/Поглед.инфо/ Най-новата продукция на нашенската политика – ръфането за нов кабинет - е наистина забавна.
Политиканите ни се изживяват като спасители - някои до такава степен, че започват да си вярват.
Всъщност, както винаги спасяват себе си.
Затова отново дори не споменават Народа, когото уж спасяват.

Всъщност, пред очите ни се разиграва една брутална далавера.

121 – нищо друго не ги интересува политиците ни, освен това число. Толкова гласа им трябват, за да затворят играта.

И целият зор е, за да закърпят някак едно очевидно провалено правителство, което беше подмятано като парцалена кукла между лидерите на партиите от коалицията.

И имаше достойнството на една парцалена кукла.

Станахме свидетели на просташки разправии.

Премиер и вицепремиер от едно и също правителство се ръфаха диво от трибуната в Парламента и без никакви задръжки се упрекваха взаимно в далавераджийство.

Напълно излишно, защото едва ли някой се е съмнявал, че то съществува.

И, след целият този позор, парцалите трябваше да се закърпят някак – все едно, че нищо не е станало.

И този кърпеж да се представи като съдбоносна спасителна акция, сякаш държавата ще приключи, ако това не се случи.

А то отдавна се е случило – от доста години сме принудени да гледаме и дори да участваме в представление със слепи актьори, изнасяно пред сляпа публика.

Този мрачен извод няма нужда от доказателства, но, все пак, ето едно за крайните наивници – от актива на последното правителство:

Трагичният Провал в Македония.

И, въпреки това, нашите съглашатели настояват властта да си остане същата.

И най-вече играта трябва да е същата – въпреки че тя ги доведе до септичната яма на политиката.

Какво ще струва това - каква ще е цената на съглашателството?

Защо Нинова толкова настоява водеща роля да има ПП – след като кабинетът, съставен под диктовката тъкмо на кирчовци с безпрецедентна скорост стопи рейтинга си?

Тя е опитен политик, дори се пребори със собствената си партия, някои се надяват скоро и да я ликвидира.

Би трябвало да разбира, че Дуото Кирчо/Асенчо е невъзможно да направи правителство без нея.

Да не би и тя да е станала буфосинхронистка?

При очевидната управленска и дори интелектуална несъстоятелност на Дуото, защо Нинова сама не посочи кандидата за премиер от други среди? След всички тъпотии на изминалите 6-7 месеца, тя предпочита да бъде патерицата на ПростоКирчо – патерицата, дори паравана, на един изначално съмнителен проект.

Поне народният разум няма ли да се сети, че има нещо ненормално във всичко това?

А Хр. Иванов кротува, защото все ще закачи нещо от далаверата.

И главно, защото заби ножа в „дясното“ – той ще бъде запомнен като ликвидаторът на неговия капитал от миналото, или поне това, което беше оцеляло.

По-вероятно е Нинова да се задави, отколкото Хр. Иванов, от компромисите, които възнамеряват да направят.

Захапката му е по-силна, по-големи залци може да налапа.

Има и опит с Падишаха, от времето, когато го обслужваше.

Той/уж би могъл да бъде с всеки, само не и с „комунягите“, „комуноидите“ или „путинистите“ – както се изразяват някои от „десните“.

Но сега те мълчат, когато Хр. отива да подгъзува баш на комунистите. Истинските антикомунисти няма да имат мира и на оня свят.

Тия уж пееха „Развод ми дай“, а сега се ожениха за „комунягите“ - и май са в ролята на булката.

Щяха да ги пращат в Сибир, но вместо това тръгнаха да им слугуват.

И „левите“ са направо смазани - нито едно обяснение няма да може да потуши гнева им.

Колкото по-дълго и по-интензивно се проявява съглашателският нагон на Нинова, толкова по-зле ще се представят на следващите избори.

Онова, което няма да проумеят обикновените хора е, защо, по дяволите, се прави тази абсурдна колаборация, с каква цел.

Няма кой да им каже.

Партийните елити отдавна са загубили желание да общуват искрено с партийното „простолюдие“.

Дори депутатите са поставени в един унизителен режим: да преживят от яслите в Парламента и само да обслужват лидерите си.

А най-лошото е, че партийните лидери се оказаха напълно безпомощни, когато се сблъскаха с извънсистемни играчи - оправни тарикати, които поискаха властта заради свои бизнес проекти.

Тъкмо с тази идея направиха абордаж в българската политика кирчовци.

Защо Нинова и Хр. мълчат покорно за някои странности от Плана за възстановяване, в които лесно се забелязва колко услужлива е Властта към нечии корпоративни интереси.

Този план е златната хранилка за някои местни олигарси.

И картината, която се очертава, е доста тягостна: партийните лидери ще хрупкат нещо от яслите за политическия добитък, другото - златните потоци - са насочени там, където трябва.

Ето, това е една от причините – докато се кахърят от нуждата обезателно от нов кабинет – да не споменават изобщо „простолюдието“.

Дай им на несретниците 25 стотинки за бензин и някой отдавна обезценен лев за другото - и повече да не си губим времето с тях.

Между другото, Нинова придава излишна сериозност на Кирчо и Асен, те не я заслужават. Нито пък им е нужна.

Те са устроени другояче: бързи сметки, бързи удари и толкова, нещо като философията на пазара в Илиянци.

Може ли да се управлява държава по този начин?

Напълно е възможно – пример за това е скандалният меморандум за един милиард долара с американската фирма „Джемкорп“, която се оказа по-скоро руска, на бизнесмени, особено близки с Путин.

Само подозренията на нашите спец служби принудиха Кирчо да се откаже от сделката – срещу която нашите русофоби не обелиха и дума.

Гледах едно прелюбопитно интервю по Би Ти Ви - водеха го временните водещи на централните новини Виктория Готева и Ивайло Везенков.

Те пък сякаш цял живот са играли тази роля, справяха се отлично.

Бяха поканили експерт от „Отворено общество“ и Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалният капитал в България.

Велев изтърпя известно време експерта и рече: „Това са глупости!“

И тогава научихме някои любопитни подробности от газовите ни перипетии.

Най-скандалната от тях е, че заради отказа ни от дългосрочен договор с „Газпром“, губим всеки месец по 125 милиона лева.

Велев: „Ние се отказваме от дългосрочен договор, който ни дава стабилност и в който 30% от цената е такава, каквато е на азерския газ. Тоест, месечно, при тези цени ние губим около 125 милиона лева от този свой отказ. И ако някой иска да се прави на мъж, на голям храбрец и инат, нека да не е за наша сметка!"

Така се самоубива една клета държавица – а вече стана дума, как „самоубиват“ партиите си някои лидери.

А как се става русофоб – време е Мишо Билалов да зададе този въпрос в „Стани богат“.

Като ви затракат зъбите от студ – русофоби ли ще станете или русофили?

Е, поне ще имате в изобилие банани - понеже българската демокрация се изчерпа със свободното бананоядене.

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели