/Поглед.инфо/ „Днес не малко хора от високи трибуни осакатяват езика ни. Но вие най-добре знаете, че с всяка наранена или пренебрегната дума, погива част от смисъла. Днес някои се опитват да ни кажат, че грамотността е досадна подробност, но … онзи, който не почита правилата на граматиката, ще пренебрегне и закона, а сме разрешили на хора, които не почитат книгите, да взимат решения…”
Из словото на Президента по случай 130-годишнината на СУ "Св. Климент Охридски"

За миналата година публикувах кратък преглед на политическите недомислици в страната ни. Те обаче успешно преживяха и следващата и продължиха да се ширят в средствата за масова информация и да ни разсмиват или дразнят. Ето и някои от по-запомнящите се такива.

Главният идеолог на „ГЕРБ” Цветанов заяви по повод на смяната на министъра на вътрешните работи: „Ние сме в хипотезата самият Маринов да каже, че желае да бъде освободен от тази длъжност” (главен секретар на МВР) „и да бъде назначен за министър на вътрешните работи”. А тълкуването на термина „хипотеза” е научно предположение, обясняващо явление и подлежащо на доказване. Каква наука в смяната на един министър, г-н Цветанов? В случая имаме административна процедура и удачният термин е „ситуация”, „случай”, „казус” (ако трябва да е чуждица!?), но не и „хипотеза”.

Председателят на Парламентарната здравна комисия д-р Даниела Давидкова изобрети неологизма „бюджетиране” (а може би само го популяризира от нелепия ни бюрократичен език?). Не мисля, че административната терминология заслужава езикова нововъведения.

На извънреден брифинг в централата на „ГЕРБ” заради чумата по дребните преживни животни в Странджа с тяхната последваща евтаназия, Тома Биков декларира, че

"ГЕРБ са спечелили предишните изборите с визията си".

Не ни разсмивай, Тома – кой чете партийни визии днес? Вие, дето си ги правите, надали си ги знаете, камо ли електоратът ви да ги чете, че и да следи за изпълнението им! Тези ги разправяй на баба Дора от село Шарково, ама и тя няма да ти повярва (тя пък най-малко, след като ѝ избихте козичките!).

След честване на 127-та годишнина от Бузлуджанския конгрес, в отговор на призива на БСП за смяна на управлението на страната, премиер-министърът, с типичния си самоотбранителен рефлекс, контрира: „… много злини са направени в България за тези десетилетия, но да не им разваляме празника” (на социалистите). Досещаме се, че премиерът има предвид десетилетията от управлението на БКП/БСП от годините след Учредителния конгрес на Българската социалдемократическа партия, а не това последното на неговото управление!? Но премиерът пропуска да си спомни, че в част от тези десетилетия от властта на компартията и той участва на страната на „зловършителите” – нали беше член на БКП? Тогава по каква изкривена логика (негова или на електората му) упреква БСП в „грехове”, в които самият той е съучастник!?Да не говорим, че в третия му властови мандат този „коз” съвсем се изтърка от употреба…

Следващият шедьовър на

политическото празноговорене

бе посочен от един коментатор по Националното радио, но е толкова точно „попадение в десятката”, че си струва да бъде повторен. При обсъждането на бъдещата концесия на летище София, тогавашният министър Московски каза, че „държавата е лош стопанин”. И логично следва, че такъв се явява самият транспортен министър. Поради което справедливо бе попитан задочно: като е лош стопанин защо продължава да заема поста, а не го освободи за друг, добър стопанин?!

На 8-ми и 9-ти август т.г. по Националното радио многократно излъчваха новината на Централния департамент на САЩ, как Щатите ще наложат икономически санкции на Русия за нейно „предполагаемо участие в отравянето на Скрипал” (баща и дъщеря). Нека сега непредубеденият читател помисли и си отговори има ли случай в правосъдието някого да са осъдили за „предполагаемо” престъпление?! Те за доказано такова не ги съдят у нас, камо ли за предполагаемо! За САЩ, обаче, това е напълно в реда на нещата – щом касае Русия предполагаемото става равнозначно на извършено. И за някои наши политически апологети на „американските интереси”, като стратега на „ГЕРБ” Цв. Цветанов – също: той „вярвал на Великобритания”. В тази връзка си спомням как навремето един университетски преподавател по инженерни дисциплини беше казал на свой студент: „Убедеността не е най-добрият аргумент в нашата професия, колега!”.

