/Поглед.инфо/ Борисов и Местан си казаха поне 3 важни неща
Това, че Бойко Борисов и Лютви Местан пиха кафе в Кърджали, е най-добрата политическа новина на отминалата седмица.
Може да е било горчиво, може да е било и "тежко", но важното е, че се състоя. А още по-важното е, че с тази случка цялата България направи голяма крачка към устойчивата демокрация.
Всъщност нека да сме наясно. Според теорията ние принадлежим към т. нар. многосъсловни демокрации. В които има поне
пет различия между
големите "съсловия"
- Ние сме русофили и русофоби. Защо сме русофили, вероятна е причинено от историческа заблуда. Но защо напоследък вторите се обявяват за американофили, ми мирише не на чувства, а на пари...
- Ние сме "селски селяни" (истинските) и "градски селяни" (недавно придошлите в градовете). Няма друга държава поне в Европа, в която "селянин" да е обидно название. При нас обаче "селянин смотан" се чува през минута. И независимо къде и за кого...
- Ние сме "управленци" и "опозиционери".
Първите са винаги с властта която и да е тя, а вторите винаги са срещу властта независимо кой и защо я притежава.
- Ние сме етнически разделени. Защо - не знам. Но си ходи сред нас "мръсен турчин", "гаден евреин", "долен арменец" и т.н. Да не пропусна и насилствено помохамеданчените българи, които презрително наричаме "помаци".
- А на моите студенти разказвам, че в нашата "многосъсловна" държава има и още едно (пак според теорията - "постматериално") различие. Ами просто обществото ни (младото де) е разделено на "рокаджии" и "чалгаджии".
Е, видяхте ли колко "различия" станаха? Така е то в многосъсловните държави. И майсторлъкът в тях е да съчетаеш всичко това в една нация.
Теорията впрочем е дала "рецепта" и за този майсторлък.
Той съдържа три основни правила:
А) всяко "съсловие" има право на своята си вътрешноуправленска автономия;
Б) никое друго "съсловие" няма право на намеса в автономията на останалите;
В) всички "съсловия", принадлежащи към една нация, са длъжни да търсят (и намират) общодържавния интерес.
И сега се връщам към “горчивото кафе” на Бойко Борисов и Лютви Местан в Кърджали.
Всъщност какво си рекоха те там? Ами пак ще започна, но този път отзад напред:
А) Ние сме различни, но пием кафе в името на общодържавния интерес. Впрочем символна бе и появата на “кафепиенето” и на Милко Багдасаров, с което “общодържавният интерес” се разшири до впечатляващи размери;
Б) Ние сме различни “съсловия”, но въпреки това можем да си пием кафето заедно. Без това да означава, че и ще се прегърнем. Само да си похортуваме между нас си;
В) Никое от нашите “съсловия” няма да се бърка в автономията на другото. Нито ГЕРБ в тази на ДПС, нито пък обратното.
Ами ако някой не е разбрал тези послания от “кафепиенето” между Бойко и Лютви, значи не е разбрал нищо. Чета сега по печатните медии и слушам от ефира, че тяхната среща
била едва ли не“ново дъно на политическия дискурс” в България.
Да, бе, да. Това си беше една сериозна крачка към изграждането на устойчива, стабилна или както още искате я наречете демокрация.
И дано не е само първата...