/Поглед.инфо/ Поредицата непрофесионални прояви на банковия регулатор провокираха от миналото лято насам многократно спорове около темата за прекратяване на мандата на действащия управител на БНБ.
В началото на април т.г. премиерът изрази надежда, че през следващия месец въпросът ще бъде решен. Изявлението му показва, че изборът на нов управител, а и на подуправител за "Банков надзор", вероятно вече влиза в дневния ред на управляващата коалиция. Лесно ли е да се намери решение на този въпрос, или той може да породи напрежение, каквото предизвикаха смените в ДАНС и в МВР?
Коментарите са разнопосочни. За някои изборът няма да е сложен, защото всеки нов управител на централната банка ще се справи по-добре от сегашния. Не за друго, а защото е трудно да се намери по-несполучливо попадение от Иван Искров.
Не споделям това мнение. Не защото проявите на днешния управител заслужават адмирации, а заради тежкото наследство, което той оставя. То се изразява в няколко основни проблеми, които новият гуверньор не може да си позволи да игнорира: Първо - провал на надзорната дейност. Да си спомним, че след въвеждането на Паричния съвет, надзорът остана основната отговорност на БНБ. Второ - неадекватна информационна политика и незряло поведение на представляващите централната банка в обществения и икономически живот. Противоречивите и взаимоизключващи се изявления предизвикаха вълна от въпроси. На тях централните банкери по навик отговориха с арогантно поведение, наглост и цинизъм. Трето - лобистката законодателна и регулаторна политика превърна от УС на БНБ в отдел към Асоциацията на банките в България. Години наред регулаторът задоволява противоречащи на пазарната логика капризи срещу привилегии и ангажименти за убежище след края на мандата. Четвърто - изброените до тук порочни практики доведоха до срив на доверието в БНБ. Не става дума само за доверието в страната, а и за липсата му в международен план, което вече пряко влияе върху инвестиционните и бизнес перспективи на държавата.
Новият управител ще трябва да се справя с всичко това. Решението се оказва не толкова лесна задача.
По закон управител и подуправители се избират от Народното събрание. Т.е. няма пряк избор от суверена. Това ще бъде втори опит на Бойко Борисов за кадрово решение в БНБ. При първия премиерът показа непоследователност – имаше закани за уволнение, театрално подадена оставка, повторен избор. Всъщност, оставките, полуоставките и задкулисните договорки на Искров са материал за цял комедиен сериал. Постфактум, оправдание за действията си Борисов потърси в съветите, получени от Европейската комисия. Подведен бил, някой така го съветвал и т.н. "Втора двойна грешка в сервис гейма му" сега няма как да се прехвърли в отговорностите на друго лице.
Кои фактори ще определят поведението на премиера при този избор? Най-вероятно отговорът се крие в това какви цели ще си постави Борисов. Имитация на промени и запазване на статуквото или разумни реформи? Това ще си проличи от процедурата - дали изборът ще бъде "при закрити врати" или ще има публично обсъждане на съответните номинации. Ако управляващата коалиция си позволи да лансира кандидат без той да е представил конкретна програма (както се случи при избора на Искров през 2009 г. - бел.а.) и без конкурентни номинации, това ще е ясен знак за продължаваща стагнация. Реформаторски настроения ще вземат превес в случай, че бъде организиран дебат и на обществеността се предложат визии за преодоляване на натрупаните негативи. Продължително налаганата погрешна политика, довела логично до посочените тежки проблеми, на пръв поглед дава неизбежния отговор. Все пак, тази политика е персонализирана с конкретни изпълнители, чието влияние не е слабо. Те могат да съществуват единствено в днешните условия и виждат шанса си за оцеляване в запазването на носещия им дивиденти погрешен модел. Затова мнозина наблюдатели подозират, че опитите за задкулисно влияние няма да са изолирани и безобидни. Въпросът е доколко управляващите могат да се еманципират от тях.
Разбира се, във финансовата сфера разумното и балансирано поведение, чиято липса преживяваме болезнено, е задължително условие. В този смисъл процедура с открит дебат и състезание на идеи, които успоредно с належащите законодателни промени гарантират на банковата система солидна, устойчива и предвидима среда, би могла да бъде само от полза за страната. Тя ще покаже дълго чаканата зрелост на политическите ни нрави и основания за оптимизъм. Ще бъде в същото време и ясен индикатор за разграничаване от полупрофесионалните и невписващи се в законодателството на ЕС порочни практики, към които днешните шефове на "Батенберг" показват устойчива привързаност. Една балансирана програма, с прецизно разположени във времето инициативи ще накара мениджмънта в банковата система да стъпи върху сигурна основа и да съсредоточи усилията си във вземането на адекватни управленски решения. Това ще даде своите ясни сигнали към бизнеса в страната и международните партньори.
Банкерите по природа са хора консервативни, скептични, трудно даващи доверие. Интересно е, че дори някои от тях, свързани в незавидни зависимости, се обявиха поне на думи за промени. Преди три месеца група неправителствени организации лансираха кандидатурата на д-р Любомир Христов за управител на БНБ - човек с последователна позиция за реформи и визия за конкретната им реализация. Самото обявяване на кандидатурата предизвика впечатляваща реакция в медиите. В подкрепа на номинацията се изказаха редица финансисти и общественици. Вероятно е имало и гласове против. Показателно е, че те останаха в задкулисието.
В този смисъл, липсата на реакция от страна на управляващите е смущаваща. Номинацията на д-р Христов е обявена и те би следвало да определят отношението си към нея. Поведението им ще покаже доколко вземат управленските си решение открито или остават зависими от задкулисни договорки.
----------------
Георги Атанасов, анализатор от Български финансов форум.