/Поглед.инфо/ Управителят на БНБ Иван Искров обясни, че проблемът с Корпоративна търговска банка не опира до банков надзор, а става дума за преструктуриране на една голяма системна банка. Това е опит, и то отново доста наивен, да се загърбят дългогодишни проблеми и да започне да се говори за КТБ от момента на поставянето й под специален надзор.
Знаем какво обясняваше същия този Искров само 2 месеца преди това да се случи. Той казваше, че КТБ е в много добро състояние и получи разрешение да закупи ТБ "Виктория", по това време клон на "Креди агрикол". Как тогава БНБ и Управителният й съвет ще вземат това решение? Нека не се интерпретира погрешно работата на всички служители в Централната банка! Сред тях има и много големи професионалисти, но как УС взе това решение, а след това се оказа, че КТБ е в много лошо състояние и липсвали, по думите на Искров, кредитните досиета и т. н.? След това управителят на БНБ се опита да прехвърли проблема върху колегата си от "Банков надзор" като каза, че самият той нищо не знае и така бил структуриран законът. Много бързо му обясниха, че това е грешна позиция, предполагам негови юридически съветници и Искров повече тази позиция не я повтори.
Сега управителят на БНБ отново се опитва да каже, че проблемът е политически и да прехвърли отговорността си, негова и на хората от УС, на политиците, защото чака политическо решение. За какво тогава е Централната банка? Това е основният въпрос, който трябва да бъде зададен, за да получим адекватен отговор. БНБ има управление "Банков надзор", което трябва да следи за доброто функциониране на банковата система. Как така 10 години се от Българския финансов форум и от други неправителствени организации, че проверките на "Банков надзор" са фиктивни? Писали сме и писма до Искров, в които го уведомявахме за неадекватните проверки на "Банков надзор", но той така и не счете за необходимо да ни отговори. Сега, изведнъж се оказва, че имало такива пропуски в документацията на КТБ. Затова не бива да се обсъжда въпросът кой и как ще спасява КТБ, а кой допусна да се стигне до този момент банката да бъде поставена под специален надзор. Има ли гаранция, че оттук насетне БНБ ще работи вече адекватно и няма да допусне подобен случай с друга банка? Към настоящия момент с тези объркани обяснения на управителя, по никакъв начин не можем да имаме доверие в БНБ и да вярваме, че ще работи адекватно.
Аз нямам депозит в КТБ. Нито съм получил кредит, субсидия или някакво друго плащане от банката. Нека всички т. нар. спасители, които се явяват и ултимативно искат да прокарат решения за спасяването на КТБ, и дават предложение, да направят същата тази декларация! Иначе, без да им назовава имената Искров спомена, че ги гледал по сутрешните блокове на телевизиите, а в същото време им четял имената в документацията на КТБ. В това отношение управителят на БНБ има известно основание, но не е прав да се опитва да прехвърля отговорността си на някой друг, неназован. Най-общо на политиците или на другите спасители, които са се редили на опашка и са получавали субсидии от КТБ, а сега искат да я спасят или търсят някакъв начин да обезценят кредитите, които трябва да връщат.
Искров има известно основание, когато говори за многото стъпки, които са предприети. Той прави и самооценка на екипа си като казва, че във времената на голямата банкова и финансова криза в света, успели да запазят българската банкова система читава. Ами как успяха? Това е ключовият въпрос в момента. Направиха го като прокараха такова лобистко законодателство, че прехвърлиха риска и отговорността върху клиентите на банките. И какво се получи? – Знаем колко много бяха самоубийствата на ред длъжници и на жертвите на банките, а сега стигахме дотам, че започнахме да губим и банки.
"Който жертва свободата заради сигурността, накрая губи и двете", гласи една максима. По същия начин се получава с банките и клиентите. – Който жертва клиентите заради банките, в крайна сметка загробва и хората, и банките. Не знам сега Искров с какви очи застава пред камерата, за да обяснява, че е спасил банковата система. Може би трябва да се изправи срещу семейството на убитата банкерка в Бургас и на другите самоубили се хора, които станаха жертва на банковия рекет, и да им обясни как той е спасил банковата система. Тези хора управителят на БНБ не може да ги върне, но сега ще се окаже най-вероятно, че ще трябва да бъде затворена и една банка, защото аз вече чувствам тази ситуация в страната. И при това говорене от страна на Искров, кои са тези инвеститори, които ще дойдат в такава несигурна ситуация и ще инвестират в страната?
Има и още нещо, което трябва да се каже, а управителят на БНБ изобщо не се спира на този въпрос. БНБ можеше да каже, че до окончателното решение на казуса КТБ, няма да се допускат злоупотреби с активите на банката, защото аз не знам доколко е вярно това нещо, но чета и слушам мнения на хора, които очевидно ползват някаква вътрешна информация, че една част от активите на КТБ са продадени или преобразувани. Достатъчно е да се погледне в публичните регистри, за да се види за какво иде реч, защото по стар обичай, докато някои се опитват да спасяват банката, други се опитват да спасят само своите активи. Това се среща често по нашите географски ширини – законът да се прилага с двоен аршин, да се помогне на едни за сметка на други. Това се е случвало многократно в най-новата ни история. Затова БНБ и всички управители дължат отчет пред обществото.
Можем да наблюдаваме някои от т.нар. спасители, а те вече са много, как променят постоянно становищата си. Това най-вероятно е свързано с определени очаквания и взети решения, които касаят техните активи. От тази гледна точка мисля, че е съвсем разумно и честно хората, които дават становища и препоръки за евентуалното спасяване на КТБ, да декларират личния си интерес.
--------
Георги Атанасов, Български финансов форум.