актове и рушене на партийно имущество в Силистра, Бургас, Троян, Габрово и др. Регистрирани са случаи на физическо насилие срещу кандидати и партийни активисти в Плевен, Цар Калоян и др. , както и нерегламентирано използване на агитационни материали в Карлово, Сопот, Хисар, Габрово и др.

Всички описани нарушения представят една цялостна ситуация на фактически злоупотреби, закононарушения и некоректно поведение в рамките на първите 3 седмици от предизборната кампания. Акцентите са анализирани, за да демонстрират каква е общата картина, на чийто фон се осъществява изборният процес в рамките на тези парламентарни избори. Част от споменатите случаи не са нови и вече са обявявани в медиите. Въпреки това обобщаването на информацията дава ясна представа, какви са съществуващите тенденции и възможните опасения. Видно е, че прецеденти до преди няколко години вече се превръщат в устойчиви тенденции, смята Стефан Георгиев.

За медийната среда е видно, че след президентските и местни избори от 2011г. са направени някои промени в Изборния кодекс, но въпреки това все още се отчитат пропуски при изпълнение на предписанията по отношение на предизборната кампания. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да обявяват на интернет страницата си пълното съдържание на договорите, сключени с всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции от партии и инициативни комитети, в срок до три дни от подписването на договора.

При лидерите на основните политически сили картината не се различава съществено. Най-популярен и често споменаван в медиите е бившият премиер Бойко Борисов -1859 пъти, следван от президента на ПЕС и лидер на БСП Сергей Станишев -1029 пъти, уточни Стефан Георгиев. И тук видно е съотношението почти 2 към 1 в полза на Борисов, е оценката на наблюдателят.

Далеч назад остават Лютви Местан с 303 споменавания или 6 към 1 спрямо водача, Меглена Кунева с 273 или 7 към 1, Яне Янев с 207 или 9 към 1, Иван Костов с 203 споменавания. На дъното на тази скала са лидерът на "Атака" Волен Сидеров с 119 споменавания или 15 към 1 и Емил Кабаиванов с 63 или 29 към 1. И при този анализ е видна преднината на лидера на ГЕРБ, който обаче е придобил относително по-негативен образ в сравнение със своите опоненти. С изключение на Борисов, като цяло повечето политически лидери са близо до неутралния спектър, с лек превес на отрицателното отношение в медиите, което е типично с оглед на предизборната ситуация. Изключение прави само Лютви Местан, който е отразяван положително от медиите, но в малка степен.

При останалите ключови политици и кандидати за народни представители картината е следната: Скандалът от последните седмици е дал своето отражение върху бившия вътрешен министър Цветанов. Въпреки, че той е най-често споменаваният политик, незаемащ лидерски пост, то значителна част от публикациите и информацията за него е по-скоро в негативен контекст и създава предпоставка за неговото отрицателно отразяване в значителна част от медиите. Цветанов е попаднал 1846 пъти в наблюдаваните медии. С изключение на лидерите, които вече бяха споменати, бившият вътрешен министър е единственият, който е попадал в медиите в такъв мащаб. Далеч назад остават претендентът за премиерско място Пламен Орешарски – с 232 споменавания, който обаче се среща с далеч по-положително отношение от медиите. Същото важи и за бившия регионален министър Лиляна Павлова - 238 пъти. Заедно с Пламен Орешарски, Стефан Данаилов и Томислав Дончев, четиримата са представяни в значително по-положителна светлина от медиите. Относително неутрално присъствие има служебният премиер Марин Райков –с 324 споменавания.

Мониторингът регистрира и отношението към някои ключови институции, които имат пряко отношение към изборния процес. От набелязаните най-популярно е МВР, но с отчетливо отрицателно отношение при отразяването. На следващо място това е служебният кабинет -754 пъти и значително по-неутрално отношение. След тях са президентът -571 пъти и ЦИК - 237 пъти.

На този етап е видно, че съществено влияние върху предизборната кампания и медийната среда оказва разразилият се скандал с подслушванията, подчерта Стефан Георгиев. Той се превръща в основна медийна тема в рамките на кампанията и това дава пряко отражение върху начина, по който определени актьори и партии са ретранслирани през медиите до аудиторията. Това дава отражение на начина, по който медията отразява политическите фигури и партии. Данните сочат, че засега щети търпят партия ГЕРБ и нейните представители, въпреки че на ниво "популярност" те все още се ползват със значителен аванс пред останалите играчи на терена. Окончателните данни от мониторинга наблюдателите ще представят след изборите на 12 май т.г. /БГНЕС