/Поглед.инфо/ Не знам защо толкова бързо бе сменен досегашния председател на Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВ). Страхувам се, че почти никой не знае освен много тесен кръг лица. В някои медии вече се появиха догадки, че тази смяна е продиктувана от изтеклите списъци на големи вложители в КТБ.

Възможни са значително по-мрачни сценарии, свързани с дейността на самия ФГВ. Факт е, че от създаването си през 1999 до сега, тази институция успяваше да стои в страни от фокуса на общественото внимание. Изведнъж върху нея се струпаха огромни очаквания, а с тях изникват и въпросите. Един от тези въпроси е, как човек, чиято основна част от професионалната кариера е преминала в ръководството на банка, имала нужда вече два пъти от сериозна държавна подкрепа, може да бъде непротиворечива кандидатура за шеф на Фонда. На този въпрос следва да отговорят предложилите новия ръководител на ФГВ.

Относно толкова коментирания въпрос със законността на т.нар. "цесии". По същество те са само част от юридическата обвивка на едни неистови тристранни опити, вложители в КТБ да съхранят част от парите по своите депозити. От къде идва оптимизмът на управляващите, че тези "цесии" могат да бъдат "отменени" също може само да се гадае. В рамките на това гадание следва да се включи и конституционната забрана за приемане на закони с обратно действие. Дали юристите, които са застанали зад подобни идеи имат нещо сериозно предвид или това е само детайл от политическото празнодумство предстои да видим. Така или иначе, всяко нарушение на правата на депозантите от страна на държавата би било идеална цел за атакуване пред български и европейски съдилища. Надявам се премиерът да има солидни аргументи за изявлението: "Ще отменим всички прихващания в КТБ. Всички, които са се нагласили през цесиите, една вторична далавера... и са се нагласили вече. Ще отменим прихващанията в цесиите. На практика се надявам едни 800 милиона лева да си влязат обратно в държавата".

Цесията като юридически механизъм се урежда в Закона за задълженията и договорите и означава прехвърляне на вземане. Това, което е известно до момента за случващото се с депозитите в КТБ е, че техните титуляри ги прехвърлят по номинал срещу сконтирани плащания към юридически и физически лица, които са кредитополучатели на банката. В бъдеще приобретателите на тези депозити ще могат да поискат погасяване на своите кредити до размера на придобитите депозити поради сливане на фигурите кредитор и длъжник. Това е схема, частично изгодна за оригиналните депознати – те все пак ще получат нещо над гарантираните 196 000 лв. В противен случай цялата тази горница "гори". Схемата е условно изгодна и за придобиващите тези депозити, защото, макар да има известен риск, те биха могли да си намалят/погасят задълженията към КТБ. Основен губещ е държавата, която няма да събира реалните суми на отпуснатите кредити. А държавата – това са всички български данъкоплатци. Те могат да изразят своята "признателност" към БНБ, която до момента "перфектно" е осъществявала своите надзорни функции.

Във всички случаи интересното предстои, защото лица, загубили милиони и десетки милиони в КТБ няма да се поколебаят да потърсят в български и европейски съд тънката граница между закон с обратно действие и такъв за преуреждане на съществуващи отношения. В този смисъл, наистина силно се надявам ентусиазмът на премиера да е подплатен със солидни юридически аргументи. В противен случай България пак ще плаща, но този път и разходи за загубени дела.

Един добър лакмус за това, дали се търси законност или отново ставаме свидетели на следизборен популизъм ще бъде поведението на НАП. Защото ако едно физическо лице има на свое име 10, 20 и повече милиона това не може да не буди интерес у данъчните, пък бил той и чисто професионален. Липсата на подобни действия би означавала само едно, държавата е "благосклонна" към големите вложители и приказките за борба с "вторичната далавера" са просто изхабен въздух. /БГНЕС

------------------------

Десислав Данов, юрист към Български финансов форум.