/Поглед.инфо/ В рамките на национално представително социологическо проучване, проведено в периода 26 юни - 4 юли 2015 г., бяха включени и някои от дискусионните въпроси на външната политика на България – за разполагането на чужди въоръжения у нас, за санкциите срещу Русия и за геополитическата ориентация на страната. Изследването е проведено по метода на полустандартизираното интервю „лице в лице“ по домовете на респондентите сред 1020 пълнолетни жители в 101 гнезда от 28–те области в цялата страна.

Данните сочат разминаване между преобладаващите нагласи в обществото и външнополитическите решения, в които българските власти участват и подкрепят. Така например, близо две трети от респондентите не подкрепят санкциите срещу Русия. Делът на тези, които изразяват подкрепа за санкциите е 15 %. (вж. Фигура 1)

Във всички възрастови групи на респондентите отрицателното отношение към санкциите надхвърля 50%. Тенденцията е с увеличаване възрастта на анкетираните да се засилва и неприемането на санкциите срещу Русия – то нараства от 56% сред хората до 30 годишна възраст до 73% сред възрастните над 61 години. От гледище на партийните електорати, най-силно отрицателно отношение към санкциите се наблюдава сред избирателите на БСП, Атака, АБВ и Патриотичния фронт(между 75% и 85%). Най-силна подкрепа за санкциите декларират анкетираните привърженици на Реформаторския блок(37%).

Още по-категорична е доминацията на противниците на разполагането на тежки въоръжения на НАТО/САЩ на българска територия. Повече от две трети (71,4%) е делът на респондентите, които не подкрепят подобно решение. Сред мотивите, които най-често сочат анкетираните, които имат отрицателно отношение към присъствието такива въоръжения на територията на България се открояват: „Русия не ни заплашва“, „ще ни навреди на отношенията с Русия“, „превръща ни мишена за руските ядрени ракети“, „ще предизвика ислямисткия тероризъм“. (вж. Фигура 2)

Отрицателното отношение към разполагане на тежки въоръжения на НАТО/САЩ доминира във всички възрастови групи на респондентите като варира от 66% сред най-младите до 74% сред най-възрастните. По партийни привърженици – не подкрепят разполагането на тежки въоръжения мнозинството от привържениците на всички основни партии, като това е най-категорично сред респондентите, декларирали подкрепа за БСП, АБВ, Патриотичен фронт, Атака и ДПС.

Изострянето на геополитическото противопоставяне на международната арена и вътрешнополитическите полемики с подобна насоченост дават отражение и върху нагласите по отношение на външнополитическата ориентация на България.

В сравнение с предходни наши проучвания (от м. февруари и м. май 2014 г.), в настоящето се забелязва известно нарастване на подкрепата за външнополитическа ориентация към Русия и Евразийски съюз (31.6%), съпроводено от намаляване на деклариращите твърда подкрепа за ориентацията на страната към Европейския съюз (53,3%). Очевидно изострената пропагандна война и опитите да се насажда сред българското общество тезата за някаква „руска заплаха“ имат по-скоро обратен ефект. Известно отражение върху мнението на респондентите би могло да има и обстоятелството, че проучването е проведено в дните, в които общественото внимание беше приковано от полемиките около разполагане на тежки въоръжения в България, както и върху събитията в Гърция и нейното противопоставяне на страните от еврозоната и международните финансови институции. Изрично трябва да се подчертае обаче, че подобни нагласи не са свързани с желание за „излизане“ от ЕС, а са по-скоро израз на желание за по-балансирани отношения и неучастие във враждебни действия спрямо Руската федерация(вж. Фигура 3). С нарастването на възрастта на респондентите намалява подкрепата за ориентация към ЕС и се увеличава тази за ориентация към Русия и Евразийски съюз. Най-висока е подкрепата за ориентация към ЕС сред респондентите до 30 години(62%), а най-ниска сред тези на възраст над 61 години(38%). Сред респондентите до 30 години подкрепата за ориентация към Русия е най-ниска(25%), докато сред тези над 61 години е най-висока(41%). Сред привържениците на основните партии – най-висока е подкрепата за ориентация към ЕС сред респондентите декларирали подкрепа за ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС и АБВ, докато сред привържениците на БСП, Атака и Патриотичен фронт доминират нагласите към Русия и Евразийски съюз.