До скоро знаехме за „министри в оставка”, но премиерът ни обогати терминологията с ново понятие:

„министър С оставка”.

Такава стана Теменужка Петкова – хем подала оставка, хем не я приели и пак си е министърКА. Ама с оставка. И нейният случай не е прецедент – преди това имаше и

„депутат С оставка”

– Делян Добрев. И той уж си подаде оставката, ама парламентарната група я отхвърли с отчаяния вопъл: „Не даваме Делян!”. И той, от няма и къде, прие, горкият.

В тази серия от политически гротески няма как да отминем изявите в стил „Биг Брадър” на вицето (вече бившо) Валери Симеонов – особено колоритен образ в родния ни политически спектър. На гафа му с „кресливите майки” на „уж болни деца” няма да се спирам – толкова коментари се изляха в медиите, че едва ли ще добавя нещо ново. Но пък ще акцентирам, че това не е първата му (а подозирам, че няма да е и последната!) изцепка – нека си припомним арогантното му послание срещу „зелената” евродепутатка, именувана от него „Ска”, заради участието ѝ в протестите в защита на Пирин, в което същата бе наречена „персона нон грата” и предложена да бъде „експулсирана с камионетка до Капъкуле”. Или недопустимото му за държавен вице-премиер отношение към руския патриарх, след което (странно защо?) не последва дипломатическа нота от страна на Русия. Като добавим и набезите му на ротен фелдфебел за въдворяване на тишина по дискотеките на „Слънчака” можем да обобщим клоунадите на Валери с народната мъдрост: „На прост човек му дай власт и му гледай сеира!”.

В последните месеци любимо клише на политиците (всички, без изключение!) стана това за „дебата”:

„ … проведе се (не се проведе) дебат по …”.

Особено им се нрави и да добавят прилагателното „качествен” към ключовата дума „дебат”. Например, в изказването на проф. Даниел Вълчев от януари 2018 г. за изучаването на комунизма в училищата и за приемането на Истанбулската конвенция: „Ние в България не умеем да водим цивилизован дебат”. Словесната конструкция се подема масово от журналистите и се разпространява лавинообразно. Негативното въздействие на клишето като цяло, предизвикващо интуитивно снижаване на степента на доверие у слушателите към говорещия, се подсилва и от неправилното използване на чуждицата в него. Думата „дебати” е от френски произход и в българския език е узаконена само в множествено число, т.е. НЯМА единствено! За справка нека използващите израза видят издадения от Института по български език към БАН „Речник на българския език”, том 3 от 2006 г. (има го "онлайн" на сайта на института). Мисля, че има речници на чуждиците на други издателства, в които думата фигурира и в единствено число, но това е грешно – правилна е лексикалната форма на БАН. А задръстването на ефира с това двойно негативно клише само увеличава литературния сив поток – явление, познато още от времето на соцреализма.

В тези спонтанни проблясъци на скудоумие се изявиха и родните ни магистрати. Обвинителният акт по съдебното мега-дело за Корпоративна търговска банка бе раздут до немислимия обем от 11 хиляди (!!!) страници (целият), а т.нар. диспозитив – до 5 хиляди (!) страници. И защитата основателно поиска да се изчете диспозитивът на Обвинителния акт – целият, без съкращения. По приблизителна оценка това би заело около 160 часа или 20 съдебни заседания! Е, това ако не е върховна магистратска глупост, здраве му кажи! Може ли да се напише смислен обвинителен акт на 11 хиляди страници!? А материалите по делото са общо около 210 хиляди страници – над 1360 тома! Интересно, какво ли толкова са писали експертите в 1360-те тома, та да направят обем в пъти повече от една енциклопедия??? От кратка справка в Google се вижда, че 15-та редакция на печатното издание на енциклопедия „Британика” от 2010 г. включва 32640 страници, събрани в 32 тома. Ако приемем, че в Британската енциклопедия е синтезирано световното знание, каква ли мъдрост струи от шест-седем кратно по-големия обем на материалите по делото КТБ!?

В действителност, към 29 май (три седмици след началото на делото) бяха прочетени едва 200 от петте хиляди страници. Колко ли седмици ще са нужни на прокуратурата да изчете цялото обвинение?

Така е – колкото по се мъчи човек да се прави на интересен, толкова вероятността да стане глупав нараства. Както срещнах една остроумна мисъл в социалните мрежи: „По-добре да си мълчите и да Ви смятат за глупав(а), отколкото да си отворите устата и да разсеете всякакво съмнение!”.