/Поглед.инфо/ Ако продължи да играе на инат, кабинетът може да изкара и пълния си мандат. Само че след него няма да остане нищо от БСП и „Атака“, а от ДПС - почти нищо.

Хората, които от дълго време се занимават активно с политика, имат опита да усещат масовите настроения и да реагират своевременно или със закъснение, правилно или грешно. Тези хора обаче имат и един очевиден недостатък - да реагират само на онова, което виждат. Има и по-тежки случаи: когато политиците започват да реагират не на това, което виждат, а на онова, което искат да виждат. Тогава дните им са преброени и е въпрос на време да изчезнат от сцената. Но затова - по-нататък.

В сегашната ситуация всички са се вторачили в уличните протести и се опитват да построят

стратегиите и тактиките си

в зависимост от диаграмата на уличната енергия. Няма и опит за успешен прочит на движещите мотиви на хората, които протестират, търсят се и се изобретяват аналогии с предишни подобни процеси, а днешният няма нищо общо с всичко, което ни се е случвало досега. Дайте да изброим трите неща, които са повече от очевидни!

Първо, хората искат едно правителство да падне, но не защото искат друго да дойде на власт. Бойко Борисов, хората около Иван Костов и Меглена Кунева, както и мнозина други, които са извън властта, са окуражени и възбудени от

възможността за реванш

без да си дават сметка, че никой няма желание да замени с тях онези, които иска да махне.

Колективната реакция по случая „Пеевски“ е повод, но не и причина. Българските граждани не желаят промяна в политиката и смяна на властта, а смяна на начина на правене на политика и на упражняване на властта.

Второ, мантрата, която извира от политическите щабове и се разхожда на всички места, включително и сред групи на уличните протестиращи, че на правителството трябва да се даде шанс да си свърши работата, няма никаква обществена подкрепа и е невъзможно да намали силата на протестната енергия. Никой не е поставил под съмнение, че правителството на Орешарски е по-компетентно от предходното и че предлага разумни и очаквани решения за преодоляване на кризата. Само че никой не му вярва и никой няма да го остави на мира да прави каквото и да е, колкото и това, което прави, да се харесва и одобрява. В този смисъл е напразно усилие да се обещават увеличения на доходите и на майчинските добавки или намаления на цените на тока, защото хората са убедени, че им хвърлят прах в очите, за да прикрият зависимостта на кабинета от задкулисни кръгове, които всекидневно демонстрират своята огромна и нахална власт.

Трето, който си мисли, че е възможно да кокетира с улицата или да се приближи до нея, ще се натъкне на нарастващия гняв на протестиращите. Лицата на зачеркнатите портрети, манифестиращи по улиците са както на Станишев, Местан и Сидеров, така и на Борисов, Костов, Кунева и прочие. Някои побързаха да обявят протестите за организирани и купени (не поставям под съмнение факта, че сигурно има и такъв елемент), но напълно игнорират обстоятелството, че три четвърти от гражданите, които наблюдават процеса по телевизията от домовете си, са напълно солидарни с искането на протестиращите - смяна на начина на правене на политиката, промяна на модела, по който се упражнява властта. С други думи - смяна на системата.

Смяната на системата не устройва нито един от действащите политически играчи, следователно няма да се случи, защото зависи от тях. Улицата, рано или късно, ще се умори и ще се прибере по домовете си, а на лицата на управляващите отново ще грейнат самодоволни усмивки. Правителството с най-ниския в историята рейтинг ще остане, подкрепено от парламент с най-ниския в историята рейтинг. Ако продължи да играе на инат, кабинетът може да изкара и пълния си мандат. Само че след него няма да остане нищо от БСП и „Атака“, а от ДПС - почти нищо. Това ще бъде цената, която ще платят подкрепящите го партии.

Продукт на убеждението, че смяна на системата не може да се извърши с действащите играчи е вълната от исканията за оставки. В най-концентриран вид това се вижда в БСП, която има най-голям опит в преодоляването на кризи, предизвикани от нея, и

инстинкт за самосъхранение

чрез саможертва. За съвременниците на прехода това няма нужда от доказване: такива бяха случаите в края на 1989 и началото на 1997 година. Дали това ще се повтори и в сегашната ситуация - не знам, но ако не се случи, може да се окажат прави онези, които прогнозират или края на БСП, или поредното нейно разцепление. Прочие, когато говорим за разцепление на БСП, тази година се навършват точно 110 години от най-голямото разцепление в партията, а от последното са минали едва 17 години. Вече се появиха пукнатини измежду представителите на ръководството на партията за това, кое е добро и кое лошо, а то е симптом за идейно разединение. Въпросът сега е дали оставките могат да решат нещо. Вярно е, че оставките на лидерите ще намалят уличното напрежение, а може и да го сведат до нула. Оставката може да въведе в заблуждение хората и да ги накара да мислят, че техният натиск е дал резултат и нещата ще тръгнат в по-добра посока. Докато не се разбере, че и следващите лидери ще продължат да правят политиката по същия начин и да консумират властта чрез интересите на олигархията.

Големият проблем на българската политика е, че огромното мнозинство от народа няма политическо представителство. Гражданите започват да осъзнават, че едрият капитал, олигархията превръща в лесна плячка всяко поредно правителство заради това, че има за съюзници всички партии, които и да са те. Вярно е, че пенсионерите, безработните, хората в неравностойно положение имат своето политическо представителство в лицето на БСП, но активните прослойки от населението, така наречените производителни сили, нямат такова.

Дребните и средните предприемачи, които днес са на улицата и протестират, започват да се осъзнават като класа, защото имат представа за образа на врага - едрия капитал, монополите, картелите. Последните обаче си имат правителство, партии, закони и нищо не може да им попречи да унищожат класовия си враг в лицето на дребния и средния бизнес. Което и става: огромната безработица през последните 4 години се случи тъкмо заради фалитите на дребните и средните предприемачи.

Класовият характер на тази война и нарастващо противоречие не изведе на сцената политическа партия, която да си постави за цел ограничаването на властта на едрия капитал и ликвидирането на монополите и картелите. На думи това записа в програмата си БСП, но с първите си действия кабинетът „Орешарски“, а и ръководството на самата БСП поднесе категорични доказателства точно в обратния смисъл. Ето защо

оставките

на Станишев, Местан, Сидеров, Борисов и останалите сами по себе си няма да решат нищо, защото проблемът е много по-дълбок и опира до начина, по който е устроена властта, и по който са организирани партиите, изборите, институциите и прочие.

Смисленото искане на улицата за оставка на правителството се бие с идеята за смяната на системата, защото избори, проведени сега, ще произведат парламент, съставен от същите или приблизително същите партии, но правителство - със сигурност зависимо от същите задкулисни кръгове. Ще влезем в спирала на безконечни избори, чийто резултат почти незабавно ще изважда отново хората на улицата, докато всичко в държавата спре да диша.

Идеята, която видях да се издига някъде от улицата, президентът да назначи служебен парламент, който да изработи нови закони и правила, е на крачка от идеята да поискаме от Брюксел да ни назначи и служебен народ, защото очевидно не желаем да поемем съдбата си в свои ръце и да се разберем помежду си дали изобщо искаме да запазим България. Ако пък не искаме - свят широк! Сигурно ще се намерят достатъчно желаещи да се заселят на тази територия.

(в. Преса, печатно издание, брой 167 (518) от 22 юни 2013)