/Поглед.инфо/ Централната избирателна комисия обяви междинни резултати при 99,563% обработени протоколи на СИК в РИК, предаде репортер на БГНЕС.

При този процент обработени секционни протоколи ГЕРБ има 30,74%, Коалиция за България - 27,06%, ДПС - 10,46%, Атака - 7,39%. Двете партии, които са най-близко до 4-процентаната бариера, но не я преминават са: НФСБ - 3,75 % и Движение "България на гражданите" - 3,26%.

Според данните до момента, макар и неофициално, могат да се направят изчисленията, че ГЕРБ, без мнозинство, печели 97 мандата, Коалиция за България – 87, ДПС – 33, а "Атака" – 23.

Въпреки че само четири партии влизат в 42-ото Народно събрание, 10 сили си извюваха правото на годишна държавна субсидия. бТВ изчислява, че ако няма предсрочни парламентарни избори, десетте формации на година ще получат от данъкоплатеца 30,7 милиона лева субсидия или за 4 години – над 120 милиона лева. Това означава, че всеки пълнолетен българин годишно ще финансира развитието на политическите партии, независимо дали ги харесва или не, с по 4,42 лева. Според неокончателните резултати на база 96 на сто обработени протоколи в ЦИК, годишна субсидия ще вземе всяка партия събрала над 28 732 гласа, което е точно един процент от гласувалите вчера българи. До следващите парламентарни избори всеки глас за тях ще им носи годишно по 12 лева, пише 13-ти параграф на тазгодишния Закон за държавния бюджет.

Според неокончателните изборни резултати големите партии - ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака, на година ще си делят 26 милиона лева субсидия от данъкоплатеца. ГЕРБ ще получат субсидия от 10,5 милиона лева, БСП – 9,3 млн., ДПС – 3,6 млн., а за Атака – 2,5 млн. лева.

Конституцията предвижда новоизбраното Народно събрание да се свика на първо заседание от президента най-късно един месец след избирането на парламента.

Практиката досега е първото заседание на парламента да е максимално бързо след вота - обикновено във втората седмица след изборите. Макар да няма срок в основния закон за провеждане на консултации на държавния глава с парламентарните групи за съставяне на правителство, президентът се очаква да действа също бързо, както постъпи и след като кабинетът "Борисов" подаде оставка в края на февруари.

След консултациите президентът трябва да възложи на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Той има 7 дни да го изпълни, ако не успее да предложи състав на правителство, президентът връчва проучвателния мандат на кандидат-премиер, излъчен от втората по големина парламентарна група. Ако и в този случай случай не бъде предложен състав на Министерски съвет, в 7-дневен срок държавният глава възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Т.нар. парламентарна рулетка може да отнеме между 1 и 2 месеца.

Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

Ако не се постигне съгласие за правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в двумесечен срок.

Ако ГЕРБ реши да състави самостоятелно правителство - на малцинството, ще й трябва подкрепата на ДПС или на "Атака". И двете партии обаче, както и БСП, категорично заявиха, че това не би било възможно. БСП и ДПС биха получили мнозинство при така създалата се ситуация.

"ГЕРБ е партията, която ще получи мандат за съставянето на правителство. За всички е очевидно, че тя не може да го направи, ако следва досегашната си политика. Нека допуснем, че може би в тази партия тече някакъв процес на плурализация на възгледите. ГЕРБ имаше пълен монопол върху политическата власт в България, но изборите показват, че вече няма да го има. Ако те желаят по друг начин да управляват, трябва да се разделят с властта изцяло", коментира по-рано за БГНЕС социологът Цветозар Томов. /БГНЕС