Какво се случва със „Софийска вода", лъжат ли ни за цената и нарушават ли концесионния си договор? Какъв е контролът върху този монополист? Отговор на всички тези въпроси Информационна агенция КРОСС потърси от инж. Петко Петков. Той 25 години е водил столичното водоснабдяване в качеството си на генерален директор на общинска фирма „Водоснабдяване и канализация"- София. Инж. Петко има общо 42 години стаж в този бранш.
Репортер: Как оценявате работата на „Софийска вода"
инж. Петко Петков: „Софийска вода" през тези десет изминали години показва, че няма никакви компетентни, отговорни решения по отношение на изпълнението на концесионния си договор. Концесионният договор от 1999 година предвиждаше за миналата година загубите да бъдат 25,6%, а те отчетоха за миналата година 60, 38%. Първо, когато говорим за общи загуби, трябва да имаме предвид, че те са два типа загуби. Едните са физически загуби и другите са търговски загуби в резултат на кражби на вода, на неизправни съоръжения, неоткрити абонати и така нат. Във всички случаи загубите на вода - действителните, физическите загуби на вода не са повече от 30%, а всичко останало са икономически и търговски загуби, за което основна отговорност носи „Софийска вода".
От първоначалния договор концесионният анализ, който е направен е установено, че преди започването на концесията загубите са били 50% физически загуби и 50% търговски загуби и се е предвиждало, че до 10 - 15 години търговските загуби ще се сведат до 15%, а физическите на 20%. Не случайно се е предвиждало те да бъдат 25,6%. За съжаление, през тези години ръководствата не постигнаха нищо по отношение на този най - важен показател. Те винаги говорят за инвестиции, за средства за инвестиции, но не говорят за това какво ще се постигне от инвестициите. Ако се влагат инвестиции, те се влагат по два показателя. Първо да се подобри качеството на водата и второ да се намалят загубите на водата. Зад тези постоянно високи загуби и искането на нови и нови милиони левове за реконструкция на ВиК мрежата се крие действителното положение. Строителите са външни фирми и „Софийска вода" е смешно да бъде организация - изпълнител на дейността по поддържането на ВиК - мрежата и да стане инвеститор. Колкото повече външни фирми се включват по една такава дейност, толкова по - голяма е възможността за корупцията. За съжаление, това е корупция, която много трудно се доказва.
Загубите на вода се отразяват пряко на цената на водата. Не се изпълни нито това, което беше заложено по концесионен договор, нито това, което е заложено в приетите бизнес планове по закон. Тук основна вина има освен „Софийска вода", а и ДКЕВР. Всички решения на ДКЕВР са в нарушение на действащия закон и наредбите към него. Това е установено от контролните органи, в това число и три пъти този въпрос е гледан в Комисията за борба с корупцията към Народното събрание.
Ръководството на „Софийска вода" продължава с тезата, че са необходими извънредно много субсидии при положение, че в София нито е построен нов водопровод, нито е построена нова пречиствателна станция. Всичко беше построено преди да дойдат концесионери.
Концесионерите се смениха три пъти. Днес е третият концесионер. Най - напред беше една английска фирма, след това втора и в момента е френска фирма, но резултатите са никакви. И аз се чудя как тези професионалисти, които трябва да бъдат експерти, не се срамуват от резултатите, които са видни. Няма в света голям административен център със загуби повече от 40%.
В България преди 20 години общите загуби в страната бяха към 17%, а в София, независимо, че провеждаше мерки за икономия на водата, които принудиха някои абонати да правят кражба на водата, загубите бяха 26%. Никакво обяснение не може да имат днешните резултати освен слабости по поддържането на ВиК мрежа, слабости по поддържането на водомерното стопанство.
Самият факт, че от един пилотен проект, изпълнен през 2003 година в ж-ка „Обеля", след привеждане на водомерното стопанство в необходимия вид, фактурираната вода нарасна с 32%. Това е достатъчно доказателство за това къде трябва да се търсят загубите на вода и как те се отразяват на цената на водата.
Последните години ДКЕВР, според мен, не правилно прилага формулата за цената на водата по така нар. стимули. За да се прилага формулата за стимули, това означава, че се изпълняват основните изисквания. Те пишат, че прилагат тази формула, но не я прилагат. Самият факт, че за последните пет години инфлацията с натрупване е 42%, а цената се е увеличила 60%, при положение, че по формулата за максимална цена се предвижда максимум инфлацията.
Относно работата на Столична община, след като бе съкратена фирмата, която упражнява контрол върху „Софийска вода" и дейността за определяне на цената на водата отиде към ДКЕВР, на практика не се упражнява никакъв контрол. Съветниците не проявяват заинтересованост, освен единствено да се увеличават инвестициите. Контролът за инвестициите е занижен. Само средствата, които се отчитат като инвестиции за тези 10 години са около 500 млн. лв., без да се смятат инвестициите, които бяха от предприсъединителните фондове и тези, които са от европейските фондове. Така че с тези инвестиции не се показва никаква ефективност по отношение на тяхното влагане. В момента се изграждат някои съоръжения по европейски изисквания, но без да имат някаква техническо - икономическа обосновка. Например, ще се изгражда помпена станция, която да припомпва водата от района на Княжево до Владая, при положение, че Владая се снабдява с витошка вода, която е една от най - качествените.
