/Поглед.инфо/ Когато президентът на държавата си измисля биография и се вписва в събития, за които стотици хиляди помним, че не са съществували, това е резил. При това по-сериозен от ползването на снимка от Скалистите планини като гледка от Пирин за новогодишно приветствие. 
Ако във втория случай става дума за конфузна грешка на неговия екип, то „споделянето на една тайна“, която няма допирна точка нито със събитията, нито с истината, това поставя под въпрос всичко, което казва лидерът на нацията. 


„Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна – бях на площада и бях на митинга.” Това е заявил държавният глава Росен Плевнелиев в отговор на журналистически въпрос къде и как го е заварил 10 ноември 1989 година.
„С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-и курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше „Съд за виновниците”, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища”. С тези два плаката отидохме на прословутия митинг”, разказа Плевнелиев.

Господин президент, на 10 ноември не се проведе никакъв митинг. Той се случи на 18 ноември. Нима прекарахте седем дни на площада в очакване на събитието с тапетите в ръка? Нощем завивахте ли се с призивите за оставка? Разкрийте ни всички тайни, господин президент! Какво още прикачихте като красива панделка към биографията си на безукорен водач на държавата ни? 

Някога другарят Тодор Живков разказваше, че преди 9-и е бил нелегален и се криел в гората. А хората знаеха, че никой не го е търсил. В онези години обаче да не си бил в отряда „Чавдар“ си беше сериозно прегрешение.

И ето, 25 години след промените, у демократичния български президент бликна нуждата да се окаже играч сред новите активни борци – хей го на, носил е плакати от ден първи на датата десети. Явно от Тошово време живее потребността от героични и умилни спомени. 

Плевнелиев се „разкри“ в уводните си думи на конференция: „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето“.
А как да се справим с настоящето, г-н президент, след като 25 години след промените си измислихте парченце симпатична биография? Като главнокомандващ на българската армия, наистина ли се нуждаехте от измислица за повдигане на авторитета си? 

Защо Ви беше нужно, г-н Плевнелиев, да изричате лъжа, която ще бъде засечена почти успоредно с изричането й? 

Иван Бакалов, е-vestnik, написа:
„Споменът на президента, че е бил на митинг на 10 ноември, е голям скандал. Не знам дали ще се поправи утре, но той излъга или без да иска, се издаде, че е бил по партийно поръчение на първия казионен митинг пред парламента. Новината за пленума и Живков я казаха вечерта в новините, вече беше тъмно. Нямаше никакви митинги. От думите на Плевнелиев и снимката на цитираните от него плакати се разбира, че е бил точно там, от организираните от ОФ и ГК на БКП, ден преди митинга на опозицията на 18 ноември пред „Св. Ал. Невски”.
Казионният митинг беше организиран от Пенчо Кубадински, по негова инициатива – лично ми го е казал, като правих интервю с него 1994 г. Поискал в Политбюро да направи митинг, след като обсъждали, че се готви опозиционен. Казал – дайте и на мен да направя един митинг. Луканов и Младенов с неохота се съгласили.“

Господин Плевнелиев, да продължим интервюто за спомените Ви: 

• В кои дневни новини чухте, че Тодор Живков е свален?
• Как паметта Ви скъси една седмица време между датата на промяната и първия митинг?
• Снимки от този митинг показват сериозно разстояние между цитираните от Вас плакати и очевидно хора си ги държат без никакъв страх. Къде да Ви търсим на този кадър? 

10 ноември 2014 г. дойде с бурята на всеобщото недоволство от четвъртвековните неуспешни промени. Дойде с гнева на хората от поредните неясни игри, чрез които бе сформирано правителство. Дойде с още едно ритуално самоубийство пред държавна институция. 

За разлика от друг път няма начин Росен Плевнелиев да каже, че думите му са извадени от контекста. 

Росене, кажи си! Ще ти олекне и ще те разберат! 

Може би така трябва да перифразираме емблематичната за прехода ни реплика. Обикновено президентът избягва да говори по неудобни за него теми. Но сега отново можем да напомним партийното минало на държавния ни глава, защото той наистина е бил член на БКП преди десети ноември. Документ удостоверява, че Плевнелиев е бил делегат на партийната районна конференция и е бил предложен за член на вузовския комитет на БКП при ВМЕИ „В. И. Ленин”, днешния Технически университет. Истината лъсна в телевизионен ефир неотдавна. Така се оказва, че Плевнелиев, който демонстративно подкрепяше протестърите и непрекъснато се обявява срещу кадри на ДС и на бивши висши представители на БКП на ръководни постове, всъщност е бил активен комунист.
Може би нямаше да се сетим за всичко това, г-н президент, ако не бяхте направили нелепия опит да си пришиете ненужната кръпка на нов активен борец. 

Ще запомним този 10 ноември с безумния опит на президента на Р. България Росен Плевнелиев да се представи за участник в събитие, което никога не се е случвало. Колко по-тъжно може да бъде?