/Поглед.инфо/ Не бих казал, че решението за съда по отношение мярката за задържане за 72 часа на Цветан Василев има решаващо значение за парите на вложителите в КТБ. Разбира се, ако г-н Василев е в България и не се страхува за живота си, при всички случаи решение с казуса вероятно ще се намери по-бързо.

Никой обаче не може да предпише съответната рецепта за излизане от ситуацията без да имаме ясна картина. Тя трябва да бъде такава, каквато БНБ приема за реална. За да каже на база оценката на квесторите и на външните одитори, че дупката в бюджета е толкова или толкова и ако акционерите не могат да я покрият, да се търси друго решение.

По-големият проблем е ликвидността на банката, тъй като след всичкото усилено говорене не е изключително дори онези, които много обичат КТБ и се кълнат в нея, да изтеглят своите пари в деня, в който тя отвори врати. Това са две коренно различни неща - ликвидността и капиталовата адекватност. Защото дори една банка да бъде изключително силно капитализирана, може да има ликвиден проблем – случаят с Първа инвестиционна банка, например. Там нямаше капиталова дупка, а хората просто бяха подведени да теглят парите си. Взеха се мерки от страна на мениджмънта, правителството и БНБ и процесът бързо беше спрян. Ако се бяха забавили с няколко дни, проблемът щеше да е същият като при КТБ и, вероятно, щеше да се пренесе и върху други банки.

Би било добре Цветан Василев да има възможност да каже своята истина, тъй като много често в момента ние гадаем – изнесени ли са пари, от кого, иска ли да ги върне или не иска, на какви лица са раздавани кредити и т.н. По моя информация в досиетата наистина е пипано, но според някои обвинения това е свършено от прокурори и следователи.

Самото решаване на съдбата на банката не предполага много отлагане във времето и големият въпрос е защо докладът за КТБ се бави толкова много. Поставих отдавна въпроса и вече дори в УС на БНБ има различни мнения , както и хора, които не споделят поведението на Иван Искров. Проблемът е в това, че след като БНБ сгафи толкова много с бездействието си и с неадекватните си коментари за изнесени пари в чували, за източени 3 млрд. лева, за неслучилото се отваряне на определена дата и т.н., Искров и цялата институция са дискредитирани. Всички политици трябва да го имат на ум и още в първия ден на формирането на парламента трябва да бъде поставен въпроса за ръководството на централната банка.

Покрай събития в КТБ много хора си превалутираха левовете – в банките дори идват пари, а не се теглят. Но се забелязва усилено превалутиране на левовете в евро, което е вид превенция вследствие на приказките, че бордът ще падне и левът ще се обезцени. Самият борд допуска, без всякакви ограничения, че може да се прави замяна на левовете в евро и обратно.

Не е коректно темата с актуализацията на бюджета да се експлоатира от отиващи си правителства и парламенти и от служебен кабинет. Този кабинет има съвсем други задачи и дори да има необходимост, тя трябва да се направи след анализ на база новите избори, новият парламент и новият кабинет. Трябва да се определят приоритетите и политиките, които иска да води новото правителство в един или друг сектор, преди да се вземе съответното решение. Няма да се обърне каруцата, ако бюджетът не се актуализира в първите дни на октомври и актуализацията не е подготвена от служебния кабинет.

Обикновено през лятото винаги са мъртви месеци от гледна точка на събираемостта на приходите, така че нека видим какво ще бъде положението през есента и през ноември и да дискутираме по-трезво. Дори и във връзка с наводненията и компенсирането на гражданите в бюджета има ресурс и това не е свързано с актуализацията на бюджета.

Азбучна истина е, че бюджетът е концентриран израз на икономиката на една държава и на политиките на управляващите. На база политиките на онези, които ще управляват държавата в следващите години, би трябвало да се знае къде да се пренасочат съответните ресурси и необходима ли е актуализация до края на годината или не. Твърде възможно е до края на 2014 г. да получим европейски ресурси по вече изпълнени проекти, като се говори за сума от 500 – 700 милиона лева. Възстановява работата си "Нефтохим", който беше в ремонт, и това означава, че вече ще започнат да идват повече приходи от акцизи и ДДС оттам.

Намираме се в паричен съвет и той изисква всеки един лев, който е пуснат в обращение в България, да бъде осигурен с резервна валута. Ние не сме я изчерпали и дори имаме свръх покритие, тоест имаме резервна валута оценена в левова равностойност повече, отколкото са парите в обръщение. Тук проблемът е в друго – печатницата на БНБ по принцип не работи всеки ден да печата пари. Тя отпечатва определено количество пари, които са за години напред и стоят в едни каси. Тези пари не са в същинския смисъл на думата пари, макар че ако някой се добере до тях, разбира се, би могъл да ги използва. От една страна, тези пари са за замяна на стари и скъсани купюри. От друга страна, когато има увеличение на парите в брой в населението, което е свързано с много фактори, например, със сенчеста икономика или пък има недоверие към банковата система, много хора се ориентират към това да си сложат парите в трезори, в буркани, под дюшека и т.н. Има и такива, които си теглят парите и ги изнасят извън страната. Само БНБ има своя анализ до каква степен сивият сектор е завъртял по-голямо количество пари и до каква степен случката около КТБ са накарали хората да предприемат подобни действия.

---------------

Доц. Стоян Александров, финансист. Той е министър на финансите в периода /1993-1994/.