Репортер: Как виждате работата на Столичния общински съвет по отношение на контрола върху „Софийска вода"?
инж. Петко Петков: Министерството на регионалното развитие и благоустройството счита, че няма работа с контрола върху „Софийска вода" и това е работа на Столична община и на ДКЕВР. Това обаче не е така, защото министерството трябва да има отговорност, защото Законът за регулиране на ВиК - услугите е под тяхното ръководство. След като изтекоха пет години от прилагането на този закон, трябва да се види какво е направено по отношение на най-важния показател - намаляване на загубите на водата. Защото съгласно методиката, която е направена за намаляване на загубите на водата, в тези изтекли години 2/3 от загубите, които трябваше да се намалят, трябваше да бъдат постигнати. На практика това не се постига, не се изпълнява Законът и наредбата от ДКЕВР, не зависимо, че това е установено и се знае никой не управлява никакъв контрол, никой не пита тези, които създадоха и разработиха този закон и наредба, какво се постига.
Общинските съветници в действителност не проявяват никакъв интерес. Те би следвало да познават самия концесионен договор, допълнителното споразумение по този концесионен договор и неговото изпълнение. Според мен, факт е, че ако те прилагаха първоначално приетият закон и наредбите и анексите към него, концесионерът сам щеше да пожелае да се прекъсне договорът за концесия.
През последните години след като премина въпросът с определянето на цената към ДКЕВР, Столична община на практика не прилага своите изисквания и не съгласува проектите така, както са предвидени. Те се интересуват единствено да се прилагат. Аз разбирам, че много малко са професионалистите, но никой не пречи на Столична община да привлече професионалисти, които да помогнат на общината да взема компетентни решения.
Репортер: Какъв всъщност е резултатът от тези инвестиции, след като стана ясно вече, че те не подлежат на контрол?
инж. Петко Петков: Резултатът от тях е минус, след като в момента се отчитат над 60% загуби.
Репортер: Преди няколко месеца Министерски съвет взе решение за отпускане на 12,3 млн. евро за анализ във водния сектор в България. Какви резултати смятате, че могат да се постигнат?
инж. Петко Петков: Учудващо е, че при наличието на толкова органи, които се занимават с водния сектор, като започнем от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството за опазване на околната среда, ДКЕВР, общинските съветници, сега да се поставя въпроса за анализ и за привличането на толкова фирми и за изразходването на толкова средства е необяснимо, освен имайки предвид следващите избори, за да се раздадат тези пари.
Не е необходимо да се прави анализ на всичките 53 фирми, които са в момента. Достатъчно е да бъде направен един пилотен проект, за който да се вземе един голям град, един среден град и едно село, за който да се направят изводите защо е това положение и какво трябва да се направи. Аз мога да предположа какво ще кажат. Заключението ще бъде, че всичко е амортизирало, изостанало и на ниско техническо ниво и ще трябва да се вложат милиарди левове за привеждане на необходимо техническо равнище.
При положение, че в България има Катедра ВиК към УАСГ, има в БАН специалисти, има в общините, има в двете министерства, има в самите предприятия е престъпление да се дават толкова пари на толкова фирми.
Последните години изобщо не се наблюдава обаче някаква приемственост и компетентност. Когато се говори за компетентност, нямам предвид, че няма компетентни хора, а малко са достойните компетентни хора.
Репортер: В пресата се появи изявление на заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройство, който заявява, че цената на водата се повишава само с 5 ст. заради загубите и че ако се направят необходимите инвестиции за намаляване загубата на водата, означава че водата ще стане 4 - 5 лв. Какво мислите по този въпрос?
инж. Петко Петков: Съжалявам много, че този господин е правил сметки съвсем наизуст. Трябва да бъде пределно ясно, че големите загуби идват не от физическите загуби, а от търговските загуби.
Репортер: Готви се промяна в Закона за водоснабдяването. Какво е вашето мнение по въпроса?
инж. Петко Петков: Да, наистина и аз прочетох за такива промени. Този закон излезе преди 10 години. Това е 22 - та промяна на закона. От тези изменения и допълнения, които се правят с лека ръка и без никакво обсъждане, резултатът е никакъв. Не случайно получаваме лоши оценки от Брюксел и това ни служи за оправдание да се назначаване на консорциуми за анализ върху водния сектор. Това, което се разбира от настоящите предложения е една част от тези водопродови да са държавни, а поддържащите ВиК - мрежа да бъде общинска. Такъв опит беше направен и преди 20 години. Това е напълно погрешно и ние вместо да отиваме към обединяване, ние отиваме към разделяне. Резултатът ще бъде още по - лош. Това прехвърляне на съоръжения ще отнеме още много време и това правителство сигурно ще си отиде и ще дойде ново правителство, което отново ще започне от АБВ.